Решение № 490 от 31.10.2023, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 593/2023
- Вид
- Решение № 490
- Подписан
- 31.10.2023
- В сила
- 31.10.2023
- Състав
- СНЕЖИНА МОЙНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 220, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 221, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.266, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 267 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 2, т. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 1, т. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 490
Плевен, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - VI състав, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия:
СНЕЖИНА ИВАНОВА
При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА административно дело № 20237170700593 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Административното дело е образувано по жалба на К.Д. *** с адрес за призоваване:*************@****.** срещу решение за оставяне на жалба без разглеждане № 107/01.06.2023 г. на директор на ТД на НАП В.Търново.
В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е образувано изпълнително дело № *********/23г. по описа на офис Плевен при ТД НАП - В. Търново с акт на публичен изпълнител по чл.266, ал.1 ДОПК за електронен фиш /ЕФ/ № К4974575/13.06.2021 г. на публичния взискател ОД МВР – Плевен, който не е влязъл в сила. Посочва, че не е обжалвал ЕФ, тъй като не му е връчван , като излага доводи относно други възможни способи за защита. Цитират се норми относно дефиниция на „ЕФ“ , като намира, че директорът е следвало да разгледа жалбата му и решението е необосновано. Моли за отмяна на решението и постановлението за образуване на изпълнително дело. Моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят– К.Д. *** не се явява. Представя становище, в което поддържа изложеното в жалбата.
Ответникът – териториален директор на ТД на НАП В. Търново се представлява от юрк М., която намира решението за правилно и законосъобразно и моли да се отхвърли жалбата. Счита, че не е налице акт, подлежащ на обжалване и моли за присъждане на разноски в размер на 500 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С оглед справка на л. 42 гръб по делото на 13.06.2022 година е въведена информация от КАТ, автоматично, че е налице влязъл в сила ЕФ от 13.04.2022 година.
В ТД на НАП В. Търново е образувано изпълнително дело № *********/2023 г. за събиране на непогасени публични задължения по електронен фиш № К4974575/13.06.2021 ., издаден от ОД на МВР Плевен.
Изготвено и изпратено е
Съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С230015-048-0060750/11.05.2023 г. на лицето, като няма данни кога е получено.
С вх. № 9761/25.05.2023. по описа на ТД на НАП - Велико Търново е заведена жалба от Д., в която се посочва, че обжалва постановление на публичен изпълнител за образуване на изпълнително дело като неправилно и излага доводи, че не е поканен да плати доброволно задължението. Подава жалба вх. № 12751, с която иска да получи данни относно развитие на производството пред органа.
На 01.06.2023 година е постановено процесното решение, с което са оставени без разглеждане жалбите на лицето, тъй като е прието, че се недопустими, тъй като не са подадени срещу годен за обжалване акт. Административният орган приема, че съобщението за доброволно изпълнение не попада в кръга актове, посочени в ДОПК, подлежащи на обжалване пред директора на ТД на НАП, нито е от действията подлежащи на обжалване, съгласно чл. 266. ал. 1 от ДОПК, тъй като не се създават права или задължения, нито се засягат права или законни интереси, а само се уведомява лицето за размера на задълженията му и се поканва да го заплати доброволно в 7- дневен срок от получаването на съобщението и лицето няма правен интерес от обжалваното му. Решението е връчено на лицето на 10.07.2023 година и в срок е подадена жалба пред АС Плевен.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в срок и процесуално допустима .
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл.
266, ал. 1, вр. чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК - Директора на Териториална дирекция на НАП – В. Търново.
Решението е постановено в изискуемата писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, и съдържа фактически и правни основания за издаването му, като разпореденото с него е в съответствие с предвиденото в закона правомощие на издателя му по чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК.
Съгласно чл. 220, ал. 1 от ДОПК когато публичното вземане не бъде платено в срок, изпълнително производство се образува въз основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател, като в случая публичният изпълнител е бил сезиран от публичен взискател –Главна дирекция „Национална полиция“ –ОД на МВР Плевен, да образува изпълнително производство за събиране на публични вземания по ЕФ К 4974575/13.06.2021 г. , влязъл в сила на 13.04.2022 г..
Съгласно чл. 221, ал. 1 от ДОПК, когато задължението не е изплатено в срок, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Законът не предвижда за образуването на изпълнителното производство издаването на нарочен акт, а актът, с който се уведомява длъжникът за започване на производството, е съобщението за доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 от ДОПК.
Разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от ДОПК регламентира съдържанието и целта на процесното съобщение, а именно - то следва да посочва изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и взискателя, да съдържа предупреждение към длъжника, че, ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение.
Действията на публичния изпълнител по образуване и започване на изпълнителното производството с изпращането на съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК, не представляват същинско предприемане на принудително изпълнение, доколкото такива са действията, които са в рамките на изпълнителните способи.
Съобщението за доброволно изпълнение не предпоставя пряко и непосредствено въздействие върху правната сфера на длъжника, тъй като не обективира властническо волеизявление, скрепено с възможността за държавна принуда, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на длъжника или на трети лица.
Липсва разпоредителна част, която директно да задължава адресата да се съобрази с дадените му предписания за поведение.
Съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК има уведомителен характер, и няма самостоятелен правен ефект, тъй като не се засягат права и законни интереси на длъжника или на друго лице. То е подготвителен акт в изпълнителното производство и не представлява действие на публичния изпълнител, което съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК да подлежи на обжалване.
С оглед на изложеното, както правилно е приел Директорът на ТД на НАП – В.Търново Д. няма правен интерес от обжалване на съобщението за доброволно изпълнение, респ. жалбата, насочена срещу действията на публичния изпълнител по образуване на изпълнителното производство и изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, е недопустима.
По отношение на възраженията, че в случая липсва годен за изпълнение акт, тъй като ЕФ не му е връчен и не е влязъл в сила, съдът намира, че наличието на годно изпълнително основание представлява формална предпоставка за образуване на публичното изпълнително производство. Не се спори, че по реда чл. 220, ал. 1 от ДОПК, публичният изпълнител е бил сезиран от публичен взискател –Главна дирекция „Национална полиция“ –ОД на МВР Плевен, да образува изпълнително производство за събиране на публични вземания по горепосочения ЕФ, влязъл в сила на 13.04.2022 г. и ДОПК не предвижда ред за оспорване на изпълнителните основания в рамките на образувано производство по принудително изпълнение на публични държавни вземания, като наличието на предявен изпълнителен титул, какъвто безспорно е ЕФ обвързва публичния изпълнител със задължението да образува изпълнително производство и наведените доводи относно обжалване на ЕФ са неотоносими в настоящото съдебно производство.
С оглед горепосоченото като е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Д. срещу действие на публичния изпълнител, обективирано в съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК на публичния изпълнител, Директорът на ТД на НАП – В-. Търново е постановил правилно решение и жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, искане на пълномощника на ответника за присъждане на разноски и съгласно чл.
161, ал. 1 от ДОПК К.Д. *** следва да заплати на ТД на НАП ВТърново разноски в размер на 500 лева съгласно Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Предвид горепосоченото и на основание чл. 267 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалба на К.Д. *** с адрес за призоваване:*************@****.** срещу решение за оставяне на жалба без разглеждане № 107/01.06.2023 г. на директор на ТД на НАП В.Търново.
Осъжда К.Д. *** да заплати на
ТД на НАП-В.Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението е окончателно.
Съдия:
/П/