Определение № 506 от 14.08.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 506 гр. Габрово, 14.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20234200500304 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на частта жалба от „Юробанк България“ АД, чрез процесуалния представител юр. К. Х., против определение № 509 от 19.04.2023 г., постановено по гр. д. № 1489/2021 г., с което Габровският районен съд е изменил решението си по делото и е отказал за присъди разноски в полза на жалбоподателя, въпреки, че осъдителните искове срещу него частично са отхвърлени.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради което се моли да бъде отменено. Излага се, че цитираната практика на СЕС не може да се тълкува като относима спрямо отхвърлената част от осъдителните искови претенции, доколкото правилата в ГПК за разпределение на разноските не ограничава правата на ищците да търсят защита пред съда. Твърди се, че ищецът няма качеството на потребител по процесния договор, но дори да има това качество практиката е неприложима към спецификите на българската позитивна уредба сравнение с тази на защитаващата юрисдикция. Излагат се подробни доводи. Моли да се отмени обжалваното определение и да им се присъдят разноските за исковото производство съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.

В срок е постъпил отговор от насрещните страни П. А. А., чрез адв. Д.

Ф., в който частната жалба се оспорва като неоснователна, по подробно 1 изложени аргументи. Моли се, същата да се остави без уважение.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

С решение № 87 от 17.02.2023 г., постановено по гр. д. № 1489/2021 г., Габровският районен съд е признал за установено между страните, че ищецът П. А. А. не дължи на ответника „Юробанк България“ АД, подробно описани в решението суми, тъй като е прието, че оспорени от ищеца клаузи, в сключен между страните договор, са неравноправни на осн. ЗЗП, респ. обявил ги е за нищожни и вземанията произтичащи от тях са за недължими. Банката е осъдена да заплати на ищеца на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД описани в решението суми, като частично са отхвърлени ищовите претенции с пр. осн. чл. 55 от ЗЗД, като погасени по давност. С решението разноските са разпределение съгласно чл. 78 от ГПК и за отхвърлените искови претенции са присъдени в полза на ответника „Юробанк България“ АД разноски в размер на 511, 41 лв.

С молба по чл. 248 от ГПК ищецът е поискал от съда да измени решението си в частта, в която е осъден да заплати разноски на ответника, като се е позовал на практика на СЕС и ВКС, посочвайки, че в конкретния случай, такива не се следва да се присъждат в тежест на ищеца.

За да постанови обжалваното определение и да уважи молбата на ищеца по чл. 248 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че предмета на делото по исковете с пр. осн. чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД – за връщане на платени без основание възнаградителна лихва по договор, въз основа на клаузи, които са обявени за нищожни, като неравноправни, изцяло попада в обхвата, намерили отговор в решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС. Прието е, че доколкото съгласно чл. 633 от ГПК даденото разрешение в тези дела по тълкуване на Директива 93/13 следва да бъде съобразено от националните съдилища, независимо, че е постановено по преюдициално запитване от друга юрисдикция, позовавайки се и на практика на ВКС, е прието, че следва да се приеме, че ищецът, не дължи разноски съразмерно за отхвърлената част от исковете.

Настоящият състав на съда, като се запозна с доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира, че постановеното определение е правилно и законосъобразно.

Спорът развил се пред районния съд е потребителски и с постановеното 2 по делото решение, е уважен установителен иск за нищожност на договорна клауза, поради нейния неравноправен характер, като частично са отхвърлени съединените искове за недължимо платените суми начислени въз основа на нея, поради погасяването им по давност.

Предметът на делото изцяло попада в обхвата на въпросите намерили отговор с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, както правилно е приел и първоинстанционният съд. СЕС е решил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Това разрешение безспорно следва да се приложи и в настоящото правоотношение, тъй като националният съд е задължен да даде на закона, приет в изпълнение на директивата, тълкуване и приложение съобразно изискванията на Общностното право, както приема и ВКС в постановени по този въпрос актове - решение № 2/17.03.2021 г. по т.д. № 2346/2019 г. на ІІ ТО на ВКС, определение № 366 от 16.08.2022 г. по ч. т. д. № 1085/22 г. на І ТО на ВКС и др.

Националното ни право не прави разграничение на отговорността за разноските в съдебните производства, с оглед страните и предмета на делото и дали този предмет е установяване нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер и възстановяване на платените въз основа на тези клаузи суми, е възможно присъждането на търговеца, на сторените в тези производства разноски при отхвърляне на исковете на потребителя. Този подход е в противоречие с правото на ЕС и приетото в цитираното по – горе решение на СЕС по тълкуване на Общностното право. С оглед гореизложеното и доколкото се установява от първоинстанционното дело, че спорът, разрешен с постановеното решение, попада в предметния обхват на потребителските спорове и по същото е прогласена за нищожна договорна клауза, поради неравноправния й характер, правилно РС- Габрово не е 3 приложил общите разпоредби на ГПК за разпределяне на разноските в исковото производство, а е съобразил и приложил изискванията Общностното право и не е възложил разноски в тежест на потребителя, въпреки отхвърляне на част от осъдителните исковете за връщане на недължимо платеното.

Предвид гореизложеното обжалваното определение на РС – Габрово следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение, като неоснователна.

Воден от горното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 509 от 19.04.2023 г. постановено по гр. д. № 1489/2021 г. от Габровския районен съд, като правилно и законосъобразно.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4