Решение № 160 от 30.11.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. гр. Добрич, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Т. Димитрова

Членове:

Деница Кр. Петрова

Надя Г. Славова при участието на секретаря Елица Вл. Александрова в присъствието на прокурора З. В. Т. като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233200600364 по описа за 2023 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

С Присъда № 8 от 25.05.2023г., постановена по н.о.х.д. № 62/2023г.

Районен съд – К. ПРИЗНАЛ подсъдимата К. А. П., ЕГН - ********** за ВИНОВНА в това, че:

На 09.12.2022г. в гр.К. по ул.„Б.“ е управлявала МПС – лек автомобил марка „Ауди А3“ с регистрационен № ***********, след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред чрез техническо средство - „DRAGER Drug Test 5000“ STK 7, с фабричен № ARPJ-0008, тест № 109, съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или други наркотични вещества или техните аналози - поради което и на основание чл.343б ал.3 вр. с чл.54 от НК я ОСЪДИЛ на „Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година. На осн. чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3/три/ години, като наложил и кумулативно предвиденото в инкриминирания текст на закона наказание „ГЛОБА“ в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

1

На основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК вещественото доказателство - 1 брой тестова касета „Drager Drugtest 5000 STK 7“ е разпоредено да се изпрати Областна Дирекция на МВР гр.Добрич за унищожаване.

Недоволна от така постановената присъда останала подсъдимата, която я обжалва в предоставения за това законен срок, чрез процесуалния си представител. Излагат се доводи, че постановения съдебен акт е незаконосъобразен, поради допуснати нарушения на материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Пледира се присъдата да бъде отменена и бъде постановена оправдателна такава.

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В съдебно заседание проведено на 03.10.2023г. пред Въззивната инстанция, жалбоподателката се явява лично и с процесуалния си представител, който поддържа депозираната жалбата така, както е подадена и счита, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна.

Изтъква се също така необоснованост на обжалваната присъда и се настоява за нейната отмяна.

Подсъдимата се придържа към заявеното от защитника й, като моли да бъде оправдана.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Добрич намира жалбата за неоснователна. Счита фактическата обстановка по делото за напълно и правилно изяснена, авторството на деянието за безспорно установено и доказано, поради и което КвРС правилно е наложил съответното наказание на подс.К. П.. Пледира се съдебния акт на първоинстанционния съд да бъде потвърден.

Добричкият окръжен съд, съобразявайки се с изложените в жалбата доводи, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК, намери за установено следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е преминало по общия ред, като е установена следната фактическа обстановка:

На 09.12.2022г. св.В. Г. и инспектор Д.М. служители на РУ - К.

2 извършвали обход на гр.К. по контрол на наркотичните вещества, като св.В.Г. получил оперативен сигнал, че лице от женски пол управлява л.а.

„Ауди А3“ с рег.№ ********* под въздействие на наркотични вещества.

Въпросният автомобил бил забелязан от полицейските служители около 15.30 часа да се движи по ул.„Б.“ в гр.К., в посока към Бензиностанция „Петрол“. Със стоп палка ПИ Д.Матеева спряла лекия автомобил и извършила проверка, при която било установено, че водач на автомобила е К. П. от гр.К.. Разпоредили на подсъдимата да ги придружи с автомобила до РУ – К., където св.А.К. изпробвал подс.К.П. за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Dreger Drug Test 5000“, като уреда отчел наличието на опиати – амфетамин и метамфетамин /л.22 и л.23 д.п./. Издаден бил талон за медицинско изследване и свидетелите М.Г. и А.К. придружили подсъдимата до ФСМП гр.К., където в тяхно присъствие същата отказала да даде доброволно кръв и урина за химически анализ /л.24 и л.25 д.п./. След това придружили подс.К.П. до РУ - К., където й бил съставен АУАН GA № 616208 от 09.12.2022г. по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП и са били иззети свидетелството за управление на МПС и контролния талон. Установено било, че подс.К. А. П. е правоспособен водач категория „В“ и „АМ“ от 2011г., като към момента на деянието по настоящото дело са й били съставени и други АУАН, фишове, както и наказателно постановление за извършени от нея нарушения на правилата по ЗДвП /л.27 д.п./.

Гореописаната фактическа обстановка, РС - К. установил след внимателен анализ на всички събрани и проверени по надлежния процесуален ред доказателствени материали, както и приобщените към делото, по предвидения процесуален ред писмени доказателства и при спазване на процесуалните изисквания за събирането и проверката им.

Събраните по делото доказателствени материали са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на подсъдимата обстоятелства. Описаната фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема за правилно установена на базата на събраните по делото доказателства, въз основа на които първоинстанционнният съд е извел правилни фактически изводи. КвРС е събрал доказателствата по предвидения в НПК ред и след задълбочената им преценка обосновано и законосъобразно е стигнал до извода, че 3 подсъдимата е извършила виновно деянието предмет в обвинителния акт.

Тези изводи на решаващия съд са подкрепени от всички приложени по делото доказателства. Изводите и заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване са направени без да са тълкувани превратно доказателствените материали и при спазване изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Що се отнася до твърденията на подсъдимата, че поради силно главоболие пила някакво хапче което не знаела какво е, като се отнесла небрежно към това, то съдът намира, че тези твърдения изразяват само и единствено нейната защитна позиция/ с оглед наказателната отговорност която трябва да понесе за престъпната си деятелност/ и противоречат на всички събрани доказателства. Във връзка с казаното по-горе Районният съд е изложил убедителни съображения, които напълно се споделят от настоящия състав който счита, че не е нужно да бъдат преповтаряни. С присъдата от 25.05.2023г. е даден отговор на кръга от въпроси, включени в чл.301 ал.1 от НПК. Приетата за установена фактическа обстановка напълно се подкрепя от събраните доказателства. Въз основа на обосновано приетите за установени фактически положения, законосъобразна се явява и наказателно правната квалификация на деянието на подсъдимата - по чл.343б ал.3 от НК.

Правилно КвРС е приел, че доказателствата по делото са еднопосочни и взаимнодопълващи се и е кредитирал същите, при положение, че в хода на съдебното следствие не са установени други доказателства, които да поставят под съмнение изводите на съда. Правилно и логически обосновано районният съд не е кредитирал показанията на подс.К.П., тъй като същите са противоречиви и не кореспондират с останалите доказателства по делото и очевидно се явяват нейна защитна теза.

В обясненията, дадени непосредствено след извършване на проверката за употреба на наркотични вещества, подсъдимата заявява, че не е употребявала такива и не знае как тестът е отразил положителен резултат.

Разпитана в качеството си на обвиняема, подс.К.П. излага тезата, че преди няколко дни страдала от главоболие и нейна позната, с чиито координати не разполага й дала неустановено хапче за глава. В показанията си, дадени в деня на извършване на деянието свидетелите А. К. и М. М. – полицейски служители към РУ - К., които са извършили проверката на подс.К.П. за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Dreger Drug Test 4

5000“ заявяват, че след отчитане на положителния резултат подсъдимата казала, че някой й е сложил наркотично вещество в питието и тя не знае.

Тези нейни твърдения обаче остават изолирани от всички други събрани по делото доказателства. Предвид гореизложеното съдът приема, че с действията си на 09.12.2022г. в гр.К. подс.К.П. е осъществила от обективна страна фактическия състав на престъпление по чл.343б ал.3 от НК, чиято хипотеза на правната норма инкриминира управлението на моторно превозно средство след употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред.

За да бъде съставомерно деянието по чл.343б ал.3 от НК, законодателят не е предвидил употребата над определено количество на наркотичните вещества, нито пък се изисква достигането на определена концентрация на тези вещества в организма на водача, нито пък да е възникнала неспособност от страна на водача за управление на превозното средство.

Самият факт на управление на моторно превозно средство след употребата на наркотични вещества, установена по надлежния ред е достатъчен, за да бъде осъществен състава на престъплението по чл.343б ал.3 от НК.

По отношение на подс.К.П. по делото е безспорно установено управлението на МПС л.а. марка „Ауди А3“ с рег. № ***********, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред чрез описаното техническо средство -„DRAGER Drug Test 5000“ STK 7. Причините за осъществяване на престъплението правилно са отчетени като ниското правосъзнание на подсъдимата и неуважението й към законовите норми.

Доколкото са констатирани противоречия по делото, те са били обстойно анализирани, като КвРС е изложил съображения относно тях и с присъдата си е дал аргументиран и обоснован отговор защо приема едни, а дискредитира други доказателства. Обстойно е анализирал и изложил съображенията си относно извършеното от К. П. деяние и доказателствата които го подкрепят, поради което настоящата инстанция изцяло ги подкрепя, съгласна е с изложеното и счита, че не следва да бъдат преповтаряни. Първоинстационният съд правилно е намерил за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Законосъобразно са приобщени и писмените доказателства, разкриващи релевантни за делото факти на основание 5 чл.283 от НПК, и правилно така събраните и приобщени доказателствени средства са ползвани от решаващия съд при постановяване на присъдата.

Спазвайки изискванията на разпоредбите на чл.102 и чл.136 от НПК, съдът е извършил анализ на релевантните за предмета на доказване обстоятелства и на тази база е постановил своя съдебен акт.

Тука следва да бъде отбелязано следното: настоящият състав, разполагайки с правомощието да проверява по същество вътрешното убеждение на инстанцията по същество относно приетите за установени факти, включени в предмета на доказване намира, че фактическите изводи на районния съд относно авторството на жалбоподателката като извършител на инкриминираното деяние е правилен. В съдебното следствие подсъдимата не се е признала за виновна, но е дала обяснения.

По време на досъдебното производство също не се е признала за виновна и е дала частични обяснения. От една страна нейните обяснения са доказателствено средство /арг. чл.115 НПК/, но и средство за защита, което тя упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл.55 ал.1 от НПК обвиняемият, респ. подсъдимият има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е., законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията й относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено. Ето защо, извода за авторството на инкриминираното деяние е изграден върху всички останали доказателства.

Освен това настоящата инстанция упражни и правомощието си по повод направените оплаквания да провери спазването и на процесуалните правила, гарантиращи правилност на формираното вътрешно убеждение при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. В тази връзка следва да се посочи, че съдът няма процесуално задължение при решаване въпросите по чл.301 ал.1 от НПК да използва единствено и само преки доказателства. Постановяването на осъдителна присъда въз основа и на косвени доказателства, не е процесуално недопустимо щом съдът при преценка и анализ на доказателствата е направил единствено възможен и безпротиворечив извод, в случая за авторството на въззивника като извършител на инкриминираното деяние.