Решение № 217 от 25.11.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Девня, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20253120100246 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 ал. 9 вр. чл. 127 ал. 2 от СК.

Образувано е по искова молба, предявена от Ю. Ж. Х., ЕГН:

**********, с адрес: с. Ст******** чрез проц. представител адв. Сн. Г. от ВАК срещу С. С. А., ЕГН: **********, с адрес: с. Ч*********** с искане за изменение на определените с Решение №260041, постановено на 19.04.2021 г. по гр. дело № 1553/2019 г. по описа на РС – Девня мерки относно режима на упражняване на родителските права по отношение на двете деца на страните, местоживеенето на децата, режима на лични контакти на децата с другия родител и издръжката им.

Твърди се в исковата молба, че страните са родители на децата Ал. С.

А., ЕГН: **********, роден на ******** г. в гр. Варна и В. С. А., ЕГН:

**********, роден на ********* г. в гр. Варна, като с горецитираното съдебно решение на РС – Девня упражняването на родителските права по отношение на двете деца е предоставено на бащата - ответника С. С. А., постановено е децата да живеят при бащата, в дома на родителите му в с. Ч., обл. Варна, а майката - ищцата Ю. Ж. Х. е била осъдена да изплаща месечна издръжка в полза на всяко едно от децата в размер на по 152, 50 лева, считано от 07.11.2019 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж двадесето число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законните основания за нейното изменение или прекратяване. Със съдебното решение определен бил и режим на лични отношения на майката с двете деца.

Излага се, че в началото на м. декември 2024 г. ответникът заминал 1 да работи в Германия, където заживял с друга жена. Децата оставил на грижите на своята баба, която била на възраст около 75 години, със заболявания - високо кръвно налягане и болки в главата. Сочи се, че след заминаването на бащата за Германия той не полагал грижи за тях. Твърди се, че той неглежира децата, всяка вечер пиел алкохол и ставал раздразнителен и се карал и крещял на децата, които го дразнели с високото си говорене.

Започнал да ги бие без причина. Пращал децата да му купуват алкохол от магазина. В същото време се сомчи, че ищцата поддържала добри отношения с децата си, заплащала редовно издръжка за тях, помагала им, като многократно им изплащала парични средства по общи познати, които са предавали парите на бащата. Твърди се, че децата споделили с майка си, че искат да живеят при нея. При тези обстоятелства ищцата моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноските по делото.

В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва и твърденията, че е оставил двете деца на грижите на своята майка, както и твърдението че от м. декември 2024 г. живее и работи в Германия. Твърди, че е бил в Германия за кратък период от време - за 1 м. през м. март 2025 г., като през м. април се е върнал в България.

Сочи, че ищцата обичайно живее и работи в Германия от дълги години, но след като разбрала за отсъствието му от страната взела децата при себе си в с.

Ст. К., обл. Варна. Твърди, че отказала да ги върне дори след завръщането му в страната, което го принудило да я заплаши, че ще се обърне за съдействие към полицията. Сочи, че при вземането на децата от дома на ищцата в с. Ст. К. те били в неугледен вид и видимо отслабнали. Твърди, че децата му споделили, че не се хранили добре в дома на майка си, основно ядели инстантни спагети.

Казали, че не им харесало при майка им и искали да се приберат в дома на своята баба, но майка им не ги пускала. Ответникът установил, че по време на отсъствието му ищцата е отписала децата от училището в с. Чернево и ги е записала на училище в с. Ст. без неговото знание и съгласие. Излага също, че от момента, от който родителските права са били предоставени на него, майката е проявявала слаб интерес към развитието и отглеждането на децата, личните контакти между тях са били епизодични и се осъществявали в периодите, в които майката се е прибирала по някакъв повод в България.

Много рядко децата са осъществявали контакт с майка си по телефон или друг вид платформа за комуникация. Сочи, че ищцата е трайно установена в Германия, където живее и работи от началото на 2019 г., когато е напуснала самоволно семейното жилище и е оставила децата изцяло на грижите на бащата. Твърди, че през м. септември 2019 г. при завръщането си от Германия, ищцата за кратък период от време се е грижила за детето Вълчо по съгласие на страните, когато внезапно, без да се обади на никого, оставя детето при свои роднини в с. Ч. и заминава за Германия. Роднините, на които било поверено детето, също напускат страната и заминават за Германия, а детето В. останало само заключено в техния дом с дни. По сигнал на съседи, които чуват непрестанен детски плач от дома на семейството, в което е бил изоставен 2

Вълчо, ответникът се обърнал за съдействие към полицията. Наложило се да бъде разбита вратата на жилището, за да могат да се погрижат за детето Вълчо. Ответникът заявява, че подобно безотговорно, застрашаващо живота и здравето на децата поведение, майката е демонстрирала не веднъж, че тя е емоционално нестабилна, безотговорна, непостоянна в поведението и решенията си. Сочи също така, че не е заплащала до момента издръжка за децата, въпреки съдебното решение. Предвид изложеното в отговора ответникът счита, че не е налице изменение в обстоятелствата, които съдът е взел предвид при постановяване на решението си по гр. дело № 1553/2019 г. по описа на PC - Девня, поради което моли за отхвърляне на исковата претенция.

В с.з. чрез проц. си представители поддържат исканията си. В хода на устните състезания проц. представител на ищцата прави алтернативно искане в случай на отхвърляне на исковата претенция да бъде разширен режима на лични контакти на майката с децата.

Контролиращата страна ДСП – Девня изпраща представител в едно от с.з. Представя изготвени социални доклади.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 59 ал. 9 вр. чл. 127 ал. 2 и чл. 143 ал. 2 от СК за изменение на постановени със съдебно решение мерки относно режима на упражняване на родителските права по отношение на двете деца на страните, местоживеенето на децата, режима на лични контакти на децата с другия родител и издръжката им.

Видно от представените удостоверения за раждане е, че страните са родители на децата Ал. С. А., ЕГН: **********, роден на 1******** г. в гр.

Варна и В. С.А., ЕГН: **********, роден на ******* г. в гр. Варна.

С решение, постановено на 19.04.2021 г. по гр. дело № 1553/2019 г. по описа на PC – Девня /препис от което е представено по делото без отбелязване на коя дата същото е влязло в законна сила/ упражняването на родителските права върху двете деца е предоставено на бащата С. С. А., ЕГН:

**********, като съдът е определил децата да живеят при баща си на адрес в с. Ч********, като съдът е преценил, че той притежава по – добър родителски капацитет за тяхното отглеждане и възпитание. Определен е бил режим на лични контакти на децата с майката Ю. Ж. Х., ЕГН: **********, като същата е била осъдена да заплаща за всяко едно от децата месечна издръжка в размер на от по 170 лева, считано от 07.11.2019 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,с падеж двадесето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване. Служебна проверка на съда в деловодната система установи, че решението е влязло в законна сила на 14.05.2021 г.

От изготвените по делото социални доклади става ясно, че в 3 домовете и на двамата родители има осигурени добри условия и сигурна и безопасна среда за тяхното отглеждане. И двете жилища разполагат с детска стая, обзаведена с всичко необходимо за децата. Между децата и родителите съществува емоционална близост, като те са привързани повече към своя баща, при когото са израстнали, но контактуват свободно и с майката, дори в присъствието на бащата. Констатирано е при извършеното социално проучване, че майката се е установила трайно в с. Ст. К. с цел да живее там и да осигури дом за децата.

И двамата родители са изслушани лично от съда, съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 6 от СК, като обясненията и впечатлението от тях се отчитат от съда, заедно с всички други доказателства по делото.

В показанията си свидетелите на страната на ищеца – Ж. Хр. Ми. – баща на ищцата и Аз. М. Яш. – роднина на ищцата по сватовство, твърдят, че страните са се разделили, понеже ответникът упражнявал домашно насилие над ищцата. След като тя го напуснала той категорично отказал да й даде децата, поради което те останали при него, а ищцата заминала за Германия, където живеели и работили нейните родители и където тя била израстнала.

След години работа в чужбина семейството на ищцата успяло да закупи няколко къщи в с. Ст. К., обл. Варна, едната от които ремонтирали и обзавели за ищцата и двете й деца. Свидетелите потвърждават изложеното в исковата молба относно вземането на децата от ищцата през м. март и връщането им на бащата месец по – късно. Заявяват, че многократно са пращали пари и подаръци за децата, но бащата не ги е приемал и ги е връщал. Твърдят, че условията при бащата са много лоши, като къщата е кирпичена, няма баня, а тоалетната е навън, децата са неглижирани и се отглеждат не от баща си, а от неговата баба, която е много възрастна.

Свидетелите на ответника – Ст. С. А. – баща на ответника също потвърждава изложените в исковата молба и отговора факти относно вземането на децата от тяхната майка през м. март 2025 г. Същият твърди, че децата не искали да живеят при майка си, дори не искали да се чуват с нея, защото докато са били при нея не им давали да гледат телевизор, да ползват телефон, храната, която майка им приготвяла също не им харесвала.

Потвърждава заявеното от бащата на ищцата, че семейството му е пращало пари и подаръци, но той ги е връщал, защото не искал нищо от тях. Твърди, че къщата на сина му е от кирпич, но вътре има баня и тоалетна, както и стая за децата с всечко необходимо за тях. Сочи, че синът му работи в строителството за около 3 000 лева на месец и когато е на работа за децата се грижат тяхната баба и тяхната прабаба, като са осигурили автомобил и шофьор, който да ги води и взема от училище.

Свид. Исм. Исм.Исм. – колега на ответника потвърждава това, като заявява, че между бащата и децата има изградена силна емоционална връзка, привързани са към него. Сочи, че децата са добре обгрижвани, развиват се добре и умствено и физически, държат се добре един с друг, не са палави, 4 послушни са. Заявява, че ответникът употребява алкохол много рядко, понякога след работа изпива по една или две бири.

Показанията на свидетелите М. Яш. и А. съдът цени по реда на чл.

172 от ГПК и с оглед вътрешното си убеждение. Съдът не кредитира с доверие показанията на ищцовите свидетели относно лошите битови условия в дома на бащата, тъй като същите категорично се опровергават от изложеното в социалния доклад, изготвен след извършено лично посещение в дома на бащата от социалните работници. Твърденията на свид. Ж. М., че ответникът е сутеньор в Германия, където прекарва по 5 – 6 месеца в година са голословни и не се подкрепят от нито едно доказателство по делото. Не се доказват и твърденията на ищцата в исковата молба, че ответникът всяка вечер пиел алкохол, ставал раздразнителен и се карал и крещял на децата, както и че е заминал за Германия в началото на м. декември 2024 г., където заживял с друга жена и оставил децата на грижите на своята възрастна баба, която била със заболявания - високо кръвно налягане и болки в главата. Напротив, установява се по делото от независим от изхода му свидетел – свид. И. Исм., че ответникът е заминал за Германия през м. март 2025 г., за да търси по – добра работа, но след като не е намерил такава се е прибрал в страната, че употребява алкохол рядко и то само бира. За неговата баба пък свидетелят заявява, че „тя е по – здрава от мен, копае и сее домати“.