Решение № 59 от 16.04.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Русе, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Росица Радославова

Пламен Дочев при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Пламен Дочев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244500600168 по описа за 2024 година Производството по делото е по чл.318,ал.1 от НПК.

С присъда №125 от 03.11.2023 г. по НЧХД №1789/2022 г. Русенският районен съд е признал подс. Г. Г. Г. , ЕГН: **********, родена на 16.03.1987 г. в гр. Свищов, обл. Велико Търново, със средно образование, разведена, неосъждана, за НЕВИННА в това на 11.06.2022 г., в гр. Русе да е причинила на С. И. К., ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания като, поради което и на основание чл.304 от НПК,я ОПРАВДАВА по повдигнатото с тъжба вх.№24365/06.10.2022г. обвинение по чл. 130, ал.2 от НК. Признал я е за НЕВИННА в това на 11.06.2022г. в гр.Русе да е казала нещо унизително за честта и достойнството на С. И. К. в нейно присъствие, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото с тъжба вх.№24365/06.10.2022г. обвинение по чл. 146 ал.1 от НК.ОТХВЪРЛИЛ изцяло като неоснователен гражданския иск предявен от С. И. К., ЕГН: ********** против Г. Г. Г. в размер на 800лв. представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди причинени на 11.06.2022г . и иска за заплащане на законна лихва считано от 11.06.2022г . ОСЪДИЛ е С. И.

К. ЕГН ********** да заплати на Г. Г. Г. сумата от 2850лв. разноски в 1 съдебното производство,а по сметка на Районен съд Русе сумата от 94.86лв. разноски в съдебно заседание.

Против тази присъда е постъпила въззивна жалба и от частната тъжителка – Ст.К. чрез нейния пълномощник адв.Я. П..В нея се твърди, че е недоволна от присъдата, че подс. Г. Г. е призната за невиновна по чл. 130, ал.2 от НК.

В съдебно заседание, чрез представляващия адвокат заема становище, че тази жалба се поддържа изцяло.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, прецени събраните по делото доказателства, взе в предвид изложените становища в съдебно заседание и като извърши проверка изцяло на постановената присъда по реда на чл.314 и чл.3131 от НПК, РОС приема за установено следното:

Подсъдимата Г. е родена на 16.03.1987г. в гр.Свищов и не е осъждана и освобождавана от наказателна отговорност.Разведена е. Към 2022г. Г. работела като сервитьор в ресторант „Х.“ в гр.Русе.

Към средата на 2022г. тъжителката К. също работела в ресторант „Х.“ и на 11.06.2022г. сутринта и двете заедно с подсъдимата и други лица се намирали на работа в ресторанта. Около 10:30ч. всички са били ангажирани с подготовка на ресторанта за отваряне.

Докато всички са ангажирани,тъжителката сметнала, че е свършила своята работа и излиза от ресторанта за да си купи закуска. Това направило лошо впечатление на останалите сервитьори и когато тъжителката се върнала, подсъдимата се обрърнала към нея и я питала защо излиза преди да са свършили работата си.

В този момент и двете се намирали в помещение,в което има камера. К. отговарила с пренебрежение и казала думите „същия боклук си като бившия си мъж“. Тези думи са били възприети от подсъдимата и видимо ядосана тя се насочила заплашително към тъжителката. Думите и действията на двете стават достояние на свид.Р. - зам.управител на ресторанта. Той видял,че конфликта може да прерастне от вербален във физически и се насочва към двете. Когато подсъдимата достигнала на около два метра от тъжителката последната хвърлила към нея пластмасов поднос.Подсъдимата отблъснала подноса и със своите ръце хванала тъжителката за двете ръце в областта на китките като и на двете ръцете са изправени напред на нивото на раменете и така започнали да се дърпат и блъскат без да пускат ръцете си. В този момент до тях стигнал свид.Р., който провира дясната си ръка между ръцете на двете като се мъчел да ги раздели една от друга. Успял и застанал с тялото си между двете,които продължили през него да мъчат да се достигнат с ръце но не успели.

И двете са били освободени от работа като след три дни тъжителката посеетила съдебен медик,който издава медицинско удостоверение, че по тялото и лицето на К. няма следи от травматично увреждане.

2

РОС изцяло кредитира възприетата от РРС фактическа обстановка като я приема за безспорно установена, като в тази насока РРС правилно взема предвид показанията на свид. Р., Ц., А., Р., както и писмените доказателства свидетелство за съдимост, удостоверение за съдебно-медицинско освидетелстване, заключение на съдебен медик и на техническа експертиза на запис от камера.

Законосъобразно при установяване на фактите РРС е ценил показанията на свид. Р., Ц. и Р.. И тримата са свидетели очевидци на поведението да частната тъжителка и подсъдимата. Били са в непосредствена близост до тях и са могли да ги наблюдават и чуват. Пряк свид. е Р., който е застанал между двете още в началото на конфликта и ги е разтървал. Правилно РРС е взел предвид показанията на тези трима свидетели които се подкрепят от обективно доказателствено средство каквото е заключението на техническата експертиза. И тримата свидетели са се намирали в нормални еднакви и към двете /участващи в инцидента/ колегиални отношения и по тази причина РРС правилно е преценил ,че не са заинтересовани от изхода на делото. РРС е отбелязал ,че към момента на разпита в хода на съдебното следствие свид.Ц. и Р. не работят в един колектив както с подсъдимата, така и с тъжетелката. По тези съображения РРС е приел,че и тримата свидетели очевидци са незаинтересовани от изхода на делото и по тази причина са обективни в изложението си.

РРС е приел за установена горната фактическа обстановка,като се е базирал на посочените от него доказателствени средства:

От свидетелството за съдимост е установил съдебното минало на подсъдимата.

От съдебномедицинското удостоверение е установил липсата на обективни находки от твърдяното въздействие в областта на лицето на тъжителката.

От показанията на свид. Р.,Ц. и Р. е установявил думите и действията извършени и казани от подсъдимата и частната тъжителка по време на инкриминирания в тъжбата период от време.

От приетото за установено от фактическа страна въз основа на всички събрани по делото доказателства разгледани в съвкупност РРС законосъобразно не е установил по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата е нанесла удар на тъжителката,с които да и причини болка и страдание и да е изричала обидните думи описани в тъжбата. По тази причина единствения и несъмнен извод до който е достигнал РРС след анализа на доказателствата и наложил обоснованите мотиви е, че Г. Г. следва да бъде призната за невинна и оправдана и по двете обвинения в тъжбата на С. К. от 06.10.2022г.

Видно от анализа на доказателствата РРС не е установил по безспорен и категоричен начин ,че на 11.06.2022г. К. да е получила телесни увреждания, чиито медикобиологични признаци да сочат на лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка и страдание,както и констатацията за липса на каквито и да било годни доказателства от които да се направи 3 извода,че твърдените увреждания са причинени от действия на подсъдимата.

РРС като се опира да анализа на доказателствата не е установил по категоричен начин подсъдимата да е изрекла по отношение на тъжителката в нейно присъствие каквито и да било обидни изрази в тома число и описаните в тъжбата. Напротив,РРС е събрал се доказателства за отправяне на обидни изрази от страна на тъжителката към подсъдимата, но правилно е преценено,че те не са предмет на обвинение.

След като РРС е установил обстоятелството,че подсъдимата не е нанесла на тъжителката телесни увреждания ,правилно е приел за неоснователен и иска с правно основание чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди състоящи се в претърпени болки и страдания. РОС споделя тезата ,че липсата на доказателства за причинени противоправно вреди не дава възможност за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимата.

Поради приетата от РРС неоснователност на основния иск неоснователен се явява и акцесорния за заплащане на законната лихва от деня на увреждането.

Правилно и законосъобразно РРС е приел,че на основание чл.190 от НПК частната тъжителка следва да заплати разноските на подсъдимата – за заплатен хонорар за защитник.

При тази фактическа и правна обстановка въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, като на основание чл.

338 и чл.334,т.6 от НПК следва да се потвърди присъдата на РРС.

Водим от изложеното,РОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №125 от 03.11.2023 г. по НЧХД №1789/2022 г. на Русенския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5