Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 10.01.2022, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Гражданско дело 264/2021
Вид
Решение № 1
Подписан
10.01.2022
Състав
СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 75 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 11 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. гр.Мадан, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20215430100264 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на право на собственост върху недвижими имоти. Образувано е по искова молба на В. СР. Ш., ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. З., гр. З., ул. Г. и. № ..., чрез адв. Е.М. В. против М. Б.

Ч. ЕГН **********, с адрес обл. С., общ. З., гр. З. ул. Р. к. № .., В.С. К. ЕГН ********** адрес: обл. С., общ. З., гр. З., ул. К. Ф. №..; В. СТ. ДЖ. ЕГН ********** с адрес обл. С., общ.

., З. ул. Д.№ ..; Ю. М. Б., ЕГН **********, с адрес обл. С., общ. З., гр. З., ул. Б. № .., Т. М.

ДЖ. ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. З., гр. З., ул. Д. № .., Ж. М. ДЖ. ЕГН ********** с адрес обл. Д., общ. Г. Т., с. С.. ул. Т.№ .. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание давностно владение, започнало от 1994 г. на следните земеделски имоти:

Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. З. одобрени със Заповед РД-18-75/15.07.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК имот находящ се в землището на гр. З. в местност КАРАДЖОВО с площ на имота 2410 (две хиляди четиристотин и десет) кв.м с начин на трайно ползване ливада, предназначение земеделска територия, категория на земята при неполивни условия - девета предишен идентификатор няма, при граници и съседи имот № ***; имот № ***; имот № ***; имот № ***.

Поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. З. одобрени със Заповед РД-18-75/15.07.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК имот находящ се в землището на гр. З. в местност КАРАДЖОВО с площ на имота 2317 (две хиляди триста и седемнадесет) кв.м с начин на трайно 1 ползване ливада, предназначение земеделска територия, категория на земята при неполивни условия - девета предишен идентификатор няма, при граници и съседи имот № ***; имот № ***; имот № ***.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответниците са законните наследници на общия наследодател Б. И. С. починал на 23.08.1963 г. Сочи се, че имената Б. И. С. и Б. И. Х. са имена на едно и също лице видно от удостоверение за идентичност на имена с изх. № 913/20.10.2020 г. издадено от общинска администрация град З.. С Решение № 76/43 от 08.12.1994 г. Поземлена комисия град З. е признала, определила и възстановила правото на собственост на наследниците на Б. И. Х. на следните земеделски имоти:

Поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. З. одобрени със Заповед РД-18-75/15.07.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК имот находящ се в землището на гр. З. в местност КАРАДЖОВО с площ на имота 2410 (две хиляди четиристотин и десет) кв.м с начин на трайно ползване ливада, предназначение земеделска територия, категория на земята при неполивни условия - девета предишен идентификатор няма, при граници и съседи имот № ***; имот № ***; имот № ***; имот № ***. Номера по предходния план на процесния имот е бил 018054 които съответствал на имота възстановен с позиция № 3 от решението на Поземлена комисия град З.;

Поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. З. одобрени със Заповед РД-18-75/15.07.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК имот находящ се в землището на гр. З. в местност КАРАДЖОВО с площ на имота 2317 (две хиляди триста и седемнадесет) кв.м с начин на трайно ползване ливада, предназначение земеделска територия, категория на земята при неполивни условия - девета предишен идентификатор няма, при граници и съседи имот № ***; имот № ***; имот № ***, Номера по предходния план на имота е бил 018049 които съответствал на имота възстановен с позиция № 1 от решението на Поземлена комисия град З..

Ищецът твърди, че владее за себе си явно непрекъснато и необезпокоявано посочените имоти, както от преди издаването на реституционното решение така и след него до настоящия момент, показвайки на всички останали включително и на другите съсобственици сънаследници, че счита имотите за свои. Посочва, че упражнява изцяло фактическа власт върху горните имоти и ги счита за негови. Ответниците нямали претенции върху горните имоти, включително и за владението от страна на ищеца, като от 1994 г. до настоящия момент ответниците нямали достъп до имотите. От 1994 г. до настоящия момент единствено и само ищецът, чрез едностранни действия обработвал процесните земеделски земи. Ищецът почиствал ливадите, след това коси същите и събирал сеното. Тези действия били манифестирани спрямо ответниците открито и явно. На ответниците никога не им било позволявано от страна на ищеца, а и същите никога не били извършвали фактически действия в процесните имоти. На ответниците не им било позволявано от страна на ищеца да ползват , да владеят или да се разпореждат по някакъв начин с процесните имоти.

2

Ответниците като наследници и съсобственици били наясно със завладяването на правата им, същите не са ги защитавали чрез предприемане на действия, водещи до прекъсване на владението или отстраняване на фактическата власт установена от страна на ищеца изцяло върху процесиите имоти. Нямало действия от страна на ответниците, които да водят до прекъсване на давността съгласно чл. 114 ЗЗД, приложим и за придобивната давност.

Ищецът твърди, че отричайки правата на останалите сънаследници и респективно съсобственици и ответници по настоящото дело не им е позволявал да упражняват фактическа власт над процесните имоти, да обработват имотите, да добиват земеделска продукция от тях, включително и на определена идеална част от имотите. Посочва, че тези действия доказвали факта, че държането на идеалните части на останалите наследници и съсобственици е превърнато във владение от страна на ищеца. Сочи се, че ищецът още от преди 1994 г., когато е издадено реституционното решение е започнал да владее изцяло процесните имоти, без да иска съгласието на сънаследниците, като по този начин е демонстрирал явно, трайно и несъмнено своене на имота. Ищецът бил придобил правото на собственост върху процесните имоти на оригинерно основание, с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години, с начало от 1994 г. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците В.Д. и Т.Д., чрез пълномощника адв. К.Г., с който оспорват предявения иск като неоснователен.

Ответниците посочват, че не са се отказали от наследствените си права върху процесните имоти. Твърдят, че са засявали в имотите земеделски култури, косили били затревените, неразкопани от тях части. Не били отблъсквани от страна на ищеца. Посочват, че известно време преди смъртта на техния съпруг и баща, ищецът го бил молил да подпише документ, за да оформи право на собственост върху неговия дял от процесните земеделски земи, но е получил отказ. Преди 6-7 месеца ищецът поискал същото и от ответницата Т.Д., но получил отказ. Същият отговор ищецът получил и от ответницата Ю.Б.. Твърди се, че тези действия на ищеца сочели, че той никога не бил считал техните наследствени части за свои.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЮЛ.

М. Б., чрез пълномощника адв. К.Г., с който се взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответницата Ю.Б. посочва, че не се е отказала от наследствените права в процесните земеделски земи. Твърди, че ищецът я е молил да направи това, като му подпише документ. Ищецът не й бил показвал, че счита имотите за свои, дори напротив показвал е на ответницата, че не ги счита за свои, доколкото я бил помолил да се откаже в негова полза с полагане на подпис. Ответницата сама показала на ищеца, че се счита за съсобственик в имотите и че има претенции собствеността й да бъде запазена и зачитана.

Твърди се, че ако е било налице намерение за своене у ищеца, той би подал заявление по чл.

11 ЗСПЗЗ. Посочва, че видно от протокол № 120 /10.02.2000 г. за въвод във владение на имоти, не ищецът е бил въведен във владение на процесните ливади, а друг съсобственик ответникът М. Б. Ч..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Ж. М. ДЖ., чрез 3 пълномощника адв. К.Г., с който оспорва предявения иск. Ответницата Ж.Д. заявява, че от около 30 години живее далеч от гр. Златоград, но не се е отказвала и не е изоставяла наследството на баща си. Ответницата твърди, че ищецът не я е отблъснал от съсобствените им земеделски земи, нито е довел до знанието й такова свое намерение. Заявява, че се присъединява към изложените в отговорите на другите ответници възражения срещу предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците М. Б. Ч. и В.С. К..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Липсва спор между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че с Решение № 76/43 от 08.12.1994 г. Поземлена комисия град З. е възстановила правото на собственост на наследниците на Б. И. Х. на общо три земеделски имота, сред които и процесните: а именно

Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. З. одобрени със Заповед РД-18-75/15.07.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК имот находящ се в землището на гр. З. в местност КАРАДЖОВО с площ на имота 2317 (две хиляди триста и седемнадесет) кв.м с начин на трайно ползване ливада, предназначение земеделска територия, категория на земята при неполивни условия - девета предишен идентификатор няма, при граници и съседи имот № ***; имот № ***; имот № ***. /позиция № 1 от Решението на Поземлена комисия град З./

Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. З. одобрени със Заповед РД-18-75/15.07.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК имот находящ се в землището на гр. З. в местност КАРАДЖОВО с площ на имота 2410 (две хиляди четиристотин и десет) кв.м с начин на трайно ползване ливада, предназначение земеделска територия, категория на земята при неполивни условия - девета предишен идентификатор няма, при граници и съседи - имот № ***; имот № ***; имот № ***; имот № ***. /Позиция № 3 от Решение № 76/43 от 08.12.1994 г. на Поземлена комисия град З./

Като доказателство по делото е прието заверено копие от преписката по издаване на реституционното решение Решение № 76/43 от 08.12.1994 г. Поземлена комисия град З..

Представен е протокол №120/10.02.2000 г. за въвод във владение на М.Б. Ч. на имотите, възстановени с Решение № 76/43 от 08.12.1994 г. Поземлена комисия град З..

Представено е удостоверение за идентичност на имена, видно от което имената Б. И.

С. и Б. И. Х. са на едно и също лице.

Видно от представеното удостоверение изх. № **/20.10.2020 г. на Община З.д за наследници на Б.И. С., починал на 23.08.1963 г. същият е оставил трима наследници:

4 ответницата М. Б. Ч. – дъщеря; Р. Б. Ш.а – дъщеря, починала на 30.07.2018г. и М. Б. Д. – син, починал на 18.07.1985 г.. Р. Б. Ш.а, починала на 30.07.2018 г. е оставила за наследници ищецът В.С. Щ. - син и ответницата В. СР. К. - дъщеря. М. Б. Д., починал на 18.07.1985 г., е оставил за наследници М. М. Д. - син и ответницата Ж. М. ДЖ. - дъщеря. М. М. Д. е починал на 04.09.2019 г. и е оставил за наследници ответниците В. СТ. ДЖ. - дъщеря, ЮЛ. М. Б. дъщеря и Т. М. ДЖ. – дъщеря.

По делото е разпитан свидетелят К. Х., който заяви, че процесните два имота, всъщност представлявали един имот, който бил разделен с горски път. Този имот представлявал ливада с постройка, сеновал. Имотът бил собственост на ищеца В.Ш.. Преди 1990 г. имотът станал ливада, а преди това бащата на В.Ш. сеел тютюн. След като имотът станал ливада, В. и баща му го били поддържали. Постройката в имота била построена от бащата на В.. Там имало и водоем за поливане на тютюна, който бил направен също от бащата на В.. Пътят, който разделял имота бил прекаран преди много години. Имотът бил ограден, като оградата била направена от бащата на В.. Оградата се поддържала от всички съседи, като всеки поддържал оградата от неговата страна. Свидетелят не бил чувал да има спорове по отношение на имота. Свидетелят имал имот на близо, който често посещавал. Не бил виждал никой от ответниците в процесния имот, освен ответницата В.К.. Познавал всички от ответниците, познавал и М. Д., но не го бил виждал в имота. Не знаел дали ответниците имат претенции към имота. Процесният имот сега започнал да обрасва с растителност по краищата. По краищата процесният имот бил обрасъл с многогодишна растителност. Водоемът в имота бил обрасъл с папур, но бил видим.