Решение № 1414 от 11.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1414 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100502151 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 04961/15.01.2025 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851, подадена от адвокат С. Б. в качеството му на постоянен синдик на ЕТ „А.П.Ц.“ /в несъстоятелност/ срещу отказ на ЧСИ М.П., с рег. № 851, да прекрати/спре производството по изпълнително дело № 20248510403311, който отказ е обективиран в съобщение с изх. № 62843/31.10.2024 г. по описа на ЧСИ М.П..

Жалбоподателят поддържа, че съдебният изпълнител е постановил незаконосъобразен отказ, тъй като след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови изпълнителни дела срещу длъжника, т.е. срещу ЕТ „А.-П.Ц.“ /в несъстоятелност/ или лично срещу П.Ц., доколкото предприятието на ЕТ и физическото лице са неделимо свързани. Сочи, че публичните задължения, които са предмет на изпълнителното дело, представляват местни данъци и такси за недвижим имот, който е включен в масата на несъстоятелността, т.е. служи за удовлетворяване на всички негови кредитори, поради което всички произтичащи от имота задължения са свързани пряко с производството по несъстоятелност и следва да бъдат предявени пред синдика в това производство, а изпълнителното дело следва да бъде спряно на основание чл. 638, ал. 6 ТЗ.

Обобщава, че откритото производство по несъстоятелност на едноличен търговец изключва възможността за образуване на нови изпълнителни дела по реда на индивидуалното принудително изпълнение спрямо физическото лице, регистрирано и като едноличен търговец. моли съда да уважи жалбата и да отмени отказа на ЧСИ М.П. за прекратяване на изпълнителното производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са депозирани писмени възражения от страна на взискателя – Столична община.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Излага съображения, че след приключване на производството по несъстоятелност и заличаване на търговеца отпада ограничението кредиторите на физическото лице да изпълняват в индивидуалното принудително производство. Сочи, че евентуалното заличаване на едноличния търговец не погасява вземането на кредитора.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и доводите на страните, 1 намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 2, т.

6 ГПК и в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което жалбата е процесуално допустима.

С възлагателно писмо за образуване на изпълнително производство за събиране на публични вземания по реда на ГПК с № ДВТ24-ВК66-58/1/17.07.2024 г., на директор дирекция „Общински приходи“ – М.М., е възложено на ЧСИ М.П., с рег. № 851 образуването на изпълнително производство срещу П.Т.Ц.. На 22.07.2024 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, като с молба, регистрирана под вх. № 78229/07.08.2024 г., е поискано прекратяването или спирането на изпълнителното дело.

По така депозираната молба е постановен отказ, обективиран в съобщение с изх. № 62843/31.10.2024 г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851, като срещу него е подадена процесната жалба.

От извършена справка в Търговския регистър се установява, че с Решение № 1 от 03.01.2018 г., постановено по т. д. № 53/2017 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, ЕТ „А.П.Ц.“, ЕИК ******* на основание чл. 710, вр. чл. 711 ТЗ е обявен в несъстоятелност.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Последователна и непротиворечива е съдебната практика, че физическото лице и регистрирания от същото едноличен търговец не съставляват различни правни субекти.

Имуществото на едноличния търговец е неразделна част от имуществото на физическото лице, което отговаря със същото за задълженията на търговеца.

Целта на производството по несъстоятелност, изводима от разпоредбата на чл. 607 ТЗ, е справедливото удовлетворяване на всички кредитори, поради което след откриване на производството по несъстоятелност на удовлетворяване по реда на универсалното изпълнение подлежат всички вземания към търговеца – както тези, които произтичат от упражняваната от длъжника търговска дейност, така и нетърговските. В производството по несъстоятелност подлежат на предявяване всички вземания независимо от момента на възникването им – арг. от чл. 616 ТЗ.

Разпоредбите на чл. 637 ТЗ и чл. 638 ТЗ целят спиране, съответно прекратяване при определени предпоставки, както и забрана за образуване след откриване на производство по несъстоятелност на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, както и на производства, които са насочени срещу имущество, собственост на несъстоятелния търговец. В разглеждания случай делото е образувано с цел насочване изпълнението срещу имущество, собственост на несъстоятелния длъжник.

С оглед висящото производство по несъстоятелност, вземането на взискателя – Столична община, спрямо длъжника – едноличен търговец, възникнало след датата на обявяване на длъжника в несъстоятелност, е следвало да бъде предявено по реда на Глава четиридесет и трета от Търговския закон и да се удовлетвори в производството по несъстоятелност в съответствие с привилегиите по чл. 722 ТЗ. Следователно, висящото производство по несъстоятелност се явява отрицателна предпоставка за образуването на изпълнително производство и поради тази причина същото се явява незаконосъобразно образувано, поради което следва да бъде прекратено.

Противно на изложеното в писмените мотиви на съдебния изпълнител, следва да бъде посочено, че съгласно дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение от 13.07.2020 г. по т. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, съгласно които, ако неограничено отговорните съдружници са физически лица, личните им дългове също се погасяват на основание чл.

739, ал. 1 ТЗ с приключване на откритото по отношение на тях производство по несъстоятелност по отношение на търговското дружество, в което те членуват, каквито могат да бъдат СД, КД и КДА. Предвидено е, че положението на физическото лице неограничено отговорен съдружник не може да бъде по-тежко от това на физическото лице едноличен търговец. В заключение е възприето, че когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза на предявяване и приемане вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ 2 непредявените вземания и неупражнените права, независимо от правноорганизационната форма на длъжника.

По изложеното обжалваният отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство се явява незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде отменен, а делото следва да се върне на ЧСИ М.П. за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното дело.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ М.П., с рег. № 851, да прекрати/спре производството по изпълнително дело № 20248510403311, който отказ е обективиран в съобщение с изх. № 62843/31.10.2024 г. по описа на ЧСИ М.П..

ВРЪЩА делото на ЧСИ М.П., с рег. № 851, за произнасяне съгласно мотивите по настоящото решение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3