Решение № 103 от 11.09.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Варна, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора И. Хр. Н. като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600072 по описа за 2025 година Предмет на проверка в настоящото въззивно производство е присъда № 66 от 05.11.2024г. по НОХД № 20223100200100 по описа за 2022 година на Окръжен съд - Варна, с която подс.Х. К. С. бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 01.12.2017 г. в с.Звездица, обл.Варна, като технически ръководител на строеж (жилищна сграда, находяща се в УПИ XXV-34, с идентификатор ***, кв. 96 по плана на с.Звездица, обл.Варна), причинил смъртта на Атанас Х. А., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - строителномонтажна дейност, като го допуснал на строителния обект и не предотвратил падането му от височина, в нарушение на чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; без да му провел начален инструктаж, инструктаж на работното място и ежедневен инструктаж, в нарушение на чл.12 ал.1 и ал.2 и чл.15 ал.1 и ал.3 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и чл.26 т.1 и т.4 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; без да му 1 осигурил лични предпазни средства и работно облекло, в нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като направил всичко, зависещо от него, за спасяване на пострадалия А., заради което и на основание чл.123 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.54 от Н К му било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което било ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ по реда на чл.66 от НК.

Подс.С. бил оправдан частично за нарушения по чл.3 и чл.13 от наредба РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и да е извършил деянието по чл.123 ал.1 от НК.

Съдът ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявения от Н. Б. граждански иск в размер на 100 00 лв. за претърпени неимуществени вреди, позовавайки се на изтекла давност.

Срещу така постановения съдебен акт постъпили:

1/протест от Варненска окръжна прокуратура, в който отправя искане за постановяване на нова присъда, с която първоинстанционната да бъде отменена, и подс.С. да бъде признат за виновен по първоначално възведеното му обвинение по чл.123 ал.1 НК. В допълнението към протеста се възразява относно приетата квалификация по чл.123 ал.4 от НК, като изложените мотиви касаят анализа на доказателствата в тази им част. Твърди се, че оказаната помощ е приета само въз основа на показанията на един свидетел, както и на обясненията на подс.С..

2/жалба от Н. Б., с която се възразява срещу размера на наложеното наказание, както и по отношение на отхвърления граждански иск. В постъпилото възражение се сочи надценяване на смекчаващите отговорността обстоятелства, което довело до налагането на прекалено снизходително наказание. Изложени са и съображения по повод тълкуването на давността от страна на съда като се споделя различно виждане относно началния момент, от който започва да тече давност.

3/жалба от подс.С., с която се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.С. да бъде оправдан. В допълнението са изложени подробни аргументи по анализа на доказателствата от страна на ОС.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура не 2 поддържа протеста, намира присъдата за правилна и законосъобразна в наказателната й част и моли да се потвърди. Намира жалбата на частния обвинител по отношение на гражданския иск за основателна, а жалбата на защитата на подс.С. – неоснователна.

Частният обвинител и граждански ищец, и чрез повереника си, поддържат жалбата си. За разлика от представителя на обвинението, те отчитат наказанието като несправедливо (занижено). Молят за уважаване на гражданската претенция.

Защитниците на подс.С. намират протеста и жалбата за неоснователни, настояват за отмяна на присъдата и за постановяване на оправдателна присъда.

Апелативният съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на протестирания и обжалван съдебен акт като взе предвид оплакванията, както и становищата на страните в съдебно заседание, а също и събраните по делото доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, както и допълнително извършените от въззивната инстанция съдебно-следствени действия по разпит на свидетели и приобщаване на доказателства, настоящият съд намира за установено от фактическа страна следното:

Постр.А. по професия монтьор, дълги години работил в завод за дизелови двигатели (ВАМО). Началото на т.нар. „преход“ през 1989г. довел до съкращаване на работни места, вкл. и на постр.А.. След това в годините той научил строителния занаят (кофраж, зидария, арматури, различни конструкции и други, ориентирал се много добре в строителни чертежи). Не създал собствен бизнес, защото имал грижи около родителите си, но работел по строителни обекти, на които бил наеман, основно от св.К.. Както и в деня на инцидента.

В личен план бил дисциплиниран, подреден, подготвял се изключително старателно за работата си. Не бил семеен. Живеел при родителите си и полагал грижи за тях. Имал сестра – св.Н. Б., с която има много близки отношения и при възможност винаги помагал на нея и семейството й. Не пиел, не пушел. Отнасял се дисциплинирано към здравето си, при нужда посещавал личния си лекар. Носел диоптрични очила. Към датата на инцидента бил в добро здравословно и емоционално състояние.

На 29.11.2017г. постр.А. имал рожден ден. Следващият му работен ден бил този на 01.12.2017г. Работата в този ден му била осигурена от св.К..

3

Последният се занимавал тъкмо с това – познавал много строителни работници и при поискване от страна на строител, насочвал работни групи към съответните строителни обекти. Познавал подс.С. като подобни услуги правел и на него. Както сторил и на инкриминираната дата. Характерно било, че работниците получавали парите си от св.К.. Не се сключвали трудови договори; работело се ден за ден. Не се раздавали предпазни облекла, нито се правели инструктажи. Посочвал се обект за работа и се заплащало след приключването й.

Св.Т. бил собственик на урегулиран поземлен имот: УПИ XXV-34, с идентификатор ***, кв. 96 по плана на с.Звездица, обл.Варна, който бил незастроен парцел с площ от 505 квадратни метра. С цел построяване на къща, той подготвил необходимата документация. Бил съгласуван и одобрен инвестиционен проект за изграждане на еднофамилна жилищна сграда, състояща се от два етажа и открита тераса на последното ниво, като главният архитект на Община Варна издал разрешение за строеж № 57/31.03.2017г.

Тъй като св.Т. нямал познания в областта на строителството, започнал да търси специалист, който да организира и съблюдава строителството на жилищната сграда. Чрез свои познати се свързал с подс.С., който работел като технически ръководител на различни строителни обекти. Двамата се срещнали и постигнали договорка, че срещу заплащане подс.С. ще се занимава с всичко, свързано със строежа. Така на 02.07.2017г. между св.Т.Т. (като възложител) и подс.С. (изпълнител) бил сключен договор за техническо ръководство и окомплектоване на документация за строеж от м.07.2017г. (л.143-144 т.2 от ДП), според който подс.С. срещу възнаграждение следвало да извършва техническото ръководство и контрола по изпълнение на строителномонтажната дейност, свързана със строежа на жилищна сграда, находяща се в УПИ XXV-34, с идентификатор ***, кв.96 по плана на с.Звездица, обл.Варна. По договор имал следните задължения: да следи за качеството на извършваните на строежа СМР; да създава всички необходими технически документи, касаещи строителството и въвеждането на сградата в експлоатация; да осигури квалифицирана работна ръка за изпълнението на СМР и тяхната безопасност на строежа.

Подс.С. работел като строителен техник на обща практика от 2014г. На 02.07.2017г. сключил горепосочения договор със св.Т. за техническо ръководство и окомплектоване на документация за строеж от м.07.2017г.

(л.143-144 т.2 от ДП), според който той срещу възнаграждение следвало да извършва техническото ръководство и контрола по изпълнение на строително4 монтажната дейност, свързана със строежа на жилищна сграда в с.Звездица.

Строежът стартирал на 21.09.2017г.

Към инкриминираната дата на обекта било извършено следното: изцяло били извършени изкопните работи, излети били фундамент, първа плоча и носещи колони, иззидани били външните стени.

Към същата дата (01.12.2017г.) обектът нямал нито ограда, нито информационна табела, нито каравана със санитарен възел, нито изградени охранителни парапети.

На обекта нямало електрозахранване, което създавало затруднения по необходимите последващи действия - предстоял градеж на кофраж за втора плоча. По тази причина към края на месец ноември 2017г. на строежа не се извършвали дейности. През същия месец св.Т. обаче успял да осигури електро захранване на работната площадка, което предпоставило възобновяване на строителните дейности.

В края на месец ноември 2017г. подс.С. се свързал със св.К. К., с когото се познавал отпреди и за когото знаел, че осигурява строителни работници, които могат да му свършат необходимата работа по изграждане кофраж за втора плоча. След като му било обяснено къде се намира мястото и какви строително-монтажни работи следва да бъдат извършени, св.К. се свързал със св.С. М. и със С.С. (на които много пъти вече бил осигурявал работа по строителни обекти). На 30.11.2017г. ги изпратил на процесния строеж. Там те се срещнали с подс.С., който им възложил да започнат изграждането на кофраж за втора плоча. След което двамата започнали работа. Като приключили задачите си за деня, те си тръгнали от строежа. След това се срещнали със св.К., който им платил и казал на следващият ден (01.12.2017г.) сутринта да отидат пред дома му - гр.Варна, кв."Аспарухово", ул."Св.св.Кирил и Методий" № 33. През същият ден той се свързал поотделно още и със св.Д.

Ж. и постр.Атанас А., с които също се познавал отдавна по аналогичен повод (намиране на работа по строителни обекти). Обяснил им, че им намерил работа на строеж. Казал им сутринта на 01.12.2017г. да отидат пред дома му, където ще им бъде обяснено точно къде се намира строежът и какви точно СМР трябвало да извършат. Междувременно св.К. се обадил на подс.С. с обяснението, че сутринта на 01.12.2017г. ще изпрати на строежа трима работници.

На 01.12.2017г., сутринта в 07.45 часа св.С. М., свид.Д. Ж., С.С. и постр.А. отишли пред дома на св.К., при което последният им обяснил 5 следното: строежът, на който ще работят св.С. М., св.Д. Ж. и постр.А., е този, на който предния ден били работили св.С. М. и С.С.. Казал им, че там трябва да продължи изграждането на кофраж за втора плоча. С.С. бил изпратен да работи на друг строеж.

След това свидетелите С. М. и Д. Ж., и постр.А. потеглили към с.Звездица, обл.Варна. Пътували с л.а. на св.С. М.. Около 08.30ч. пристигнали на строежа в с.Звездица. Там на място вече бил подс.С., с пояснения за продължаване на работата от вчерашния ден. Постр.А. носел личен багаж за деня (раница), която оставил на входа на къщата. Тримата влезли в строежа, при което започнали да носят греди, рязали ги с ъглошлайф на по-малки парчета и ги поставяли върху зидарията. Св.М. поставял греди от външната страна, а постр.А. и св.Д. от вътрешната страна.