Решение № 289 от 09.07.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Г. О. , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. О., III СЪСТАВ в публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цветелина Св. Цонева като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20204120101792 по описа за 2020 година

Исковете са по чл.48, ал.1 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД.

Предявена е искова претенция от ИВ. Г. К. лично и чрез майка и законен представител П. ИВ. М. против Р. ИВ. П., ИВ. ЛЮБ. П. и Н. ИВ. П..Към датата на постановяване на съдебно решение ИВ. Г. К. е навършил пълнолетие.

Ищецът твърди, че ответниците ИВ. ЛЮБ. П. с ЕГН ********** и Н. ИВ. П. с ЕГН ********** са родители на непълнолетния Р. ИВ. П. с ЕГН **********, с когото живеят заедно в гр. Г.О., ул. ***.На 11.05.2020г., около 20,00 часа се разхождал с приятели в парк „Никола Панайотов" в град Г. О., където била и компания от група момчета, между които и ответникът Р.П.. Едно от момчетата - М.М, извикал И. по име и двамата се заговорили. В този момент, без да е бил предизвикан с нищо и да участва в разговора, Р. се приближил до тях и ударил ищеца с юмрук в носа. Действието му било възприето от всички намиращи се в близост младежи - Ф.П.П, В. И.а Н., П.В.Д, А.Н.Н, М.А.М и други.Сочи се, че след удара от носа на ищеца започнало обилно кръвотечение и същият веднага се отправил към намиращите се в близост таксиметрови автомобили, като с един от тях стигнал до СМП при МБАЛ „Св.Иван Рилски" в гр. Г. О.. В болницата констатирали фрактура на носа му.

Ищецът бил настанен в отделение УНГ. След направени допълнителни изследвания и информиране за състоянието му на майка му П. И. М., ищецът претърпял хирургическа интервенция. На 14.05.2020 г. същият бил изписан с посттравматичен оток и хематом на носа, оток на дясната скула и извършена оперативна интервенция - кръвна експозиция.

Съставени били и съответните медицински документи.

Твърди се, че след изписването от болничното заведение, лечението на ищеца продължило в домашни условия. Дишането му през носа било силно затруднено, изпитвал силни болки, което наложило прием на различни лекарства и аналгетици. Ищецът не можел да диша и спи нормално, изпитвал слабост и безсилие при най- елементарни физически усилия поради липсата на нормален прилив на кислород чрез дишане. При извършен контролен преглед се установило, че е налице девиация на носната преграда. Това наложило повторна хоспитализация и на 18.05.2020 г. същият претърпял втора хирургична операция на носа - субмукозна резекция на назалния септум в дясно. В носа на И. била поставена 1 стабилизираща плака, която да спомогне за правилното зарастване на носа след фрактурата.

Сочи се, че ищецът бил изписан на 20.05.2020 г. След повторната операция и продължилото лечение с медикаменти в домашни условия дишането на ищеца се подобрило частично.

Съобразно дадените предписания на ищеца били извършени контролни прегледи и седмици след дехоспитализацията му, била свалена от носа му поставената стабилизираща плака.

След свалянето и била констатирано, че носът му е зараснал в неправилно и несиметрично положение, наблюдавало се изкривяване на външния нос вдясно. Твърди се, че ищецът приел тежко състоянието си, не желаел да излиза от вкъщи, избягвал социални контакти с връстниците си, страхувайки се от възможни подигравки или друга физическа агресия.

Ищецът се затворил в себе и трудно общувал дори с най-близките си хора. Сочи се, че освен видимото обезобразяване, състоянието на носа продължило да затруднява и дишането му.

Твърди се, че се наложило ищецът и неговите родители да потърсят последваща медицинска помощ в специализирано заведение. На 20.08.2020 г. И.К. постъпил на лечение в Клиника по ушно-носни и гърлени болести „Каспела" към Университетска болница за активно лечение гр. П.. Същият бил хоспитализиран до 24.08.2020 г., където претърпял трета операция - субмукозна резекция на назалния септум, с която се наложило да бъде извършена корекция на носа в нормално положение и да се възстанови нормалното му дишане. След дехоспитализацията, лечението и възстановяването на ищеца продължило при домашни условия още няколко седмици до пълното възстановяване от оперативната интервенция.

Сочи се, че за извършеното деяние от страна на ответника Р. ИВ. П., била образувана пр. пр. № 1043/2020 г. по описа на ГОРС. В хода на извършената проверка, механизма на реализиране на престъпление от страна на ответника и вината на извършителя била безспорно установена. С постановление от 26.05.2020г. за отказ да се образува досъдебно производство е прието, че се касае за деяние по чл. 131, т. 12 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК. На основание чл. 61 от НК, наблюдаващия прокурор е прекратил преписката и е изпратил материалите по нея на МК по ЗБППМН при Община Г.О.. По случая било образувано възпитателно дело № 13/2020 г., като след проведено заседание на 25.08.2020 г. състав по чл. 11, ал. 2 от ЗБППМН е наложил на Р. ИВ. П. възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗБППМН „Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател" за срок от една година.

Сочи се, че извършеното от първият ответник деяние, в резултат на нанесен удар с юмрук в носа, причинил на ищеца И.К. телесна повреда и разстройство на здравето, е довело и до претърпяване от страна на ищеца на имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разходи за лечение и възстановяване, както и неимуществени такива, изразяващи се в претъпените от него болки, страдания, страх, унижение, психически дискомфорт и други негативни преживявания в следствие на деянието. Били извършени от ищеца разходи, във връзка с лечението и възстановяването, на обща стойност 1595,40 лева.

Моли се да бъде определено от решаващия състав по справедливост обезщетение за вредата в душевната сфера на пострадалия, като следва да се овъзмездят всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деликта.

Излагат се подробни правни доводи по отношение обезщетяването и института на непозволеното увреждане.

Предвид гореизложеното и на основание чл.48 ал.1 във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД, се моли да бъдат осъдени, както следва:Р. ИВ. П., лично и със съгласието на своите родители и законни представители ИВ. ЛЮБ. П. и Н.И.,ИВ. ЛЮБ. П. и Н. ИВ. П., в качеството им на упражняващи родителски права и живеещи съвместно с Р. ИВ. П., да заплатят солидарно на 2

ИВ. Г. К., лично и със съгласието на неговата майка и законен представител П. ИВ. М., както следва: сума в размер от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца И.К. неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, изпитван страх, унижение, психически дискомфорт и други негативни преживявания в резултат на извършеното на 11.05.2020г. в град Г. О. деяние от Р. ИВ. П., а именно: в резултат на нанесен удар с юмрук в носа, причинил на И.К. телесна повреда и разстройство на здравето - фрактура на носа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта - 11.05.2020г. до окончателното и изплащане; сумата от 1595,40 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и възстановяване.

Претендират се направените разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от първия ответник Р. ИВ. П. чрез пълномощника адв. И.И. от ВТАК, с който се счита предявения иск за допустим, но се оспорва като частично неоснователен и по размер.

Не се спори, че на 11.05.2020 г. в град Г. О. ответникът е нанесъл удар с ръка в лицето на ищеца, но се оспорват изложените в исковата молба факти, довели до инцидента и механизма на удара.

Твърди се, че на 11.05.2020 г. вечерта между 19-20 часа, ответникът се разхождал с компания момчета в квартал „***" в град Г. О.. Минавайки покрай пейка пред жилищен блок, видял седнали на нея ищеца и момиче, които се смеели. Тогава ищецът, който ответникът познавал само по физиономия, ги запитал нещо смешно ли има, макар, че в този момент никой от неговата компания не се смеел. Не му отговорили, а само ги подминали.

Отдалечили се доста от тях и седнали на пейка пред друг вход на същия жилищен блок. Не след дълго, ищецът с други две момичета минал край тях и седнали на пейка пред друг поблизък до тях вход. Сочи се, че те продължили да си говорят и да се смеят, като през цялото време гледали към компанията на ответника. Последният и останалите момчета не им обръщали внимание, нито ги провокирали с някакви жестове. В един момент станали и решили да отидат до близкия квартален магазин, за да си купят безалкохолни напитки.

Пътят им минавал край пейката на ищеца. Когато се доближили до тях, ищецът и момичетата станали, като ищецът заговорил в движение с М. от компанията на ответника.

Ответникът Р.П. не чул репликите помежду им, но в един момент, когато ищецът тръгнал рязко към М., ответникът помислил, че иска да се саморазправя с него. Твърди, че за това инстинктивно му се притекъл на помощ, като ударил ищеца по лицето един път, с дланта на дясната си ръка. След удара ищецът не реагирал, нито по лицето му имало кръв. Ответникът сочи, че както на него, така и на момчета от неговата компания им станало неприятно от инцидента и за това се върнали на пейката. Ищецът с момичетата също седнали на пейката си. Ответникът посочва, че в един момент видял, че момичетата започнали да дават на ищеца кърпички, с които той си бършел носа. След около пет-шест минути те станали и тръгнали в посока парка на квартал „***". Ответникът твърди, че всичко приключило така и същата вечер повече не бил виждал ищеца. На следващия ден вечерта го извикали в полицията и там дал обяснения за случилото се.

Ответникът Р.П. твърди, че след вечерта на инцидента е виждал ищеца само от разстояние. Опитал се да му се извини, като му писал във „Фейсбук", но установил, че той нито е видял съобщението му, нито му отговорил. Интересувал се за неговото състояние от общи познати, като от тях разбрал, че още след първия престой в болницата, ищецът се чувствал добре и нямал никакви проблеми.

Счита се, че необходимото лечение на травмата, причинена от ответника Р.П. е 3 проведено в МБАЛ „Св. Иван Рилски" гр. Г. О.. След констатирана фрактура на носа са извършени необходимите хирургични интервенции и ищецът е изписан от болничното заведение без настъпили усложнения и оплаквания.

Счита се, че проведеното лечение в УМБАЛ „Каспела" гр. П. не е във връзка с лечение на травмата, като пряк и непосредствен резултат от действието на ответника Р.П..

Посочва се, че видно от епикризата на ищеца чрез операция на 21.08.2020 г. е извършена корекция на носния връх три месеца след последната оперативна интервенция и че няма доказателства, от които безспорно да се приеме, че изкривяването на носния връх е в резултат от лечението проведено в МБАЛ „Св. Иван Рилски" гр. Г. О.. Заявява се, че дори да се установи, че това изкривяване е в резултат от оперативното лечение, проведено в болницата в град Г. О., то отговорността на ответница П. не може да бъде ангажирана за действия, които не е извършил.

Счита се, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на нанесен му на 11.05.2020 г. в град Г. О. удар в носа от Р.П. е прекомерно завишен, с оглед характера на телесното увреждане и оздравителният период необходим за възстановяването му. Сочи се, че при определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и поведението на ищеца преди настъпване на инцидента, както и това, че след настъпване на инцидента, ответникът не е останал безучастен към състоянието на ищеца.

Претенцията за присъждане на обезщетение за сумата от 1594,40 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди за направени разходи за лечение и възстановяване, се счита за неоснователна. Посочва с, че не се установява от приложените доказателства, че тези разходи са направени за лечение на травмата, причинена от ответника за това се оспорва претенцията изцяло.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответниците ИВ. ЛЮБ. П. и Н. ИВ. П., с който заявяват, че поддържат изложеното в отговора на исковата молба, депозиран по делото от сина им Р. ИВ. П. и направените с него доказателствени искания.