Решение № 3999 от 25.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3999 гр. Пловдив, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330118012 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и 99 от ЗЗД, и чл. 86 от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул.

”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от Р. И. М. - Т., чрез адв. К. против М. А. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул.*** № **, ет.*, ап.**, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 354,57 лв. – главница, дължима по договор за стоков кредит от ****** г., сключен с „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда– 03.08.2023 г. до окончателното погасяване;

300.75 лева /триста лева и седемдесет и пет стотинки/- договорна лихва за периода от 03.09.2022 г. до ****** г.; 73.75 лева /седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.09.2022 г. до 02.08.2023 г.; 341,94– главница, дължима по договор за стоков кредит от ****** г., сключен с „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда– 03.08.2023 г. до окончателното погасяване; 199.24 лева /сто деветдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/- договорна лихва за периода от 08.09.2022 г. до 08.05.2023 г.; 168.68 лева /сто шестдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/- обезщетение за забава в размер на законната 1 лихва за периода от 08.09.2022 г. до 02.08.2023 г. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на ****** г. между „Банка ДСК“ АД и длъжника е сключен договор за стоков кредит, с отпуснати суми от 1799.40 лева за закупуване на климатик. Погасяването е на 24 вноски –до ****** г.

ГЛП е 26 %-фиксиран; ГПР-29,33 %. Не са платени вноски, поради което договора е обявен за предсрочно изискуем. Длъжника е уведомен за това на ****** г. На ****** г. между същите страни е сключен договор за потребителски паричен кредит № ****** за сума от 2330,40 лв. запокупка на телевизор и пералня. Погасяването е на 12 месечни вноски –до 08.05.2023 г.

Падежът е настъпил. Не са заплатени всички месечни вноски. На ****** г. вземанията по договорите са цедирани на ищеца. Длъжника е уведомен.

Задълженията са притендирани по чл. 410 от ГПК ч.гр.дело № 11469/2023 г.

Срещу издадената заповед е подадено възражение.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Потвърждава сключването на договорите. Посочва, че са недействителни поради нарушение на разпоредбите на ЗПК. Затова се дължат само главниците. Посочва, че са извършени плащания на суми от 1386,15 лв. по първия и 1403.38 лв. по втория. Посочва, че в договорите не се съдържа пълната информация за условията на договора и задълженията. ГПР включва само догорната лихва.

Предвидено е заплащане на застраховка, която следва да е отразена в ГПР.

Предвид заявениет твърдения и събраните доказателства съдт намира за установено следното.

От представените писмени доказателства- договори за стоков кредит ******/****** г., ******/****** г.; молби-декларации, погасителни планове, ОУ, фактура ************ г. и № ******/****** г. е видно, че на ****** г.между “Банка ДСК“ АД и ответника е постигнато съгласие за предоставяне от банката на последната на сума от 1799,40 лв. за закупуване на климатик с цена от 1649 лв. и застраховка с премия от 150,40 лв. за срок от 24 месеца, платима на месечни вноски съобразно погасителен план от ****** г. до ****** г. в размер от по 24,79 лв., включващи главница и лихва, при фиксиран ГЛП 24,79% и ГПР-27,81 %. На ****** г. между същите страни е сключен и друг договор за финансиране закупуване на телевизор -1369 лв. и пералня859,99 лв., както и застраховка с премия от 101,41 лв., за срок от 12 месеца, платим на вноски от по 222,40 лв. в периода 08.06.2022-08.05.2023 г., при ГЛП-25.80% и ГПР 29.08%.

От приложения договор за цесия от ****** приложение от ****** г., известия за доставяне, уведомителни писма е видно, че на ****** г. ищеца е 2 придобил от “Банка ДСК“ АД вземания от ответницата в размер от 2071,81 лв., от което 1740,72 лв.-главница, 314,10 лв.-лихва и 16,99 лв. наказателна лихва произтичащо от договор за кредит от ****** г. и в размер от 2092,15 лв., от което 1745,32 лв.-главница, 295,20 лв.-лихва и 51,63 лв. наказателна лихва произтичащо от договор за кредит от ****** г. на ****** г. ответницата е уведомена от цесионера за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията и за осъщественото прехвърляне на задълженията.

От приложените писмени документи-извлечения от счетоводни регистри, служебни бележки (лист 123-128; 136-142 от делото) и заключение от 22.01.2025 г. по извършената ССЕ е видно, че предоставените в заем суми са усвоени в деня на сключване на договорите. Извършени са плащания на задължения, които по договор от ****** г. са в размер от 95,85 лв., покрили 58,68 лв.-главница и 37,17 лв.-лихва, а по договор от ****** г.-766,81, от които 585,08 лв. за главница и 181,73 лв. за лихва. Размера на дължимата главница към ****** г. по договора за кредит от ****** г. е 1740,72 лв., а по договора отт ****** г.-1745,32 лв. Съответно за договорна лихва-300.75 лв. и 199,24 лв. и за лихва за забава-73,75 лв. и 168,68 лв. В размера на ГПР по договорите е включена само договорната лихва. Застрахователната премия е включена в размера на главницата при изчисляване на ГПР. При изключването и размера на ГПР ще се промени.

От приложеното гр. д. 11469/2023 г. на ПРС е видно, че за притендираните задължения ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради подаденото възражение от длъжника срещу издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 11469/2023 г на ПРС по реда на чл. 410 от ГПК и разпоредбата на чл. 415 от ГПК, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „ЕОС МАТРИКС" ООД.

Уважаването на предявената притенция предполага установяване на притежавано от ищеца ликвидно и изискуемо вземане от ответницата.

Предвид установените факти от събраните писмени доказателства съда намира на доказано обстоятелството, че между “Банка ДСК“ АД и ответницата са сключени два договора за кредит, което от своя страна не се оспорва от страните. Установява се от даденото заключение по извършената ССЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, че заемните суми са усвоени и са налице плащани покрили част от задълженията за главница и 3 лихва.

С оглед възраженията на ответницата съдът намира, че спора се състои във вида на дължимите от кредитополучателя задължения, тъй като се оспорва действителността на договора и се признава дължимост само на предоставената заемна сума.

С оглед характера на страните по договора и предмета на същия съдът намира, че се касае за потребителски договор, чиито форма и съдържание подлежат на задължителна регулация от ЗПК и служебна проверка от съда.

По делото не се оспорва, а и от представените писмени документи се установява, че договорите са в писмена форма, подписани саморъчно от страните, в изискуемия шрифт. Налице са погасителни планове, общи условия, декларации, които са подписани от ответницата. Ето защо съдът намира, че не е налице нарушение на чл. 10 ЗПК. По отношение изискванията на чл. 11 от ЗПК, съдът счита, че в договора е посочен размер на ГЛП и ГПР. С оглед изготвеното заключение по извършената ССЕ настоящия състав приема, че при определяне размера на ГПР е взета предвид както договорената възнаградителна лихва, така и дължимата сума за застрахователна премия.

Това сочи, че не е налице разлика между записания в договор ГПР и действителния такъв. Предвид това съдът счита, че не са налице нарушения и на чл. 11 от ЗПК, което изключва приложението на чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК, освобождаващи длъжника от заплащане на акцесорни вземания за лихви и други разходи.

Изхождайки от установените данни за извършени плащания по двата договора на суми покрили част от задълженията за главница и договорна лихва, както и настъпилата забава, при съобразяване на заключението по изготвената ССЕ, съдът намира, че към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК притендираните в същото суми са били дължими от Г.. Не се твърди и не се установява, в хода на настоящето и заповедното производство да са извършвани плащания, поради което съдът намира за дължими вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и към настоящия момент. Това налага предявените искове по чл. 422 ГПК за оспорената част от притендираната главница и пълния размер на търсените лихви да се уважат изцяло.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски, 4 съобразно представения списък и доказателства за сторени такива в размер от 254,86 лв. за държавна такса и 250 лв. за възнаграждеине за вещо лице по настоящето дело и 84,57 лв. за държавна такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение по заповедното производство.

На ответника не се дължат разноски. поради липса на представени доказателства за сторени такива.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. А. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул.*** № **, ет.*, ап.** дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от Р. И. М. - Т., сумата от 354,57 лв.(триста петдесет и четири лева и 57 сдт.) – главница, дължима по договор за стоков кредит от ****** г., сключен с „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда– 03.08.2023 г. до окончателното погасяване; 300.75 лева /триста лева и седемдесет и пет стотинки/- договорна лихва за периода от 03.09.2022 г. до ****** г.; 73.75 лева /седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.09.2022 г. до 02.08.2023 г.; 341,94 лв. (триста четиридесет и един лева и 94 ст.) – главница, дължима по договор за стоков кредит от ****** г., сключен с „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда– 03.08.2023 г. до окончателното погасяване; 199.24 лева /сто деветдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/- договорна лихва за периода от 08.09.2022 г. до 08.05.2023 г.; 168.68 лева /сто шестдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 08.09.2022 г. до 02.08.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 11469/2023 г. на ПРС.

ОСЪЖДА М. А. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ул.*** № **, ет.*, ап.** да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище 5 и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул.

”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от Р. И. М. - Т. сумата от 300(триста) лева за възнаграждение определено по чл. 38 от ЗА за настоящето производство и сумата от 504,86 лева (петстотин и четири лева и 86 ст.) за разноски по настоящето производство и сумата от 564,57 лв.(петстотин шестдесет и четири лева и 57 ст.) за разноски за заповедното производство по ч. г. д. 11469/2023 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6