Определение № 3174 от 18.12.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3174 гр. Бургас, 18.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501664 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 419, ал. 1 вр. чл. 413, ал. 1 от ГПК вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по две частни жалби – вх. №4627/20.09.2024г. и вх.

№4628/20.09.2024г. по описа на ЦРС, подадени от Ж. П. С., действаща лично и със съгласието на своята майка С. Г. У..

С частна жалба вх. №4628/20.09.2024г. по описа на ЦРС се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение №197/20.02.2024г., инкорпорирано и в Заповед №24/20.02.2024г. по гр.д. №64/2024г. по описа на ЦРС. Твърди се, че извлечението от счетоводните книги, въз основа на което са издадени процесната заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, не е редовен от външна страна документ и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В същото неправилно било посочено, че Ж. С. и Р. С. – наследници на починалия солидарен длъжник П.П.С. са солидарни длъжници заедно с длъжника –кредитополучател „П.С. АГ“ ЕООД за целия размер на задължението. В извлечението липсвало удостоверяване на основанието за възникване на солидарна отговорност на двете наследници на физическото лице П.С. заедно с дружеството. Поддържа се, че според закона и съдебната практика, наследниците на солидарния длъжник отговарят за задълженията на наследодателя си не солидарно за цялото вземане, заедно с кредитополучателя, а разделно – всеки един от наследниците отговаря за частта от вземането, съответна на квотата му от наследството. В случая разделната отговорност на двете сестри-наследници не била отразена в извлечението, като заповедният съд не е констатирал този недостатък на документа, въз основа на който е постановил разпореждането за незабавно изпълнение. Същевременно в заявлението си банката посочила, че претендира от наследниците на съдлъжника П.С. по ½ от вземането си. Сочи се, че това 1 обстоятелство не можело да санира порока в извлечението на счетоводните книги. Твърди се, че на практика Ж. С. е осъдена да заплати на банкатакредитор вземане в размер, което по закон не дължи. При тези съображения се счита, че извлечението не удостоверявало подлежащо на изпълнение вземане спрямо жалбоподателката. Отделно от това, извлечението не съдържало изискуемата в чл.60, ал.2 от ЗКИ информация - липсвала информация за договорените дати на плащане, броя на неиздължените вноски, липсвала обосновка за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания /чл.60 ал.2 т.3 ЗКИ/- за сумата 4 172.53 лв. Не бил посочен моментът, от който длъжникът е изпаднал в забава и респективно-периодът, за който е начислявано обезщетение за забава за просрочени плащания. Непонятно било удостоверяването в извлечението, че от 20.09.2022г. имало неразрешен овърдрафт /надхвърлен лимит/ в размер на 1998.70лв. при положение, че П.С. е починал на 03.08.2022г., т.е. от дата, следваща с почти два месеца смъртта на П.С.. Твърди се, че задължените лица – дружеството, намиращо се в ликвидация и двете сестри не били уведомени редовно за предсрочната изискуемост на кредита. От представените пред ЦРС по заповедното производство документи било видно, че уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ банката е отправила до „П.С. АГ“ ЕООД и до П.П.С. на неустановена дата, най-рано към 05.09.2023г. /посочена в уведомлението/, въпреки че на банката било известно обстоятелството, че същият е починал, известни били и наследниците, тъй като същите контактували със служители на банката във връзка със задължения на наследодателя. Към 05.09.2023г. търговското дружество било повече от една година без управител и се намирало в процедура по прекратяването му, видно от справка в ТР. Получената информация, отразена от ЧСИ в уведомленията, че П.С. е починал, изисквала банката да уведоми за настъпилата изискуемост на кредита ликвидатора на търговското дружество-кредитополучател и наследниците на починалия солидарен длъжник, още повече че и изискуемостта на вземането по данни от извлечението - 31.03.2023г. настъпила след смъртта на П.С.. Като не е съобразил тези обстоятелства, установими от представените по делото документи Районен съд Царево незаконосъобразно издал разпореждане за незабавно изпълнение в полза на банката и изпълнителен лист. Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на банката е образувано изпълнително дело № 706/2024г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова с район на действие района на БОС, като на Ж. С. е връчена заповедта за незабавно изпълнение и копие от изпълнителния лист с покана за доброволно изпълнение. Иска се отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение изцяло, предвид солидарното осъждане на всички длъжници и обезсилване на издадения изпълнителен лист, евентуално отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист по отношение на жалбоподателката. Към жалбата са приложени копие от получена от ЧСИ покана за доброволно изпълнение, копие от определение на ЦРС по ч.гр.д.

№486/2022г., с което Ж. С. е приела по описа наследството на баща си П.С., 2 възражение по чл. 414 ГПК.

С подадената частна жалба вх. №4627/20.09.2024г. по описа на ЦРС жалбоподателят атакува издадената заповед №24/20.02.2024г. за незабавно изпълнение в частта за разноските. Моли се при евентуално уважаване на жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение, съдът да отмени заповедта в частта за разноските, съобразно чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Отделно от това поддържа, че отговорността на жалбоподателката за разноските, в качеството й на наследник на починал солидарен длъжник, също следва да е до размера на наследствения й дял, т.е. да се простира до ½ от размера на разноските, което обстоятелство районният съд не е уважил. Счита, че претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 1783,94лв. е прекомерно, като такова евентуално следва да се присъди в размер, ненадвишаващ определения по реда на чл. 37 от ЗПП. Отделно от това, излага съображения, че в хипотезата на преупълномощаване, каквото в случая било налице, длъжниците не дължат разноските, които банката е направила за възнаграждения на преупълномощения адвокат. Счита се, че в този случай разноски се дължат само ако те са направени в полза на пълномощника й – служител с юридическо образование. По отношение на присъдените разноски за заплатено от банката адвокатско възнаграждение за изготвяне и връчване на покани/уведомления в размер на 288лв. с ДДС се сочи, че това са разноски, които не са направени в заповедното производство, а много преди подаване на заявлението и са относими към договорните отношение между кредитора и длъжниците, поради което и липсва основание за присъждането им.

От ответната страна по двете частни жалби – „Уникредит Булбанк“ АД са постъпили отговори.

С отговора против частната жалба, насочена срещу разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение, е изразено становище за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата. Сочи се, че видно от разписката за получаване на ПДИ, частната жалба е депозирана много след изтичане на едномесечния срок по чл. 419 от ГПК, поради което същата е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Твърди се, че извлечението от счетоводните книги на банката е редовно от външна страна и отразява всички данни, имащи значение за преценката за основанието и дължимостта на заявения дълг. Сочи се, че то е достатъчен документ за легитимиране на заявителя и че оспорването на счетоводните записвания се извършва едва в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК. В тази връзка се поддържа, че всички изложени от жалбоподателя възражения са недопустими в рамките на производството по чл. 419 от ГПК, тъй като не касаят извлечението на счетоводните книги, а облигационни и наследствени отношения, както и начин на формиране на дълга. При тези съображения се моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално без уважение като неоснователна.

3

С отговора против частната жалба, насочена срещу заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските също се изразява становище за недопустимост на жалбата. Твърди се, че законоустановения срок за обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските е едноседмичен, като жалбата е подадена много след него, поради което и е просрочена. По същество се сочи, че същата е неснователна, тъй като въпросът дали банката ще ползва вътрешен ресурс или ще възложи защитата си на адвокатска кантора е решение, което засяга единствено банката и е без значение за преценката за дължимостта за разноските.

По допустимостта на производството по жалбите:

Съдът намира, че въззивната жалба, насочена срещу допуснатото от районния съд незабавно изпълнение е допустима и редовна – подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 419, ал. 1 от ГПК, в законоустановения срок. Видно от разписката за връчване на поканата за доброволно изпълнение с изх.

№17895/30.07.2024г., заповед за изпълнение

№24/20.02.2024г. и изпълнителния лист по ч.гр.д. №64/2024г. същите са връчени по изп.д.

№706/2024г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова лично на майката на жалбоподателката на 10.09.2024г. като с оглед направените възражения от ответната страна, съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства, от които може да се прецени каква е действителната дата на получаване на книжата – 10.08.2024г. или 10.09.2024г. В изпълнение на указанията, жалбоподателят е представил удостоверение от ЧСИ с изх.

№25672/18.11.2024г. от което се потвърждава, че датата на връчване на ПДИ, ведно с приложените към нея книжа, е именно 10.09.2024г. Съгласно чл. 419, ал. 1 от ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта. Следователно доколкото жалбата е подадена на 20.09.2024г. следва да се приеме, че срокът за обжалване на разпореждането е спазен и жалбата е допустима, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

Относно частната жалба, насочена срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските – същата е подадена от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Основателно е твърдението на ответната страна, че срокът за обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските е едноседмичен от връчването й, но видно от указанията, дадени на длъжника е посочен едномесечен срок за това, поради което и с оглед тези указания на съда, следва да се приеме, че и тази жалба е подадена в срок. Независимо от това, съдът намира, че същата не може да бъде разгледана по същество в настоящото производство. Съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. От своя страна, в мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, са посочени хипотезите, в които подадена частна жалба по реда на чл.

4

413 от ГПК, подлежи на администриране и е допустимо самостоятелното разглеждане. Съгласно посоченото: 1. жалбата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК; 2. при подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск: ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение; ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 от ГПК следва да се върне; частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските; 3. частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК.