Определение № 259 от 13.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 259 гр. Велико Търново, 13.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500131 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 278 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Й. С. Д., чрез процесуалния му представител, против Определение № 372 от 10.03.2026 г. по гр.д. № 490/2025 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на Й. Д. за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на оспорения акт, тъй като съдът не е взел под внимание обстоятелството, че Д. е в неплатен отпуск за месеците януари и февруари 2026 г., поради което не разполага с доходи. Няма регистрирани търговски дружества, притежава 1/224 ид.ч. от недвижим имот в землището на гр.

Дебелец. Доводът на първостепенния съд за заплатен адвокатски хонорар в размер на 6500 лв. не може да бъде аргумент за отказ от освобождаване от държавна такса, тъй като следва да бъде преценена реалната възможност на лицето да отдели средства за таксата към момента на подаване на молбата, без то да бъде поставяно пред избор между право на защита и право на достъп до съд. Към момента на подаване на въззивната жалба Д. е в неплатен отпуск, което рязко влошава финансовото му състояние. Размерът на дължимата държавна такса надвишава в пъти минималната работна заплата и при липсата на доход се явява прекомерна тежест за него. Счита, че се нарушава принципът 1 на равенство между страните в процеса, тъй като НАП е освободен от заплащане на държавни такси, а от физическото лице се изискват такива, въпреки представените доказателства за влошено материално състояние.

Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено, вместо което бъде постановено друго, с което Й. Д. да бъде освободен от заплащане на държавна такса за подадената от него въззивна жалба против постановеното решение.

Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство, намира следното:

Пред Окръжен съд Велико Търново са предявени искове от Държавата, чрез Министъра на финансите, против Й. С. Д., с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 191893,40 лв., ведно със законна лихва от 14.05.2016 г.

С Решение № 20/09.01.2026 г. по гр.д. № 490/2025 г. на Окръжен съд Велико Търново Й. Д. е осъден да заплати на Държавата, чрез Министъра на финансите сумата от 191893,40 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди – претърпяна загуба от Държавата, вследствие извършен деликт, съставляващ престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1 и 2, т.

7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което Й. Д. е осъден с влязла в сила на 04.02.2025 г. присъда по НОХД № 740/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново, ведно със законната лихва от датата на довършване на деликта – 14.05.2016 г. до окончателното изплащане. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е подадена въззивна жалба от Й. С.

Д. с вх. № 1449/03.02.2026 г.

С Разпореждане № 173/10.02.2026 г. администриращия съд е оставил без движение жалбата, като е дал указания, че жалбоподателят следва да внесе държавна такса в размер на 1962,27 евро за въззивната жалба.

След продължаване на срока за внасяне на държавна такса е подадена молба от Й. Д. с вх. № 3110/09.03.2026 г., с която той иска да бъде освободен от заплащане на държавна такса, поради липса на средства. Към молбата е приложена декларация, в която е посочено, че Д. е в неплатен отпуск вече трети месец, не е в граждански брак, не притежава недвижими имоти, МПС, 2 дялове и акции в търговско дружество, парични влогове. Прилага разчетноплатежни ведомости за месеците януари и февруари 2026 г., в които е отразено, че за това време той е в неплатен отпуск.

С обжалваното определение Окръжен съд Велико Търново е оставил без уважение искането му за освобождаване от държавна такса, с довод, че не са приложени убедителни доказателства, от които да се обоснове извод, че ищецът не разполага със средства да я заплати. В приложената декларация не се съдържа информация за трудовата дейност на лицето и размера на трудовото възнаграждение, както и доходите, като същевременно молителят е заплатил адвокатско възнаграждение за адвокат в размер на 6500 лв. в брой.

Пред въззивния съд с частната жалба е приложен неподписан трудов договор, както и справка за вписвания по партидата на жалбоподателя от Агенция по вписванията, в която е отразено налагане на възбрана върху 1/224 ид.ч. от собствен на молителя недвижим имот в землището на гр. Дебелец, с площ 2800 кв.м. и производствен обект с площ 800 кв.м. Представена е справка от Търговския регистър, където по ЕГН на молителя няма отразени вписвания.

Предвид прилагането на неподписан трудов договор е изискана информация от НАП за отразени трудови договори и трудови възнаграждения за последните 12 месеца. Към 23.04.2026 г. Д. работи по основен и допълнителен трудови договори с общ размер на трудовото възнаграждение 787,14 евро, като за последните 12 месеца средният му осигурителен доход възлиза на 5969,54 лв. /3052,18 евро/. От изисканата справка от ОД МВР Велико Търново е видно, че лицето има отразени три регистрации на ППС.

При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните правни изводи:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, за което закона изрично предвижда в чл. 274, ал.

1, т. 1 ГПК възможност за обжалване, съобразно т. 5 от ТР 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради което същата е процесуално допустима, и следва да се разгледа по същество.

Настоящият състав приема оспорваното определение за частично неправилно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, за да се произнесе по молбата за освобождаване от държавна такса и 3 разноски, съдът взема предвид следните обстоятелства: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, след което ги съпоставя с дължимия размер държавна такса, за да определи налице ли е възможност на молителя за понасянето й.

В конкретния случай към молбата за освобождаване от държавна такса е представена декларация за материалното и гражданско състояние на ищеца. Към момента на подаване на молбата той е на 50 години, с общ размер на трудовото възнаграждение от 787,14 евро. В декларацията е вписано, че не притежава недвижимо имущество, МПС, няма влогове, не упражнява търговска дейност. Не е семеен, няма лица, към които да е задължен за издръжка.

Съпоставяйки размера на дължимата държавна такса – 1962,27 евро лв., с общия доход на семейството му – 787,14 евро, въззивният съд намира, че ищецът няма достатъчно средства, за да заплати пълния размер на следващата се държавна такса по делото. Следва да се отчете обстоятелството, че той притежава 1/224 ид.ч. от недвижим имот, което не е в състояние да го подпомогне в реализирането на съществени допълнителни доходи за препитание. Същият не упражнява търговска дейност и няма други доходи извън заплатата си, за която има данни, че не получава редовно.

Същевременно няма данни за лица, които да издържа, няма данни за влошено здравословно състояние, в работоспособна възраст е, получава трудови доходи, надвишаващи незначително минималната работна заплата. Това обуславя частичната основателност на молбата му за освобождаване от държавна такса, който извод на настоящия състав не съвпада с извода на първостепенния съд. По тези съображения въззивният състав приема, че доходите, имуществото на ищеца и необходимите му ежемесечни разходи, съпоставени с дължимия размер на държавната такса, не позволяват пълното й заплащане, но ищецът е в състояние да заплати частично държавна такса за производството, който частичен размер съдът счита за приемлив да е 200 евро.

С оглед на това, ищецът следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса за разликата над 200 евро до дължимия размер от 1962,27 евро, което налага частична отмяна на обжалваното определение.

4

С оглед гореизложеното, въззивният съд счита, че обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставена без уважение молбата на Й. С. Д. за освобождаването му от заплащане на държавна такса в пълен размер за производството и вместо него да се постанови друго, с което той да се освободи от внасяне на държавна такса по делото за разликата над 200 евро до пълния размер дължима държавна такса от 1962,27 евро. В останалата част определението следва да се потвърди.

По изложените съображения, Великотърновски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 372 от 10.03.2026 г., постановено по гр.д.

№ 490/2025 г. на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е оставена без уважение молбата на Й. С. Д. от гр. Дебелец за освобождаване от внасяне на държавна такса за производството за разликата над 200 евро, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Й. С. Д., ЕГН ********** от гр. Дебелец от внасяне на държавна такса за производството по гр.д. № 490/2025 г. на Окръжен съд Велико Търново за разликата над 200 евро до дължимия пълен размер от 1962,27 евро.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 372 от 10.03.2026 г., постановено по гр.д. № 490/2025 г. на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е оставена без уважение молбата на Й. С. Д. за освобождаване от заплащането на държавна такса за сумата от 200 евро.

Определението в частта му, в която е отказано освобождаване от държавна такса за сумата от 200 евро, подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5