Решение № 607 от 20.08.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. Благоевград, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Александра Анд. Стоева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Гражданско дело № 20261210100080 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Е. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., чрез пълномощника му адв. Д. Г., против „Лендиво“ ООД, ЕИК:

203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК вр.чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях по реда на ЗПФУР договор за потребителски кредит № 246958/07.07.2025г. е недействителен поради това, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния такъв.

Ищецът твърди, че на 07.07.2025г., в качеството си на кредитополучател, сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 246958 за сумата от 1 500 лева. Заявява, че бил уговорен погасителен план за погасяване, в който билa включенa и неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 525 лева /чл. 27 от договора за кредит/.

Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като били нарушени императивните изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Смята, че и уговорената в чл. 27 от договора неустойка била нищожна. В тази връзка въвежда и подробни съображения. С оглед на горното, се иска от съда да прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит № 246958/07.07.2025г., сключен между Б. Е. Р., в качеството му на кредитополучател и „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК: 203811241 в качеството му на кредитодател на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр.чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен. В тази връзка не оспорва обстоятелството, че е сключил сочения от ищеца договор за потребителски кредит.

Оспорва твърденията на ищеца, че процесният договор за кредит бил изцяло недействителен поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, вр. чл. 22 ЗПК. Смята, че клаузата за неустойка по процесния договор за потребителски кредит е валидна. В тази връзка развива подробни доводи. Ответникът „ЛЕНДИВО“ ООД е предявил в срок обективно съединени в условията на евентуалност насрещни искове срещу Б. Е. Р. с правно основание на главния иск чл. 240, ал.1 от ЗЗД вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР за осъждане на ответника по него да заплати на ищеца „ЛЕНДИВО“ ООД сумата в размер на 158,50 евро – непогасено задължение за главница по Договор за потребителски кредит № 246958/07.07.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на 1 подаване на насрещния иск до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че процесният договор е недействителен в цялост, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК, е предявен осъдителен иск за осъждане на Б. Е. Р. да заплати на ищеца сумата от 158,50 евро, представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 246958/07.07.2025г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба до окончателното изплащане на вземането.

В насрещната искова молба се твърди, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 246958/07.07.2025г. по реда на ЗПФУР, по силата на който ищецът по насрещния иск предоставил на ответника сумата в размер на 1500 лева, предоставена на датата на сключване на процесния договор. Съгласно чл.1 от договора и погасителния план към него, кредитополучателят се задължил да върне заетата сума за срок от 30 дни, при лихвен процент 36 % с дата на падеж 06.08.2025г. Ищецът по насрещния иск твърди, че в подадената искова молба се съдържа признание за усвояването на заемната сума. Сочи, че поради неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение на кредитополучателя била начислена неустойка, предвидена в чл. 27 от договора. Твърди, че кредитополучателят извършил плащания по договора в размер на общо 608,44 евро. Задължението по кредита към момента било в общ размер на 2591,58 евро, от които 766,94 евро за главница, 23,01 евро възнаградителна лихва, 268,43 евро договорна неустойка и 1533,20 евро такси.

Уточнява, че предявеният главен насрещен иск е на договорно основание. Евентуалният иск предявява на извъндоговорно основание и моли да бъде разгледан при условие, че съдът приема договора за кредит за изцяло недействителен, като моли ответникът по него да бъде осъден да върне остатъчната чиста стойност на кредита. Претендира разноски. Прави искане за прихващане на евентуално присъдените на страните насрещни вземания за съдебноделоводни разноски до размера на по-малкото от тях. Моли първоначалната искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и да се присъдят сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на насрещната искова молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, а именно, че между Б. Е. Р., като кредитополучател и „Лендиво“ ООД, като кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит № 246958/07.07.2025г., с визирано в исковата молба и насрещната искова молба съдържание, че сумата по кредита от 1500 лв. е усвоена от кредитополучателя, че между тях е постигната договореност съобразно чл. 17 от Договора за обезпечение на задължението с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство, при неизпълнението на което от ищеца по първоначалния иск – Р., се дължи заплащането на неустойка; че уговорената неустойка не е включена при изчисляването на ГПР по процесния договор за кредит.

Съгласно договора на ищеца, като кредитополучател, е отпусната сумата от 1500 лв. от ответното дружество, като кредитодател, която сума е изцяло усвоена, при уговорен годишен лихвен процент от 36,00 % и посочен годишен процент на разходите – 42,58 %. В договора е уговорена и клауза за неустойка – чл. 27, ал. 1, за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. За длъжника е предвидено задължение – чл. 17, ал. 1 от договора, в рамките на три дни от сключването на договора, да предостави обезпечение на кредита, под формата на банкова гаранция или на поръчителство. При неизпълнението именно на това задължение се начислявала и дължала посочената неустойка от 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като начислената неустойка се заплащала периодично заедно с вноските по погасителния план. В случая е една вноска при неустойка от 525 лв.

Съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, защото посочената в договора неустойка представлява разход по кредита, който обаче не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита.

Съгласно § 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по 2 кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Съдът счита, че уговорената в чл. 27, ал. 1 от договора за кредит неустойка представлява разход по кредита, който е следвало да бъде взет предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Безспорно е между страните, че същата не е била отчетена при изчисляване на процента на разходите. С оглед срока на договорното правоотношение – 1 месец, както и размера на отпусната сума – 1500 лв., неустойка в размер на 0,9 % от главницата на ден възлиза на годишна база на 4927,50 лв., което прави над три пъти повече от размера на главницата по кредита. Ето защо, ако неустойката беше включена в разходите по кредита, то ГПР по процесния договор неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит на разходите по чл. 19, ал. 4 ГПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута.

Невключването на неустойката при изчисляването води до некоректно и неточно посочване на ГПР в текста на договора, а от там и до заблуждение на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита, явяващо се нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното има за последица недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК, тъй като непосочването на действителния процент на оскъпяване на кредита има същата последица като липса на отразен ГПР.

По така изложените съображения договорът за кредит следва да се приеме за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и предявеният от първоначалния ищец установителен иск ще се уважи.

По насрещните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и евентуалният с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК:

Главният насрещен иск е предявен на договорно основание. Обстоятелството, от което произтича вземането на ищеца, е наличие на неизпълнение от страна на заемополучателя.

Евентуалният насрещен иск, по който се иска съдът да се произнесе само ако направи преценка, че договорът за кредит е недействителен, е предявен на извъндоговорно основание - за осъждане на кредитополучателя да върне остатъка от чистата стойност на кредита, съгласно чл. 23 ЗПК.

С оглед изложеното по-горе, предвид установената по делото недействителност на договора за кредит, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която постановява, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Същата е в размер на 1500 лв. /с еврова равностойност от 766,94 евро/. Безспорно е между страните, че ищецът Б. Р. е усвоил сумата. Признава се от ответника за извършени плащания по договора в общ размер на 608,44 евро, което не се оспорва от ищеца. Платеното по договора следва да се отнесе за погасяване на главницата.

Поради това на ответното дружество, което е и ищец по насрещния иск, се дължи непогасения остатък от чистата стойност на кредита в размер на 158,50 евро. С оглед на гореизложеното евентуалният насрещен иск се намира за основателен за сумата от 158,50 евро и като такъв ще се уважи за тази претенция. Следва да се присъди и законната лихва от депозирането на насрещната искова молба до окончателното плащане, която е поискана своевременно и съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска (при съобразяване на приетото в Решение № 129 от 30.07.2024 година по т. д. № 630/2023 г. по описа на ВКС, I търговско отделение, че: "При приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, имаща за цел транспониране на чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит за недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, съдът следва да извърши сравнение при обстоятелствата по делото между сумите, които кредиторът би получил като възнаграждение по договора за потребителски кредит, при условие, че беше спазил изискванията, посочени в чл. 22 ЗПК, със сумите, които би получил, като се приложи чл. 23 ЗПК. Ако при сравнението се окаже, че сумата, която кредиторът би получил в резултат от приложение на чл. 23 ЗПК, е от полза за кредитора, компенсира го или санкцията за кредитора е отслабена, разпоредбата на чл. 86 ЗЗД не се прилага." В случая 3 законната лихва по чл. 86 от ЗЗД не е по-висока от договорената възнаградителна лихва, съответно посочената разпоредба намира приложение).

Разпечатката съдържа 28 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/572af5a4-3589-49f2-9b96-b6fccc701c55