Разпореждане № 65 от 15.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 65 гр. Благоевград, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20261200500018 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 28977/2.12.2025 г., подадена от Н. С. О., ЕГН **********, адрес: гр.Б., ул.К., №***, чрез пълномощника адв. А. К., против Решение № 818/22.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 3337/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград.

В жалбата са изложени съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Сочи се, че обявеният доклад по чл. 146 от ГПК от районния съд не кореспондира с конкретните твърдения на страните, нито с вида на предявения иск. Твърди се, че неправилно съдът е обсъждал само и единствено хипотезата на вече придобити права от ищцата на основание давностно владение, като още с исковата молба тя се е позовала не само на владение, но и на осъществявана от нея фактическа власт и защита на фактическо състояние върху спорния имот.

При постановяване на решението си районния съд не обсъдил защитата на фактическото състояние и власт, на които ищцата се позовава във връзка с предявяване на претенцията си. Районния съд не е изследвал дали ищцата защитава фактическа власт върху имота, вкл. чрез засаждане и обработване на същия, чрез отглеждане на овощни дървета, нито дали същите представляват по своето естество фактическо състояние и плодоползване, което да подлежи на защита. Не е обсъдено и дали при отричане на правата на ответника и продължаване на започналите от ищцата действия в имота, същата би могла да установи права на собственост върху него, вкл. при изтичане на необходимият срок след завеждане на делото, респ. дали ищцата ще може да продължи да 1 засажда зеленчуци в имота и да прибира същите, да коси тревата и така да реализира добиви от него.

Сочи се, че изводите на районния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства. Сочи се, че според в.л. процесният имот винаги се е ползвал като дворно място, намира се в строителните граници на с. П. и никога не е бил отчуждаван. Поради това са неправилни изводите на съда за това, че имотът е бил собственост на АПК. Ето защо към 1958 г. и извършената масовизация няма как имота да е бил на АПК, а от там и на основание ПМС да премине в собственост на Държавата, след това и на Общината. АДС от 1985 г. не може да легитимира Държавата като собственик на имота, а от там и същия не е могъл да премине от нея към Общината.

Поради това имотът не е имал характеристиките на имот - общинска собственост, по отношение на който да е невъзможно осъществяването на владение и придобиване на права от ищцата на това самостоятелно основание.

Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото е прието, че общината е придобила имота на основание § 42 от ПЗР на ЗОС, обн. ДВ, бр.

96/05.11.199 г. Разпитаните по делото свидетели установили, че процесният имот никога не е бил отчуждаван, винаги е бил на рода на ищцата, както и други съседни имоти, като преди нея са го стопанисвали дядо й, баща й а от преди повече от 20 г. имота се стопанисва от ищцата и тя е в непрекъснато владение на същия. Имотът е бил частна собственост и след като е владян в продължение на повече от 10 години в реални граници от ищцата по делото е придобит от нея по давност.

В съставения АЧОС от 05.09.2024г. не е посочено нито фактическо, нито правно основание за придобиване на собствеността от общината.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на атакувания акт и уважаване на предявения иск. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, от която в срок е постъпил подробен писмен отговор, с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Сочи се, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, изяснил е фактическата обстановка и е формирал своето вътрешно убеждение, съобразно изградените правила. Сочи се, че съдът внимателно е анализирал 2 твърденията в исковата молба и правилно е приел, че в конкретния случай ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с възможността на придобие имота на оригинерно основание - давностно владение, ако отрече правата на общината. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест с доклада по делото. За процесния имот с идентификатор *** по КККР на с. П., общ. Благоевград е съставен Акт за частна общинска собственост № 13848/05.09.2024 г. на основание чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост във връзка с § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. Като предходен акт за имота е посочен АДС № 119/20.01.1989 г.

Видно от съставения Акт за държавна собственост № 119 от 20.01.1989 г. на Общински народен съвет - гр. Благоевград, същият е изготвен на основание ПМС № 1/1981 г. и чл. 77 от Наредбата за държавни имоти. В справката към актовата книга за собственик на парцел IV е записано „ОНС- държавно“. Със заповед № 268/13.08.1985 г, на Председателя на Общински народен съвет Благоевград е одобрен застроителен, регулационен и кадастрален план на с.

П., в който процесният имот е отразен с пл. № 133 и е част от УПИ IV в кв. 33, включващ имоти с пл. № 130, 132, 133, 134, с предназначение за жилищно строителство, като части от имотите са предвидени за улица. В разписния лист на имотите към този план за процесния имот с пл. № 133, както и за останалите имоти с пл. № 130, 132, 134, включени в парцел IV, както и за неговите съседни парцели 1-пл. 135 и П-пл. 139, като собственик е записано АПК. Със Заповед № РД-02-14-2217/22.11.1999 г. на МРРБ е одобрен кадастрален план на с. П., в който процесният имот е отразен с № 132. В регистъра на имотите към този план, имот № 132 е отразен с площ от 2201,46 кв.м., населено място с. П., начин на трайно ползване — нива, идентификатор 551070000132, без посочени данни за собственост. Поради предназначението на имотите за жилищно застрояване и улица, според предвижданията на ЗРКП от 1985 г. на с. П. същите са придобили статут на дворно място и въз основа на доказателства по делото се установява, че същите са били държавна собственост. Въз основа на представения по делото Списък на свободните държавни парцели в с. П. към 15.03.1987 г., изготвен от тогавашния кмет, също се установява, че имот е пл. № 133 от парцел IV в кв. 33 е бил държавна собственост, предоставен за ползване на лицето С.М., т.е. към този момент имотът не е ползван от бащата или дядото на ищцата, а от друго лице.

3

Сочи се, че писмените доказателства сочат за това, че се касае за държавен имот - земеделска земя, който е бил предоставен за стопанисване и управление на АПК и който след включването му в урбанизираната територия по силата на Разпореждане № 404/28.10.1968 г., изм. с ПМС № 1/07.01.1981 г. е предаден на ОбНС. Посоченото обстоятелство е отразено в акта за държавна собственост. Съобразно КНРБ от 1947 г. имотите са били изключителна държавна собственост, изключени изцяло от гражданския оборот. С приемането на §7 от ПЗР на ЗМСМА и §42 от ПРЗ към ЗИД на ЗОС тази държавна собственост, досежно обхванатите от разпоредбите на тези параграфи имоти, е преминала в патримониума на общините. Доколкото по делото не са налице данни процесният имот да е бил собственост на конкретно лице, то на основание чл. 6 от ЗС, в първата му редакция /ДВ бр.

92/16.11.1951г./, имотът е бил държавна собственост. С приемането на ЗОС общината е станала собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 2, т.

5 от ЗОС /ред. до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен.

В отговора се сочи, че дори и имотът да е бил собственост на физическо лице, то Община Благоевград е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

На следващо място се твърди, че от ангажираните в производството свидетелски показания не се установява осъществявано от ищцата владение върху имота. За целия сочен от ищцата давностен срок са били налице законови пречки за това, предвидени в чл. 86 от ЗС и чл. 7, ал. 1 от ЗОС във вр с. § 1 от ЗД на ЗС. Сочи се, че ищцата не е могла да придобие имота по давност, тъй като не са налице изискванията на чл. 200 от ЗУТ. С оглед предназначението на част от имота за улица по регулационния план от 1985 г., същата е публична общинска собственост.

Прави се искане решението на първата инстанция да бъде потвърдено.

Претендира се присъждане на разноски.

С въззивната жалба и писмения отговор на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл.

4

262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване.

Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК.

Предвид редовността на жалбата и на нейното администриране, съдията-докладчик, на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.02.2026 г. от 9 часа, за която дата да се призоват страните.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 5