Определение № 25238 от 10.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25238 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20261110105166 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. С. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл. 22 ЗПК и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Фератум България” ЕООД и „Мултитюд Банк“ ПЛК. Ищецът е предявил срещу ответника „Фератум

България“ ЕООД иск с правно основание по чл.55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му възстанови сумата от 245,93 евро /481,00 лв./, недължимо платена във връзка със сключен между страните Договор № 1323060/02.02.2024 г. за предоставяне на финансови услуги (заем) от разстояние. При условията на евентуалност, в случай, че искът срещу „Фератум България“ ЕООД не бъде уважен, се предявява иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на втория ответник „Мултитюд Банк“ ПЛК /“Мultitude Bank“ p.l.c./ да върне сумата от 30,68 евро /60,00 лева/, платена без основание въз основа на нищожен Договор за гаранция (поръчителство) от 02.02.2024 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на исковете.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания за назначаване на съдебно- счетоводна и съдебно – техническа експертиза, със задачи формулирани в исковата молба. Съдът намира доказателствените искания за допускане събирането на представените от страните документи като писмени доказателства по делото за относими, допустими и необходими за разрешаването на правния между страните спор, предмет на настоящото производство, с оглед което следва да бъдат уважени. Следва да бъде уважено и искането за допускане на съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи.

1

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.

Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на съдебно- счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, при възнаграждение в размер на 250,00 евро, платимо от ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П., като вещото лице да се уведоми за експертизата и да се призове за открито съдебно заседание по делото след представяне на доказателства за внесен депозит.

ДОПУСКА изслушването на съдебно- техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, при възнаграждение в размер на 250,00 евро, платимо от ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. С. К., С., тел. 0899..., като вещото лице да се уведоми за експертизата и да се призове за открито съдебно заседание по делото след представяне на доказателства за внесен депозит.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.10.2026 г. от 09.30 часа, за когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото публично съдебно заседание.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако не се яви в първото 2 заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК

І. 1. Ищецът твърди, че на 02.02.2024 г. сключил с „Фератум България“ ЕООД Договор № 1323060/02.02.2024 г., по силата на който посоченото дружество като заемодател отпуснало на ищеца като заемател сумата от 1600,00 лева, която трябвало да бъде върната с еднократно плащане на 03.03.2024 г. с лихва от 80,48 лева, т.е. общо 1680,48 лева. Изпълнението на договора било обезпечено с поръчителство на „Мултитюд Банк“ П.Л.К. /“Мultitude Bank“ p.l.c./, учредено с договор от 02.02.2024 г. За това на ищеца била начислена сумата от 528,00 лева за възнаграждение на поръчителя. На 15.03.2024 г. П. И. заплатил напълно задълженията си по договора с банков превод в размер на общо 2081,00 лева. Твърди се, че договорът е нищожен и заемателят, на основание чл. 23 ЗПКр, дължи връщане само на чистата му стойност, т.е. 1600,00 лева. Заемодателят и дружеството гарант били свързани лица, като заплащането на възнаграждение на гаранта било наложено едностранно на заемателя и било предварително известно на заемодателя. То следвало да се включи при изчислението на ГПР, което не било сторено и водело до посочване на неверен ГПР в договора, като в последния не били и посочени компонентите, които формирали ГПР. Това било достатъчно да се приеме договорът за заем за нищожен.

Договорът за поръчителство също бил нищожен на собствено основание. Длъжникът нямал защитен от закона интерес за сключването на договора за поръчителство и за него сделката била лишена от правно основание. Договорът противоречал на добрите нрави, тъй като длъжникът П. И. не получавал нищо по него и така бил нарушен принципът на справедливостта и престациите били явно нееквивалентни. При сключването на договора за кредит заемодателят не изпълнил задължението си да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. Тъй като реално договорът за кредит бил и в полза на трето лице – поръчителя, със сключването на договора за поръчителство заемателят не изпълнявал свое задължения към заемодателя, а единствено с мотив да надари кредитора. А дарението следвало да се изпълни незабавно, да престира, иначе договорът бил нищожен. Тъй като изплащането се разсрочвало, то това означавало, че уговорката нямала правен ефект. Претендира сторените разноски.

2. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД, е подал отговор на исковата молба, вх. № 62100/25.02.2026 г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Със същия навежда твърдения, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими, тъй като не 3 били насочени срещу правилната страна „Мултитуюд Банк“, а не ответното дружество.

Аргументира, че договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ не е страна. Сочи,че ищецът сам избрал „Мултитуюд Банк“ (Малта) като поръчител в електронния формуляр, и след като бил информиран за дължимите такси, подал заявление за кредит. Навежда твърдения, че ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми, тъй като на всеки етап ищецът бил информиран за последствията от своя избор, включително и за сумите, дължими към „Мултитуюд Банк“, в случай, че бъда избрана за поръчител.

Счита претенциите на ищеца за неподкрепени с убедителни доказателства. Твърденията за нарушение на чл. 143 ЗПП били неоснователни.

Разпоредбата на чл. 5 от договора ясно посочвала избраната от ищеца опция за поръчител без задължение за сключване. Аргументира се, че в СЕФ и договора за гаранция били подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към „Мултитуюд Банк“, които ищецът приел доброволно. Счита договорът за възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи било неоснователно, тъй като обезпечението било в резултат на оценка на кредитоспособоността по закон. на изискванията на националното и европейското законодателство. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

3. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Мултитюд Банк“ П.Л.К.

/“Мultitude Bank“ p.l.c./, със седалище в Малта, не е подал отговор на искова молба.

ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото са предявени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл. 22 ЗПК и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).

С оглед становището на ответника с отговора на исковата молба на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да се отдели обстоятелството, че по силата на процесния договор за паричен кредит от 02.02.2024 г. между страните е възникнало облигационно правоотношение.

ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава исканията си.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, обуславящи нищожност на процесния договор, евентуално на клаузата по чл. 5 от договора, с оглед заявените правни основания.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже действителността на сключения договор, както и факта, че предвидената неустойка е законосъобразна и индивидуално договорена по смисъла на ЗЗП.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

В тежест на ищеца по иска за неоснователно обогатяване при условията на пълно и главно доказване е да докаже наличие на следните предпоставки: обедняване на ищеца със заплащането на сумата в размер на 245,93 евро /481,00 лв./, платена по договор за потребителски кредит № 1323060/02.02.2024 г., представляваща обезпечение по договор за поръчителство, начислена въз основа на оспорената клауза;

4 обогатяване на ответника с получаването на сумата в размер на 245,93 евро /481,00 лв./; че уговорената в договора за паричен заем клауза е нищожна, както и следва да докаже изискуемост на вземането, т.е. моментът на даването/получаването на сумата.