Решение № 96 от 24.03.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш

Е Н И Е

№ … … … град Кърджали, 24.03.2022 год.

В И М Е

Т О Н А Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд, ...……...………….………… в публично ….................…. заседание на осми март ...................................................………..…….………………..……….......…….…. през

2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ………………………………………………..………….

Павлина Петрова, …..…......................... като разгледа докладваното от .....………....................……... съдията Виктор Атанасов ...................... административно дело ......... №13

........ по описа за ........................... 2022 година ..................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.

Образувано е по жалба от Х.Ю.Ю., с посочен в жалбата адрес: ***, с ЕГН ********** и посочен адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Решение №2153-08-350 от 23.12.2021 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане №2113-08-1677#8 от 13.12.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя Х.Ю.Ю. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят Х.Ю. заявява в жалбата си, че счита обжалваното решение за незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Намира, че изводите на административния орган са необосновани и неправилни, поради неправилното тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на административното производство, довели до необосновани материалноправни изводи, като твърди, че в решението си административния орган е изложил едностранчиви и субективни мотиви, буквално пренесени от Разпореждане №2113-08-1677#8 от 13.12.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателят счита, че без всякакво съмнение, в случая се касае за нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, накърняващо правото му на защита и препятстващо осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност, съставляващо отменително основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Жалбоподателят счита на следващо място, че административният орган напълно неправилно не му е зачел за действителен осигурителен стаж периода на отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия от 2 год., 01 мес. и 00 дни, като сочи, че разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, в сила от 01.01.2015 год., на която се е позовал административния орган, е неприложима в настоящия случай и че съгласно разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год., съгласно действащите към онзи момент разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс и че така, следвайки ясната и изрична воля на законодателя, съгласно цитираната разпоредба, за периода на отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия следва да се приложи разпоредбата на чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.), която изрично признава на служещите редовната си военна служба във Въоръжените сили от войнишкия състав за действителна военна служба. Счита също, че относима е и разпоредбата от пенсионното ни законодателство към процесния момент, а именно разпоредбата на чл.81, изр.1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите/утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., обн., Изв., бр.5 от

17.01.1958 год., отменен - ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год., в редакцията му 1973-1975 год./, съгласно която, за трудов стаж от

III категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба, като излага и довод, че нормата е императивна и не позволява стеснителни тълкувания, т.к. в този период наборната военна служба в НРБългария е била редовна, действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл.3 и чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (Обн., Изв., бр.13 от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12.1995 год., в сила от 27.02.1996 год.) или същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на отбиващия военна служба препятствие да се полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство.

На следващо място жалбоподателят счита, че волята на законодателя в онзи момент, като разум и дух на закона, е била да се приеме времето на военната служба/при наборната то по правило съвпада с действителната военна служба/, за действително отработен осигурителен стаж и че по тази причина, периодът на наборна служба винаги е зачитан за трудов стаж при пенсиониране преди приемането на КСО, а по силата на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО - и за действителен осигурителен стаж по смисъла на кодекса след неговото приемане. Счита също, че волята на законодателя и към настоящия момент, в действащите правни норми на пенсионното ни законодателство, не е различна и че в разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна военна служба, за който се внасят осигурителни вноски за фонд „Пенсии” за сметка на държавния бюджет, като в този смисъл, категорична е и нормата на чл.44, ал.1 от НПОС, която признава за осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Според жалбоподателя, в резултат на неправилното приложение на относимите за случая материалноправни разпоредби от страна на административният орган, касаещи зачитането на периода на отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия, с продължителност 02 год. и 01 месец, същият неправилно е приложил и разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО и че с прибавянето/зачитането/ на процесния период за действителен осигурителен стаж, ще притежава такъв, превърнат към III категория труд, от 15 год., 06 месеца и 01 ден. Поради това жалбоподателят счита, че са налице всички предпоставки да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.68, ал.3 от КСО. Жалбоподателят твърди, че като не е съобразил горното и е потвърдил разпореждането на пенсионния орган, директорът на ТП на НОИ - Кърджали е издал акта си в противоречие с материалния закон. Поради това и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, с жалбата моли съда да отмени Решение №2153-08-350 от 29.12.2021 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №2113-08-1677#8 от 13.12.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, като противоречащо на материалния закон и тъй като съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1 от КСО, компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, счита, че преписката следва да бъде върната на административния орган, за ново произнасяне по заявление Вх.№2113-08-1514/08.10.2021 год. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, при зачитане на осигурителния му стаж по чл.9, ал.7 от КСО. Моли също така, да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят Х.Ю.Ю. от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощен му процесуален представител – адв.М.А. от АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали по съображенията, изложени в жалбата, които поддържа, както и да моли да бъдат присъдени на жалбоподателя направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От същия, преди съдебното заседание, чрез процесуалния му представител – ст.юрк.З. Б., е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва подадената жалба и че няма искания за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна, а в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски по делото, моли да бъде определено адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба №1 от 08.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-805#2/29.12.2021 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.8/, като е получено от лично от упълномощеното лице, срещу подпис, на датата 04.02.2022 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.11/. Жалбата е подадена по пощата, на датата 11.01.2022 год., видно от пощенското клеймо върху приложения по делото пощенски плик/л.7/, чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-350#1 от 11.01.2022 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена на 7-ия/седмия/ ден след получаването на оспореното решение. Предвид това следва да се приеме, че жалбата е подадена по установения ред, на седмия ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Х.Ю.Ю. от ***, е поискал отпускане на лична пенсия пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, при условията на чл.68, ал.3 от КСО, за което е подал заявление с Вх.№2113-08-1877/01.11.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.28-л.29/, ведно с приложени към заявленията доказателства, удостоверяващи придобития осигурителен стаж и осигурителен доход. Едно от тези доказателства, приложени към заявлението, е и Удостоверение №**, издадено от Щаба на поделение ** – ***/л.36/, в която е удостоверено, че *** Х. Ю. Р. /Х.Ю.Ю./ от ***, ***, е отбил редовната си военна служба от 30.09.1974 год. до 30.10.1976 год. или е изслужил всичко 2 години и 30 дни, както и че е уволнен в запаса на 30.10.1976 год. със Заповед №116 от 1976 год. на командира на поделение ***, като в удостоверението е посочено, че му се издава, за да му послужи при пенсиониране.

По повод това заявление, с Разпореждане №2113-08-1677#8 от 13.12.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.16/, на жалбоподателя Х.Ю.Ю. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по горецитираната разпоредба, поради липсата на 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено, че въз основа на представените официално удостоверителни документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали му е зачело осигурителен стаж, както следва: 00 год., 00 мес., 00 дни - I-ва категория; 00 год., 03 мес., 23 дни – ІІ-ра категория; 15 год., 02 мес., 08 дни - III-та категория; - по чл.104, ал.3, 5 и 7 от КСО - 00 год., 00 мес., 00 дни или общ осигурителен стаж без превръщане - 15 год., 06 мес. и 01 ден, от които действителен осигурителен стаж - 13 год., 05 мес. и 01 ден, като е посочено, че към датата на подаване на заявлението – 01.11.2021 год., жалбоподателят Х.Ю.Ю. е имал навършена възраст – 66 години, 08 месеца и 00 дни. При наличието на тези данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление от 66 години, 08 месеца и 00 дни, преценката за правото на пенсия е направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като в мотивите към разпореждане е посочено, че в случай, че за 2021 год. лицата нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл.68, ал.2 от КСО (39 години за мъжете), те придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на 66 години и 08 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че периодът на наборната военна служба и безработица, с продължителност общо от 02 год., 01 мес. и 00 дни, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Предвид това, от пенсионния орган е прието, че жалбоподателят Х.Ю.Ю. няма 15 години действителен осигурителен стаж и поради това и на основание чл.98, ал.1, т.1 и чл.68, ал.3 от КСО, му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.