Акт от 14.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Ани Захариева

Членове:Аделина И.а

Доротея Кехайова при участието на секретаря Таня Ст. Г.а като разгледа докладваното от Аделина И.а Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100603852 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда на СРС, НО, 7 състав по НЧХД № 11969/2020г. подс.С. Г. Т. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 146, ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, за което престъпление му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, определено в условията на чл.54 НК.

С постановената присъда подс.Т. е бил признат за невиновен и на осн. чл.304 НПК оправдан по обвиненията за извършени престъпления по чл.147 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК и по чл. 144, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подс.С. Т. е бил осъден да заплати на частния тъжител Р. И. П. направените по делото разноски в размер на 1 217,00 (хиляда двеста и седемнадесет) лева представляващи съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

Недоволен от постановения акт останал подс. Т., като чрез защитника си адв. К. депозирал въззивна жалба и допълнение към нея. Подсъдимият и защитника му сезират СГС с искане за отмяна на атакуваната присъда. Релевират се аргументи в насока неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, като основният защитен довод се изразява в неправилно оценка на инкорпорирания доказателствен материал, в частност коментират се показания на свидетелите И. и Г., които по мнение на защитата не са взети предвид при формиране на крайното решение по делото.Прави се и възражения за прекомерна завишеност на присъдените в тежест на подс.Т. разноски. Изразява се несъгласие и с наложеното от първия съд наказание, което според защитата се явява несъразмено тежко. В заключение подс. Т. и адв. К. молят СГС да отмени атакувания съдебен акт и да постанови нов – изцяло оправдателен. Прави се и алтернативно искане, а именно настоящата инстанция да намали размера на наложеното наказание, ако прецени, че подс. Т. е виновен по така повдигнатото обвинение.

1

По делото са постъпили писмени възражения от адв. В.В., повереник на частния тъжител Р. П. с изразено становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, включая и в частта относно присъдените разноски.Навеждат се доводи досежно липсата на основания за кредитируемост на свидетелките показания на И. и Г. и са изложени съображения за справедливост на наложеното на подс.Т. наказание, а присъдените в негова тежест разноски са в приемлив размер.

В открито съдебно заседание пред настоящия съд, упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. К., поддържа изцяло жалбата и допълнението към нея по изложените съображения.Счита, че по делото не се доказва по безспорен начин авторството на деянието, вменено на подзащитния му, поради което и моли същият да бъде оправдан.В тази насока, според защитата, следва да бъдат кредтитирани показанията на свидетелите Г. и И., тъй като същите заявяват, че именно те са съставили и изпратили съобщения до частния тъжител.

Защитникът моли СГС да намали размера на присъдените в тежест на подзащитния му разноски. В заключение адв. К. прави алтернативно искане, ако настоящата инстанция прецени, че подс. Т. е виновен, то да намали размера на наложеното му наказание от 2000 (две хиляди) на 1000 (хиляда) лева.

Подсъдимият Т. е редовно уведомен за провеждането на съдебното заседание, като същият не се явява и не ангажира становище по същество на процесния спор.

Процесуалният представител на частния тъжител П. – адв.В. отправя молба за потвърждаване присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и законосъобразна.

Счита, че по делото са събрани доказателства, от които безспорно се установява и доказва авторството на инкриминираното деяние. В заключение повереникът на частния тъжител излага своя анализ на доказателствената съвкупност и стига до заключението, че деянието се доказва безспорно, както от обективна, така и от субективна страна. Претендира се присъждане на разноски в полза на доверителя му.

Частният тъжител П., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание.

Депозираната въззивна жалба се явява процесуално допустима, като подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК, от активно легитимирано лице и против съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава XXІ НПК. Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за движението й съгл. чл.321 НПК.

В процесната въззивна жалба не се отправят искания за събиране на нови доказателства.Подобно искане не е отправено и в с.з., а и служебно настоящият съдебен състав не намери за нужно събирането на допълнителни доказателства.В тази вр. се отбелязва, че въззивно съдебно следствие се провежда само в очертаните от чл.327 НПК хипотези, а именно при наличие на неизяснени в хода на първоинстанционното разглеждане на делото на елементи от фактическата обстановка от съществено значение за разкриването на обективната истина.Щом не съществуват неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, няма и нужда от допускане и събиране на допълнителни доказателствени материали.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Първостепенният съд е извършил задълбочен, прецизен и внимателен анализ на доказателствената съвкупност по делото и правилно е установил фактическата обстановка.

Без да променя съществено изводите на районния съдия, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия С. Г. Т. е роден на ******* г. в гр. Монтана, българин, български 2 гражданин, със средно образование, неосъждан (с наложено административно наказание по чл.78а НК), женен, живущ в гр. София, ж.к. „*******, ЕГН: **********.

В инкримирания период подс.Т. бил работник в строителна фирма. В същото време ЧТ П. решил да започне строеж на къща в кв. Суходол, гр. София и за целта се обърнал към строителна фирма, която да осъществи предприетия от него проект. При П. били изпратени работници, които били натоварени със задачата да осъществят конкретни строително-монтажни дейности. Един от работниците бил и подс.Т.. В хода на работата ЧТ и подсъдимият разменили телефонните си номера с цел по-лесна комуникация във връзка с работата по строежа.

В хода на строителните дейности обаче, П. останал недоволен от качеството на извършваната от подсъдимия услуга.Последният пренебрегнал това обстоятелство, поради което и частният тъжител се обърнал към фирмата изпълнител на проекта.В отговор на оплакването му от фирмата отзовали подсъдимият от строителния обект, а на негово място изпратили други лица.

Вследствие на горното отношенията между Т. и П. рязко се влошили. В тази връзка и след като напуснал, подсъдимият започнал да изпраща текстови съобщения на телефонния номер на частния тъжител чрез приложението „Вайбър“, а и под формата на СМС-и.

Така на 11.08.2020 в 12:55 часа от телефонен № *******, ползван от подс. С. Т. било изпратено текстово съобщение с текст „Ако трябва всеки ден ще хвърлям камък, но няма да те оставя да се лигавиш.Господинчооооо!“ на телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..

На 11.08.2020 в 16:34 часа от собствения си телефонен № ******* подс. Ст. Т. изпратил текстово съобщение със съдържание „На тебе *******а ще ти еба путката майна рано или късно“ на телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..

На 11.08.2020 в 16:34 часа от телефонен № *******, ползван от подс. Ст. Т. било изпратено текстово съобщение с текст „Тик так тик так буклука пътува към суходол в четвърта сутринта. Остава 1 ден“ на телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..

На 28.08.2020 в 16:56 часа от телефонен № ******* подс.Ст.Т. изпратил на пострадалия П. текстово съобщение с текст „Крадец нещастен не ми ли се върнат инстР.тите до утре ще ти разкатая фамилията“ на ползвания от последния телефонен номер *******.

На 28.08.2020 в 16:56 часа от телефонен № ******* подс.Ст.Т. изпратил ново текстово съобщение със съдържание „*******.*******. Дай си ми инстР.тите“ на телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..

На 28.08.2020 в 16:56 часа от телефонен № ******* подс.Ст.Т. изпратил съобщение с текст „Крадливата ******** ще прави свирки. И ще ритне камък пред къщата си“ на телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..

На 29.08.2020 в 19:37 часа от телефонен № ******* подс.Ст.Т. изпратил текстово съобщение със съдържание „Чакам си инстР.тите *******“ на телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..

На 31.08.2020 в 17:49 часа от телефонен № *******, ползван от подс. Ст. Т. било изпратено текстово съобщение с текст „Много хубаво че си използвал служебното положени за да му напишеш ЕГН то. Всичко е в прокуратурата да Видин кой ти дава право на това.Номер на преписка******* от 12.08.2020“ на телефонния номер *******, ползван от ЧТ П..

Изпратено е и още едно текстово съобщение на 04.09.2020 г. също от телефонния номер, ползван от подсъдимото лице, като адресатът отново е бил ЧТ П.. За описаното съобщение не е въздигнато обвинение от ЧТ П. с тъжбата, сезирала СРС.

Описаните по-горе съобщения за били възприети лично от частния тъжител П., а също и от неговата сестра – св.И.П. ЧТ разказал за случващото и показал получените 3 съобщения и на негов дългогодишен приятел – св.Г.П.. Последният също възприел всички инкриминирани съобщения, а също така бил наясно с историята на разразилия се конфликт, разказана му от ЧТ. Последният дори показал на св.П. и видео клип със заснети действия на човек, хвърлящ камък по къщата на частния тъжител.

Видно от приложените по делото справки от мобилни оператори, телефонен № ******* е част от мрежата на „А1 България“ ЕАД и е с абонат Р. И. П. в периода от 11.08.2020 до 29.08.2020 г., а телефонен № ******* в периода от 11.08.2020 до 29.08.2020г. е регистриран на името на подс.Т. и е част от мрежата на „Теленор България“ ЕАД.

Съобразно заключението на изготвената и приета в съдебно заседание, СТЕ инкриминираните текстови съобщения са запазени в паметта на телефон марка „Apple”, модел „SE“ с телефонен № ******* и като същите са изпратени от телефонен № *******.

П. сезирал за изпратените на 11.08.2020 съобщения органите на МВР още на следващия ден.По повод на подадения сигнал служители при 09 РУ-СДВР извършили проверка и издали протокол за полицейско предупреждения спрямо подс. Т.. Последният се запознал с протокола лично.

На 09.09.2020г. частният тъжител сигнализирал и СРП за осъществено, според него, престъпление по чл. 144, ал. 3 от НПК. След извършена проверка прокурор при СРП постановил отказ за образуване на ДП.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се различава съществено от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда. Съотносимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и, ал. 5 НПК.

В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира нарушения в доказателствената дейност на основния съд при извеждане на фактическите положения във връзка с поведението на подсъдимия, както и по отношение на фактите, обуславящи съставомерността на инкриминираното деяние по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 НК, както и несъставомерността на вмените на подс.Т. деянията по чл. 144, ал. 1 от НК и по чл. 147, ал.

1 от НК.

Инкорпорираният доказателствен материал обхваща показанията на свидетелите Г.П., Ир.П.а, П.И. и П.Г.; писмени доказателства - разпечатки от мобилни съобщения, справка за съдимост, справки от мобилни оператори, приложена пр. пр. № 37166/2020г. по описа на СРС в цялост, както и способ за доказване - заключение по назначената и приета по реда на чл. 282, ал. 1 НПК Техническа експертиза.

Съдържащите се в горепосочените доказателствени източници фактически данни са изчерпателно анализирани и не се констатира неправилна, превратна или в нарушение на правилата на логиката оценка на доказателствата, което да постави под съмнение верността на възприетата фактическа обстановка. Не се установява и отклонение от въведения с нормата на чл. 305, ал. 3 НПК стандарт за изготвяне на мотивите към постановената присъда, които са убедителни и това позволява на процесните страни и на контролната инстанция да проследи начина на формиране вътрешното убеждение на решаващия съд.