Решение № 4141 от 30.10.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 4141

30.10.2019 година град

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 3126 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр., чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД, вр. чл.

232, ал. 2, предл. второ ЗЗД, вр. чл. 233, изр. второ ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД. С насрещната искова молба са предявени кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от

"ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР VII - ПЛОВДИВ, РАЙОН ЮЖЕН" ЕООД ,

ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, общ. Пловдив, обл. Пловдив, ул. "Тодор Александров"№16. представлявано от у. - д-р В.Т.С. чрез пълномощника адв. Д.Р.В.-П. против ЕТ „Д-р Р.Г. -АИППМПДМ". ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., р-н ***представлявано от Р.Н. Г. - физическо лице - т., с която е предявен иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца неизплатен наем в общ размер на

1296лв. с ДДС, дължим за месец април и месец май 2017г., неизплатени консумативните разходи за вода в общ размер на 8,68 лв. с ДДС, дължими за месеците февруари, март и април 2017г, остатък от дължимо и неизплатено обезщетение за вреди, нанесени в наетия имот при освобождаването му, в размер на 161,51 лв. с ДДС, неустойка в общ размер на 205,14 лева за забава на плащането на наема и консумативните разходи за месец април 2017г. и наем за месец май 2017г, дължими по сключен между страните договор за наем от 01.06.2016г., за които суми е издадена Заповед № 10767/08.11.2017г. по ч. гр. д. № 17716/2017 г. на РС Пловдив.

В открито съдебно заседание на

14,05,2019 г. съдът е допуснал увеличение на предявения иск за неустойка от 205,14 лв. на 2044,96 лв.

В исковата молба се твърди, че ответникът, от една страна като наемател, е сключил договор за наем на недвижим имот от дата 01.06.2016г. с ищеца от друга страна като наемодател. Предмет на договорът за наем от 01.06.2016г. били самостоятелни помещения, с обща площ от 54 кв. метра, състоящи се от два кабинета, чакалня, склад, коридор, тоалетна, ведно с общо преддверие, находящи се във филиала на "ДКЦ 7-Пловдив, район Южен" ЕООД, в гр. Пловдив, на ул. "Македония" № 31. По силата на посочения договор, наемателят ползвал посочените помещения за осъществяване в тях на извършваната от него медицинска дентална дейност, осъществяване на стоматологични здравни услуги и функциониране на помещенията като стоматологичен кабинет.

Съгласно договореното в посочения договор за наем помещенията следвало да се ползват за срок от 3 години, считано от 01.06.2016г. срещу заплащане на месечна наемна цена от 648 лева с ДДС и заплащане на консумативни разходи за ползване на помещението. Считано от 01.06.2016г. наемателят ползвал имота, но на 01.03.2017г. отправил предизвестие за прекратяване на сключения договор за наем, считано от 01.06.2017г, съобразно предвиденото в договора предизвестие от три месеца. За извършеното ползване на имота от сключване на договора на 01.06.2016г. и до 31.01.2017г. наемателят заплащал месечния наем.

До февруари 2017г. консумативните разходи за вода били заплащани самостоятелно от наемателя и отделно от наема, а след този период ищецът префактурирал сумите за ползваната вода към наемната цена. Твърди се, че ответникът не бил заплатил дължимите консумативни разходи за вода в общ размер на 8,68 лв. с ДДС, дължими за месеците февруари, март и април 2017г., както следва: 4,34 лв. с ДДС за месец февруари, сума в размер на 2,17 лв. с ДДС за месец март, сума в размер на 2,17 лв. с ДДС, за месец април, за които суми били издадени съответните фактури.

В исковата молба се сочи, че за периода от 01.04.2017г. до 31.05.2017г. вкл. наемателят ползвал отдаденото й под наем помещение, но не заплащал месечните наемни вноски за април и май 2017г. Ищецът издал данъчна фактура №

**********/28.04.2017г. за наема и консумативните разходи за месец април 2017г. и данъчна фактура № **********/26. 05.2017г . за наема за месец май 2017г., но по посочените фактури не постъпило плащане.

Твърди се, че след изтичане на тримесечното предизвестие, на 01.06.2017г., ответникът освободил ползваните помещения по договора за наем. За предаване на ползването на помещенията бил съставен протокол от 01.06.2017г, но в същия не се описвало реалното състояние на предаваните помещения след прекратяване на процесния договор. В протокола били описани подобрения, които обаче не били извършени от наемателя - ответник, а от предходен наемател, с когото наемодателят вече бил уредил отношенията си.

Сочи се, че при предаване на помещението на 01.06.2017г. наемодателят констатирал, че върху имота са нанесени вреди, причинени от ответника. От наетия имот при освобождаването му ответникът бил демонтирал 5 броя електрически ключа, 16 броя електрически контакта, 3 броя тапи на разклонителни кутии,

4 броя таванни осветителни тела, 3 броя санитарни мивки. За поправяне и възстановяване годността за ползване на ел. инсталацията на обекта били необходими 809,51 лева с ДДС. За посочената сума наемодателят бил издал фактура № **********/29.09.2017г, която била изпратена на наемателя. Тъй като обезщетението не било заплатено, наемателят реализирал правото си да удържи внесения депозит по договора за наем в размер на 648 лева и да приспадне същия от дължимото обезщетение за вреди. След извършеното удържане ответникът дължал сумата от 161, 51 лева

Ищецът твърди, че съгласно разпоредбите на сключения договор за наем при забавено плащане на наемната цена и/или консумативните разходи, наемателят дължал неустойка в размер на 1% на ден върху дължимата сума, за периода на просрочието. Посочва се, че съобразно договорените дати на плащане в договора за наем, наемната цена и консумативните разходи се дължали до 10-то число на месеца, следващ месеца на ползване на имота. Предвид на това след тази дата, от 11 -то число, наемателят изпадал в забава, и дължал неустойка по чл.42 ал. 1 от договора. Същата възлизала на сумата от общо 2044,96 лева.

По изложените в исковата молба съображения моли за уважаване на предявения иск. Претендира законна лихва и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове и насрещна искова молба, с която е предявил искове за осъждането на първоначалния ищец да заплати на ответника следните суми: 240.48 лева получена без основание от ищеца сума, предвид обстоятелството, че ответникът ползвал ½ част от общото преддверие на имота, а ищецът му бил начислявал наем за цялата обща вещ през срока на действие на договора за наем, 272 лева, получена без основание от ищеца сума, представляваща платен дневен наем по Договор за наем от 2011год. за периода 01.06.2016г.-17.06.2016г. при сключен нов Договор за наем от 17.06.2016г., ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от 17.06.2017г. до датата на подаване на насрещния иск в размер на 50.87 лева, сумата от 648 лева, получени от ответника по насрещния иск без основание чрез извършено незаконно прихващане по издадена от ищеца фактура от 29.09.2017г. ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от 29.09.2017г. до датата на подаване на този насрещен иск в размер на 36.61 лева, сумата от 600 лева получени от ответника по насрещния иск без основание, представляващи начислен наем в двоен размер по Договор за наем от 17.06.2011г., осчетоводени с фактура от 15.08.2016г., тъй като основанието за получаването и е нищожна клауза от договора за наем, която е в противоречие на закона. Претендира законна лихва и разноски

Насрещният ищец твърди, че страните били в договорни отношения от 17.06.2011 год. по силата на Договор за наем със срок на действие 5 години, до 17.06.2016 год., по който договор наемните вноски били плащани в срок и изцяло. На 01.06.2016г. след проведен търг между страните бил сключен Договор за наем с дата 01.06.2016г. Новият договор за наем бил с по-висока наемна цена и с по-малко наета площ. За период от 17 дни насрещната ищца била платила два пъти - по силата на стария и по силата на новия договор. Така насрещният ответник получил без основание сумата от 272 лева, като дължал и мораторна лихва върху тази сума, считано от 17.06.2017г. до датата на подаване насрещния иск в размер на 50.87 лева.

В насрещната искова молба се твърди, че при когато насрещната ищца освобождавала наетите помещения, бил съставен и подписан Протокол за предаване на имот, в който били описани направените от последната подобрения. Посоченият протокол бил подписан от у.я на дружеството- ищец без възражения и/или забележки или претенции и/или констатирани повреди, включително в присъствието на трима свидетели. Впоследствие насрещната ищца разбрала, че 6 дни след подписването на посочения по-горе Протокол, на 07.06.2017г. бил съставен нов Констативен протокол, без присъствието на насрещната ищца, в който били описани нанесени вреди в размер на 809.51 лева, която сума била прихваната с вземането на насрещната ищца за внесен от нея депозит в размер от 648 лева по процесния договор за наем. Насрещната ищца оспорва изложените в протокол от 07.06.2017г. констатации, както и извършеното прихващане от страна на насрещния ответник като незаконосъобразно.

В насрещната искова молба се посочва, че на 15.08.2016г. бил съставен Приемо-предавателен протокол за предаване на два кабинета, в които насрещната ответница имала вещи. Тези помещения насрещната ищца ползвала по първия Договор за наем от 17.06.2011г., прекратен на 01.06.2016г. Впоследствие ищецът издал фактура на стойност 1 200 лева с основание -„Обезщетение за ползване съгласно раздел 5.т.5 от договор от 17.06.2011г.", съгласно която клауза “В случай, че се преустанови действието на договора и наемателят не предаде владението на имота незабавно и при условията на предходната точка, докато напусне или бъде съдебно отстранен, същият дължи на наемодателите обезщетение в двукратния размер на наемната цена за всеки месец”. Насрещната ищца твърди, че посочената договорна клауза е нищожна поради противоречие със закона, тъй като наемодателят би следвало да начисли само наемна вноска за ползваните помещения, а не в двоен размер.

Твърди, че помещенията не са годни за ползване и към настоящия момент, не са отдадени под наем на друго лице, поради което наемодателят не бил претърпял никакви вреди над наемната цена. Ето защо насрещният ответник дължал на ищцата сума в размер на 600 лева, с която неоснователно се е обогатил. По изложените в насрещната искова молба съображения моли за уважаване на насрещния иск. Претендира разноски.

Първоначалният ищец е депозирал становище вх. № ***/27.06.2018 г. и отговор на насрещната искова молба. Излага съображения, че между страните съществували предходни наемни отношения по силата на договор за наем от 17.06.2011г., като договорът бил сключен за срок от 5 години, считано от 01.06.2011г., поради което срокът изтекъл в края на месец май 2016г. Твърди, че по време на действие на договор от 2011г. и от 2016г. насрещната ищца била ползвала цялото преддверие. Оспорва изложените в насрещната искова молба твърдения. Посочва, че партидата за вода била прехвърлена на наемодателя през септември 2016г., от когато фактурите за консумирана вода се издават на името на наемодателя. По изложените съображения насрещният ответник моли за отхвърляне на насрещния иск. Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложеното ч.гр.д. № 17716/ 2017 г. на ПдРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 08.11.2017 г. по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните суми: 1466,19 лв.

– главница по договор за наем от 01,06,2016 г., 205,14 лв. неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.11.2017 г. до окончателното погасяване, както и направените разноски в общ размер на 333,50 лв. Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.