Определение № 412 от 02.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 412 гр. Кюстендил, 01.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241500500137 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

Депозирана е молба вх. № 2396/29.05.2024 г. от Д. Ч., с ЕГН **********, и Т. С.

Ч., с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Д. ул.Б № ***, чрез пълномощника им адв.

М. З. от АК - Кюстендил, със съдебен адрес: гр. Д ул. Б. №***, съдържаща искане за допълване на постановеното по делото Решение № 115 от 14.05.2024 г., в частта му за разноските.

С молбата се заявява искане за присъждане в полза на молителите на разноските за адвокатско възнаграждение за въззивното производство с оглед представените по делото доказателства в тази насока и съгласно списък по чл. 80 ГПК, доколкото решаващият състав е пропуснал да се произнесе досежно тях в решението си.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна не е депозирала писмен отговор.

Искането за допълване на решението в частта за разноските е допустимо като направено от легитимна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Допустимостта не се предопределя от представяне по делото на списък по чл. 80 ГПК, тъй като искането е за допълване на решение в частта за разноските, макар че такъв списък е представен по делото.

Разгледано по същество, съдът го намира за частично основателно.

Съображенията са следните:

Производството пред Окръжен съд - Кюстендил е образувано по постъпили въззивни жалби подадени от С. Т. М. чрез пълномощника адв. Н. Г. Б. от АК Кюстендил, и от Д. Ч. и Т. С. Ч. чрез пълномощника им адв. М. З. от АК - Кюстендил, насочени против Решение № 500 от 02.11.2023 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 935/2023 г. по описа на същия съд, с което РС – Дупница е осъдил Д. Ч., непълнолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Т. С. Ч., и Т.

С. Ч. да заплатят солидарно на С. Т. М., сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинената му от ответника Д. Ч. на 16.09.2022 г. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен зъб в ляво, довело до затрудняване на 1 дъвченето и говоренето, представляваща престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за което Д. Ч. е признат за виновен с влязло в законна сила одобрено от съда споразумение от 01.02.2023г. по НОХД № 117/2023 г. по описа на РС-Дупница, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 16.09.2022г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил исковете по чл.45 и чл.48, вр. чл.53 ЗЗД в частта за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000.00 лв., до претендирания размер от 13 626.00 лв., както и изцяло иска за обезщетение на причинените от същото деяние имуществени вреди в размер на 5 874.00 лв., като неоснователни.

С. Т. М. е обжалвал посоченото по-горе решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за неимуществени вреди за сумата над 5 000 лв. до 10 000 лв., и в частта, с която изцяло е отхвърлен искът за имуществени вреди, а Д. Ч. и Т. С. Ч., действащи чрез адв. М. З. са обжалвали първоинстанционното решение в частта, с която са осъдени да заплатят на С. М. сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени му от ответника.

С постановеното по делото Решение № 115 от 14.05.2024 г. въззивният съд е потвърдил изцяло решение № 500 от 02.11.2023 г., постановено по гр.д. № 935/2023 г. по описа на Районен съд - Дупница.

В диспозитива и мотивите на въззивното решение, обаче, въззивната инстанция е пропуснала да се произнесе по въпроса за разноските във въззивното производство.

В рамките на развилото се въззивно производство въззивниците, едновременно и въззиваеми, са били представлявани от процесуалния си представител по пълномощие адв. М. З., като своевременно с въззивната им жалба /респ. с отговора на въззивната жалба/ същите са поискали присъждане на сторените в производството разноски.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л. 10 от в.г.д.

№ 137/2024 г. по описа на КнОС/ с предмет: процесуално представителство по ВГД № 20241500500137 с договорено възнаграждение 1 500 лева, която сума е отразена като заплатена в брой. Представен е и списък по чл. 80 ГПК /спр. л. 11 от в.г.д. № 137/2024 г. по описа на КнОС/.

Разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК регламентират правото на разноски на страните: когато искът е уважен само за една част, а за останалата отхвърлен, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. И в двата случая се присъждат всички направени разноски съразмерно уважената или отхвърлената част от иска. Посочените правни норми намират приложение и във въззивното производство, в което страните могат да направят различни разноски, с оглед различния размер на обжалваемия интерес, напр. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и други разноски с оглед необходимостта от извършване на допълнителни съдопроизводствени действия. Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК.

По отношение на направените разноски за адвокатско възнаграждение от Д. Ч. и Т. Ч. във въззивното производство настоящият съдебен състав намира, че платеното адвокатско възнаграждение в размер 1 500 лв. е за защитата по производството по в. гр. дело № 137/2024г. на Окръжен съд - Кюстендил, както във връзка с подадената от тях въззивна жалба, така и срещу въззивната жалба на С. М..

Поради обстоятелството, че същото не е разграничено по размер за всяка от 2 въззивните жалби, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се разпредели съразмерно, както следва: 750 лв. - за защита по въззивната жалба на Д. Ч. и Т. Ч. и 750 лв. – за защита срещу въззивната жалба на С. М.. С оглед изхода на спора по въззивното производство и неоснователността на въззивната жалба на въззивника М. същият следва да заплати на въззиваемите направените от тях разноски за адвокатски хонорар в размер 750 лв.

Заявеното от насрещната страна в хода по делото възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК относно прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно, доколкото така определения размер от съда 750 лв. е под минималния размер за адвокатско възнаграждение, определен съобразно приложимата към процесния случай разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ.

С оглед на изложеното и на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 115 от 14.05.2024., постановено по в. гр. дело № 137/2024 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, в частта му за разноските, КАТО ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Т. М., ЕГН: **********, с адрес: с.

О., ул. „З“ № 14, общ. С.б обл. Кл, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ч., ЕГН: **********, и Т. С.

Ч., с ЕГН ********** двамата с адрес: гр. Д., ул. Б. №*** сумата от 750,00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3