Решение № 239 от 18.10.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Велико Търново, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000018 по описа за 2021 година

С Решение № 490/ 22.10.2020 г. по Т.д. № 63/ 2019 г. по описа на ВТОС съдът е осъдил „Групама Застраховане“ ЕАД София да заплати на „Ерос“ ЕООД гр. Велико Търново сумите както следва:

- сумата 120 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди на стоката в Склад № 12, находящ се в гр. Велико Търново, ******* и мораторна лихва върху него за периода от 30.03.2018 г. до 09.10.2018 г. в размер на 6 466.67 лв.;

- сумата 8613.89 лв. – обезщетение за имуществени вреди на сградата на Склад № 12, находяща се в гр. Велико Търново, ******* и мораторна лихва върху него за периода от 30.03.2018 г. до 09.10.2018 г. в размер на 440.07 лв.;

- сумата 120 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди на стоката в Склад № 13, находящ се в гр. Велико Търново, ******* и мораторна лихва върху него за периода от 30.03.2018 г. до 09.10.2018 г. в размер на 6 466.67 лв.;

- сумата 21 209.22 лв. – обезщетение за имуществени вреди на сградата на Склад № 13, находящ се в гр. Велико Търново, ******* и мораторна лихва върху него за периода от 30.03.2018 г. до 09.10.2018 г. в размер на 1097.22 лв., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на иска – 11.10.2018 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявените искове за обезщетение за вреди на сградата на Склад № 12 за разликата над 8613.89 лв. и на сградата на Склад № 13 за разликата над 21 209.22 лв. до претендираните размери от по 25 000 лв., както и за мораторна лихва върху главниците на обезщетенията съответно над 440.07 лв. и над 1097.22 лв.

1 до претендираните размери от по 1347.22 лв.

Срещу това решение е депозирана въззивна жалба от „Групама Застраховане“ ЕАД София. Счита същото за неправилно поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Съдът не разгледал направеното възражение, че процесният застрахователен договор е сключен в полза на „Банка ДСК“ АД, с което се оспорвала материалната легитимация на ищеца да получи претендираното обезщетение. То било постановено при допуснато грубо процесуално нарушение, изразяващо се във формиране на правните изводи на съда относно размера на вредите въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което с нарочно определение на съда не била прието по делото. Причината за неприемането му било обстоятелството, че почивало на данни, за които по делото не били събрани доказателства. Същевременно съдът не обсъдил заключението на приетата тройна съдебно-счетоводна експертиза, която установила, че счетоводството на ищеца не е редовно водено и този смисъл не е доказана реално претърпяната вреда.

Съдът анализирал доказателствата избирателно – той не обсъдил несъответствието в описите за унищожени вещи, представени от ищеца на застрахователя и впоследствие с исковата молба; игнорирал показанията на св. Ю. Т. – участвал при извършване на описа, посочвайки, че липсвали данни той да е действал от името на застрахователя; необосновано приел, че ОУ по процесната застраховка не са приети от ищеца, при положение, че в съдебно заседание на 24.06.2019 г. управителят на ищеца изрично потвърдил, че положеният в документа подпис е негов; необосновано приел, че вещите лица по съдебно-техническите експертизи са направили извод за съответствие на теглото изхвърлен отпадък с теглото на погиналите стоки. Извън горните съображения счита, че присъденото обезщетение надхвърля действително претърпените вреди и съдът неправилно приел, че няма основание за прилагане на принципа за подзастраховане. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от „Ерос“ ЕООД със становище, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано при подробен анализ на събраните по делото доказателства. Относно материалната легитимация сочи, че договорът за застраховка не е сключен в полза на трето лице, а само е договорено сумата по застрахователното обезщетение да бъде преведена по сметка в „Банка ДСК“ АД, обслужваща кредита, сключен между Банката и дружеството.

Неоснователни били възраженията на застрахователя за подзастраховане, защото дори в случай на такова законът предвиждал да се изплати обезщетение за пълния размер на вредата в рамките на застрахователната сума. Моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за въззивното производство. В съдебното заседание пред въззивния съд излага, че към настоящия момент са погасени всички задължения на дружеството към „Банка ДСК“ АД, поради което именно последното е носител на правото да получи застрахователното обезщетение.

Въззивният съд е счел исковата молба „Ерос“ ЕООД гр. Велико Търново срещу „Групама Застраховане“ ЕАД София, въз основа на която е образувано производството по Т.д. № 63/ 2019 г. по описа на ВТОС за нередовна и с Определение № 152/ 15.04.2021 г. е указал на ищеца да отстрани констатираните нередовности. С молба от 25.05.2021 г. ищецът е конкретизирал претърпените от него вреди – предмет на иска му за заплащане на застрахователно обезщетение.

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамки на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Безспорно е установено, че „Ерос“ ЕООД е собственик на склад № 12 и склад № 13 в гр. Велико Търново, *******, в които са съхранявани стоки – парфюми, козметика и битова химия и е извършвана търговия въз основа на разрешение на Община Велико Търново от 2000 г. Не е спорно, че както двата склада, така и стоково-материални запаси и ДМА, намиращи се в тях, са предмет на валидна застраховка по застрахователна полица № 91000000170222 „Индустриален пожар и други щети на имущество“, сключена между „Ерос“ ЕООД и „Групама Застраховане“ ЕАД, със срок на валидност от 25.03.2017 г. до 25.03.2018 г. По делото са представени Общи условия на застраховката, подписани от управителя на последната страница. Застрахователната сума на покритие на склад № 12 е 62 400 лв., на склад № 13 е 62 520 лв., а на стоките в двата склада е по 120 000 лв. съгласно приложение № 1, неразделна част от полицата.

Освен двата склада предмет на застраховката са и други обекти на дружеството – заведение, магазини и павилион, както и стоките в същите и общата застрахователна сума на покритие за всички стоково-материални запаси и ДМА е в размер на 717 392 лв. Видно от съдържанието на полицата, ползващо се лице от застраховката е „Банка ДСК“ ЕАД. Не е спорно по делото и това се твърди от „Ерос“ ЕООД и се потвърждава от застрахователя в съдебно заседание на 16.01.2019 г., че застрахованите стоковоматериални запаси в оборот са приети като обезпечение от „Банка ДСК“ ЕАД по три договора за кредит и именно във връзка с това обезпечение е сключен процесният застрахователнен договор, като от 2014 г. между „Ерос“ ЕООД и „Групама Застраховане“ ЕАД ежегодно са сключвани застрахователни договори с предмет същото имущество. Видно от приложените протоколи на „Банка ДСК“ ЕАД за проверка на обезпечение - стоково-материални запаси /листи 206 – 207 от Гр. д. № 3098/ 2018 г. на ВТРС/, обезпечението в полза на Банката чрез учреден особен залог върху стоки в оборот е по отпуснати кредит № 21710523 от 17.04.2014 г., кредит № 24305806 от 29.03.2017 г. и кредит-овърдрафт № 24305663 от 29.03.2017 г. От Банкова референция рег. № 3507-20-00230 от 17.06.2021 г., издадена от „Банка ДСК“ ЕАД, се установява, че разрешените на „Ерос“ ЕООД кредити са окончателно погасени.

На 05.03.2018 г. към полунощ в склад № 13 е възникнал пожар. От приетите по делото съдебно-технически експертизи – единична на в.л. инж. Р. Г. и тройна се установява, че процесните складове са увредени от пожар. При извършения оглед вещите лица са установили, че основните поражения са в склад № 13 – изгоряло е дървеното стълбище, осигуряващо достъп до второ ниво на склада, 60-65 % от носещата дървена конструкция и подовото покритие от дървени плоскости, цялата ел. инсталация и луминисцентни осветителни тела, обгорени са стените, таваните, обшивката от гипсокартон, обгорена и частично напукана тухлена зидария по цялата 3 западна стена, обгорели и деформирани са 2 врати от PVC. В склад № 12 са установени пукнатини по обшивката от гипскартон на второ ниво, пукнати и обрушвания по таваните на двете нива, опушване на стените и таваните. С оглед констатираното от вещите лица състояние на складовете, те са дали заключение за вида на ремонтните дейности, които следва да бъдат извършени. Вещото лице Г. е изчислило, че стойността им с включени труд и материали възлиза на 8 613.89 лв. за склад № 12 и на 21 209.22 лв. за склад № 13. Вещите лица по тройната експертиза са изчислили стойността на ремонтните работи за склад № 12 на 5 739.24 лв., а на склад № 13 – на 15 742 лв. Тези цени са с включена печалба от 10 % на строителя и начислен ДДС.

Разликата в дадените стойности между двете заключения по отношение на склад № 12 е, че тройната експертиза не предвижда демонтиране на обшивката от гипсокартон на второ ниво и направа на нова такава, а само шпакловане и запълване на пукнатини, не включва разходи за почистване и дезинфекция на подовите настилки от гранитогрес и теракот, единичната е по-детайла в отделните ремонтни работи, като за съвпадащите си като вид ремонти работи тя взема предвид по-голям размер на подлежащата на ремонт площ. Разликата в дадените стойности между двете заключения по отношение на склад № 13 е формирана основно поради това, че предвидените ремонтни работи са по-детайлизирани, тройната експертиза измерва разходите за демонтаж на дървена конструкция и дървен гредоред в куб.м, а единичната в кв.м, при което за тази дейност е формирана разлика между двете заключения в размер на 1194 лв. без ДДС, че тройната експертиза не предвижда разваляне на тухлената зидария по западната стена и изграждане на нова, който разход е в размер на 1931.60 лв. без ДДС, както и почистване и дезинфекция на подовите настилки от гранитогрес и теракот.

Застрахователят е оспорил експертизата на вещото лице Г. относно предвидените от нея разходи за ел. инсталация в размер на 1822.57 лв. без ДДС с мотив, че вещото лице не притежава квалификация в тази област. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че освен строителен инженер, който е положил изпит и в част ел. инсталации, има квалификация на оценител на недвижими имоти и има 13 г. опит като вещо лице по застрахователни претенции към „Алианс България“. Вещите лица по тройната експертиза са дали заключения, че разходите за изграждане на нова ел. инсталация са в размер на 2691.33 лв. без ДДС. По делото е приета и повторна съдебно-техническа експертиза на вещото лице И. К., която съдът не коментира предвид липсата на отговор на въпроса относно състоянието на двата склада, което прави изцяло необосновани изводите на вещото лице за необходимите ремонтни работи, като отделно в предвидените разходи липсва разграничение за стойността на труда и материалите. Не е дадено заключение и относно разходите за ремонт на ел. инсталацията. Единичната и тройната експертизи са имали задача да дадат заключение за действителната стойност на двата процесни склада към датата на сключване на застрахователния договор. Те дават сходни оценки – за Склад № 12 вещото лице Г. определя 48 730 лв., а тройната експертиза 46 096 лв., за Склад № 13 вещото лице Г. определя 46 510 лв., а тройната експертиза – 45 301 лв.