Решение № 252 от 22.03.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Сливен, 22.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20242230102300 по описа за 2024 година

В исковата молба се посочва, че на 09.08.2021г. Я. Х. А. от с.Младово, Сливенска обл. сключила с „Ти Би Ай банк“ЕАД /Ти Би Ай/ договор за потребителски кредит, по силата на който получила в собственост сумата 10 000лв., при фиксиран годишен лихвен процент /18.37/ и годишен процент на разходите/ГПР-19.79/. Сключила и застраховка „BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА“ в размер на 3 503.97лв., която сума се превеждала директно от кредитора на застрахователя. В резултат на това общо дължимото от нея възлязло на 19 166.36лв., разсрочена на 48 погасителни вноски от по 399.30лв.

Според жената, за договора е приложим Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а при сключването му не е спазен чл.11 ал.1, т.11 /където се предвижда, че договора трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план, включващ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването/, защото погасителния план освен, че посочвал броя на погасителните вноски и размера им, както и падежа на всяка от тях, не давал пълна информация за редица предвидени в разпоредбата обстоятелства.

Така също, не било конкретизирано кои точно компоненти са включени в ГПР, каква е неговата структура и как се формира, което пък влизало в противоречие с чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК /който предвижда договора да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължими от потребителя към момента на сключването му/.

1

А. е убедена /по-скоро адвоката й/, че клаузата „BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА“ е неравноправна по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителя/ЗЗП/- била уговорена във вреда на потребителя; не отговаряла на изискванията за добросъвестност; водела до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика от една стана и потребителя-от друга; също- с това, че вноската за застраховката се внасяла, съгласно погасителния план, заедно с главницата, се заобикаляла разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК /ГПР не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения/.

При това положение ищцовата страна заявява претенция процесния договор да бъде обявен за нищожен. Претендира сторените по делото разноски, а и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В своевременно депозирания писмен отговор ответното дружество, чрез юрисконсулт, изтъква съображения, с които се домогва да обори всяко от позоваванията в исковата молба.

Намира иска неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните факти:

Видно от едно от приложенията на исковата молба- листи 6 и сл. от делото, на 09.08.2021г. е бил сключен Договор за потребителски кредит /№ 7053191243/; за общо ползване, както са се изразили страните в него! Впрочем, представен е и от ответника. От съдържанието му се установяват отделните договорни клаузи. Впрочем, той е безспорен по делото факт.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, за прогласяване нищожност на сключен между страните по делото договор за кредит. От него именно ищцата черпи заявените права, а ответника- своите възражения, като основно те се свеждат до предвидения в същия, годишен процент на разходите и клаузата за сключване на застраховка „BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА“.

Сключването на договора за потребителски кредит, както и на тази застраховка, е факт /освен това и безспорен, и доказан, по делото/.

Съгласно т.10 от чл.11 т.1 от ЗПК: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се вземат предвид.... ..., а с чл.10 ал.2 и чл.10а ал.2 от ЗПК се забранява на кредитора за изисква и събира каквото и да е плащане, вкл. лихви, такси, комисиони или др., свързани с договора за кредит, които не са предвидени в конкретно сключения такъв, както и не може да изисква такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

2

Не е спорно по делото, че в процесния договор застрахователните плащания/премии не са отразени като разход по кредита и не са взети предвид при калкулацията на ГПР. При преценката дали това е трябвало да бъде сторено, на осн. чл.19 ал.1 от ЗПК, като се има предвид, че ГПР отразява общите, преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения, трябва да се има предвид понятието „общи разходи по кредита за потребителя“. Легалната му дефиниция е в §1 от ДР на ЗПК- това са всички разходи, вкл. лихви, комисиони, такси и всякакви други разходи, които потребителя следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни премии, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаването на кредита или получаването му при предлаганите условия..

В случая се установи- от писмените доказателства, че в процесиня договор за потребителски кредит- чл.19, е посочено, че при сключването му потребителя не е длъжен да сключва договор за застраховка; единствено по свое желание може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, без това да е задължително условие за сключване на самия договор за кредит.

Поради това, според съда, предвидените плащания по въпросната застраховка не представляват разход, който е трябвало да бъде включен в годишния процент на разходите.

Ето защо ГПР в процесния договор не надвишава допустимия по закон размер, а поради това договора не е недействителен поради нарушаване на чл.11 и чл.19 от ЗПК.

Според съда, несъстоятелен е и друг от доводите на адвоката на ищцата. Така е, защото в сключения от нея договор са посочени размера на кредита, видовете застраховки, размера на плащанията/вноските както за погасяване на задължението за кредит, така и по договора за застраховка, както и общия размер на кредита. Наличен е и погасителен план, с посочване размера на всяка вноска, какво се погасява с нея и падежа й. Отразени са в него и лихвения процент и годишния процент на разходите и начина на формирането им. Т.е., кредитора е осигурил на клиента/потребителя пълна информация и яснота относно вида и характера на правата и задълженията му, както и правата и задълженията на кредитора, вкл. възможността /не задължение/, да сключи и договор за застраховка и как това би се отразило на дълга му. Т.е., имало е всичките необходими данни, за да може да прецени дали предлаганите от кредитора условия са изгодни за него- потребителя, в резултат на което е имал пълната възможност да прецени дали да сключи договора или не. В случая ищцата е избрала да бъде активна в това отношение.

По въпроса за разноските- при изхода на делото на ищцата не й се следват - арг. за противното от ал.1 на чл.78 ГПК. Такива обаче се полагат на ответника, а му се следва и юрисконсутско възнаграждение, каквото всъщност претендира- защото е юридическо лице и бе представляван по делото от юрисконсулт- чл.78 ал.3 и ал.6 от ГПК. С оглед предмет предмета на делото, фактическата му и правна сложност, съда го определя на 200лв.

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Я. Х. А. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.М. от ЯАК иск да бъде прогласен за нищожен сключения от нея с „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, с ЕИК 131134023; със седалище гр.София и адрес на управление на дейността ул.“Димитър Хаджикоцев“ на 09.08.2021г. Договор за потребителски кредит № 7053191243.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Я. Х. А. с ЕГН: ********** да бъде осъдено „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, с ЕИК 131134023; със седалище гр.София да й заплати сторените от нея разноски по делото.

ОСЪЖДА Я. Х. А. с ЕГН: ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, с ЕИК 131134023; със седалище гр.София на осн.чл.78 ал.6 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв./двеста лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4