Решение № 223 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 7 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д.а Борисова

Членове:

Милен Михайлов

ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Т. Ив. Асенова в присъствието на прокурора Т. Ал. С. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Частно наказателно дело № 20251100206573 по описа за 2025 година

РЕШИ:

ДОПУСКА ЕКСТРАДИЦИЯ на испанския гражданин

А. П. Р.

/А.Р. R./ - роден на ******** г. в Кралство Испания, гр.Аликанте, испански гражданин с адрес в Кралство Испания - гр. Аликанте, бул.“******** и настоящ адрес по Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС в Република България – гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № ******** – хотел „Гранд Виа“ в КРАЛСТВО МАРОКО за провеждане на наказателно преследване срещу него за престъпление „Измама“ по член 540 от Наказателния кодекс на Кралство Мароко.

ВЗИМА на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА МНО ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА спрямо А. П. Р. /А.Р. R./ до фактическото предаване на лицето на Мароканските власти. Исканото лице да бъде преведено в Затвора – гр.

София.

Решението подлежи на обжалване и/или протест пред САС в 7-дневен срок от днес.

1

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Д.а Борисова

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ Д.А БОРИСОВА

Председателят на съдебния състав и член съдия - съдия Д.а Борисова намира, че в конкретния случай не са събрани на първо място гаранциите по чл. 7 ЗЕЕЗА, касаещи абсолютните основания, при които се отказва екстрадиция на исканото за предаване лице.

Намирам, че от страна на българския съд не се изискаха гаранции, а следваше да се изискат такива за това, че престъплението за което, от страна на компетентните власти на Кралство Мароко, се иска екстрадицията на исканото лице не е политическо, не е военно, че лицето, както и че това лице няма да бъде съдено от Извънреден съд в молещата държава - Кралство Мароко или срещу него няма да бъде приведена в изпълнение присъда постановена от такъв съд, в случай, че приключи разследването там.

В качеството ми на член съдия на съдебния състав считам, че не са изискани, а следваше да се изискат гаранции затова, че исканото за предаване лице няма да бъде преследвано с цел налагане на наказание на основания като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения за да се прецени от българския съд, че несъществува риск положението на лицето да бъде утежнено, поради някое от тези основания, т.к. същото е гражданин на държава-членка на ЕС и живее на територията на държава-членка на ЕС.

Намирам, че от страна на българския съд не са изискани, а следваше да се изискат гаранции и за това, че лицето няма да бъде подложено, в молещата държава – Кралство Мароко, на насилие и изтезание или на жестоко, нечовешко, унизително наказание, както и че ще се гарантират правата му свързани с воденото срещу него наказателно производство, както и тези при изпълнение на едно евентуално наложено му наказание, съгласно изискването на международното право – ЕКПЧ и ЕКЕ.

Считам, че не са изискани гаранции, от които да е видно дали за престъплението, за което се иска предаване на исканото лице е настъпила амнистия в Кралство Мароко.

Също така по делото не се изиска, а следваше, гаранцията, че за престъплението, за което се иска предаването на лицето на молещата държава - Кралство Мароко, не се предвижда смъртно наказание, независимо от това, 2 че по делото са налице данни, изпратени от мароканските компетентни власти, а именно съдържащи се в съответните законови разпоредби, че за престъплението „измама“, за което се твърди, че исканото лице П. се желае да бъде предадено с цел наказателно преследване се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до пет години, тъй като изрично такава гаранция не се съдържа в материалите по делото.

На следващо място намирам, че не са дадени гаранции, от които да се установи и да е видно, какви са условията на местата за лишаване от свобода, а именно затворите на територията на Кралство Мароко, в каквото пенитенциарното заведение ще бъде приведено исканото за предаване лице П. по време на воденото срещу него разследване.

На последно място намирам, че не са изискани, а следваше и в тази връзка дадени медицинските гаранции, касаещи исканото за предаване лице П.. Това е така, тъй като по делото са налични медицински документи, от които е видно, че исканото за предаване лице П. страда от онкологично заболяване, макар и към настоящия момент, както лично същия заяви, това заболяване да се намира в ремисия. Намирам, че при тези данни следваше и беше абсолютно необходимо да се изискат медицински гаранции от молещата държава – Кралство Мароко, от които да е видно, че от страна на мароканските компетентни власти ще бъде осигурено необходимото медицинско обслужване на исканото за предаване лице П., с цел защита и опазване на неговия живот и здраве, както и затова дали на същия ще бъде оказано съответното медицинско лечение в случай на необходимост и при необходимите за опазване на неговия живот и здраве условия. Още повече, че същият заявява, че на шест месеца провежда изследвания на територията на Испания, с цел наблюдение на своето здравословно състояние, предвид наличното при него онкологично заболяване, както се каза вече. Тук е мястото да се посочи, че живота и здравето на едно лице, независимо дали същото е подсъдимо или поставено в процесуалното положение да бъде разследвано лице на територията на Република България, на държава-членка на Европейски съюз или на територията на държава, която е извън територията на Европейския съюз, то опазването на живота и здравето на лицето е найвисшата човешка ценност, която следва да бъде опазена и охранена от съответния компетентен орган, какъвто в случая е българския съд, чрез изискване на съответните медицински гаранции от компетентните марокански власти, която гаранция е залегнала и в ЕКЗПЧ. Още повече, че исканото за предаване лице П. е гражданин на държава-членка на Европейския съюз и независимо, че постоянно пребивава на територията на Република България, то същият се ползва със всички права на гражданин на Република България съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз, поради което и в тази насока от страна на българския съд не са изискани, а следваше медицинските гаранции.

По изложените по-горе съображения намирам, че следваше на исканото лице да се назначи съответната медицинска експертиза, като вещите лица, със съответната компетентност, знания, умения и професионален опит, да дадат заключение за това дали исканото за предаване лице П. може да пребивава в 3 пенитенциарното заведение, дали същият може да осъществява полети, както и дали на същия следва да бъде оказано и какво медицинско лечение, а също и какви поддържащи грижи в условията на пенитенциарното заведение, за да се прецени и искането на българския съд за предоставяне от страна на компетентните марокански власти на медицинските гаранции за исканото лице.

По изложените по-горе съображения подписвам с особено мнение решението на мнозинството от настоящия съдебен състав, тъй като намирам, че не са изискани от мароканските компетентни власти съответните гаранции, поради което и решението е постановено преждевременно, при неизяснена фактическа обстановка, за което изложих и мотиви по-горе.

Д.А БОРИСОВА

СЪДИЯ

4