Решение № 6 от 08.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000534 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от „ЗАД ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615 , гр. София въззивна жалба против постановеното по т. дело № 445/2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, рег. № 288 от 23.06.2025 г. в частта му, с която „ЗАД ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615 , гр. София, бул.

„Г.М.Димитров“ № 1 е осъдено да плати на П. Г. Б., ЕГН **********, *** сумата от 33 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.09. 2021 г. около 14,15 часа на път II - 84 км 69+250, причинено от Д.Г.Б. при управление на лека кола „Тойота Корола“, рег. № ***, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от 10.01. 2024 г., която сума се равнява на разликата между присъдените с решението на ПОС 66 000 лв. и дължимите 33 000 лв.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на тази част от решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска за същата и изменящо решението с оглед на това в частта за разноските.

Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

1

На 12.04.2024 г. в Софийския градски съд е постъпила изходяща от П. Г. Б., ЕГН **********, с. Г.И. искова молба против „ЗАД ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615 , гр. София.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 20. 09. 2021 г. около 14, 15 ч. на път II – 84, км. 69+250 станало ПТП, при което водачът на лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № *** Д.Г.Б. навлезнал изцяло в лентата за насрещно движение и се блъснал с насрещно движещия се товарен автомобил „Скания Р480“, с украинска регистрация ***. От инцидента две лица починали, а на други две получили средни и тежки телесни повреди.

По случая били образувани ДП № 331 ЗМ 239/ 2021 г. по описа на РУ Разлог и пр. преписка № 2775/ 2021 г. по описа на ОП Благоевград. Събраните по тях данни сочели, че виновен за настъпване на инцидента бил Д.Г.Б. поради това, че управлявал лекия автомобил „Тойота Корола“ със скорост, която не е била съобразена с влошената пътна обстановка валеж, мокър асфалт, наклон при управление на МПС. На тази база били направени констатации за наличие на данни за извършено престъпление по чл.343 ал.4 НК, вр. с чл.343 ал.3 б. „б“ НК, вр. с чл.342 ал.1 изр.3 НК, но наказателната му отговорност не била реализирана поради смъртта на Б..

Едно от пострадалите при инцидента лица била ищцата по делото. Тя веднага след същия бил настанена в МБАЛ - Благоевград, а след около два месеца е транспортирали в УМБАЛ „Св. Анна“. При престоя в тези лечебни заведения било установено, че вследствие на ПТП- то тя получила - мозъчно сътресение и счупване на бедрените кости на левия и десния долен крайник. За лечение на последните били направени оперативни интервенции във втората болница, при които се поставили метални остеосинтези.

По повод на двете счупвания е направен извод, че те са причинили трайно затруднение в движението на двата долни крайника.

В хода на оздравителния процес раната на дясната бедрена кост не зараствала и била установени миграции на металното остеосинтезно тяло. Това наложило ищцата отново да постъпи в УМБАЛ „Св. Анна“ на 30.11.2021 г., където се провело лечение чрез оперативна интервенция.

По- надолу е посочено, че тези увреждания причинили и продължават да причиняват на ищцата силни болки и страдания с голяма интензивност. Наред с това тя изживяла психически стрес и станала тревожна, което променило нейната психика и създало социален дискомфорт.

Посочено е и, че във връзка с лечението тя направила разходи за импланти и консумативи в размер на 7 279 лв.

На база изложеното е направен извод, че виновният за ПТП-то водач следва да обезщети ищцата за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, при условие, че същите са пряка и непосредствена последица от поведението му.

По този повод е посочено, че за управлявания от него автомобил е имало валидна сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното 2 застрахователно дружество и с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ обезщетенията можело да се търсят от него.

По тази причина тя предявила писмена претенция до същото, с която било поискано да се заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 7 279 лв., а за неимуществените в размер на 100 000 лв. По повод на същата и били платена цялата сдума за обезщетяване на имуществените вреди и 30 000 лв. за обезщетяване на неимуществените.

На база липсата на плащане в пълния размер на обезщетението за неимуществени вреди е направен извод, че е налице интерес от предявяване на иск пред съда за осъждане на застрахователя да извърши същото.

На тази база е отправена претенция за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 70 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането.

В отговора на ИМ ответникът изразява становище, че искът е допустим , но неоснователен като не се оспорва наличието на валидно сключена застраховка за лекия автомобил Тойота Корола, фактът на отправена от ищцата застрахователна претенция и това, че по повод на същата й е изплатено претендираното обезщетение за имуществени вреди от 7 279 лв. и такова за неимуществени от 30 000 лв.

По същество на спора е посочено, че заявените с исковата молба травматични увреждания и здравословни усложнения не се намират в причинно - следствена връзка с произшествието. Оспорен е характера на същите, проведеното лечение и продължителността му. Посочено е също, че към момента на предявяване на иска няма как оздравителния процес да не е завършил и ищцата да изпитва физически затруднения по причина, че травми от този тип отшумяват за 2 - 3 месеца.

На тази база е обобщено, че настъпването на описаните в ИМ неимуществени вреди, интензитета им и периодът, през който са търпени.

Изразено е и становище, че размерът на претендираното обезщетение е завишен и не кореспондира с естеството на травмите и характеристиките на проведеното лечение.

Наред с това е заявено, че ищцата има изключителен принос за настъпване на травмите с оглед пътуването й без поставен обезопасителен колан. По този повод е изразено становище, че ако е имало поставен такъв тялото й е нямало как да се движи свободно и да контактува с детайли от вътрешното оборудване на автомобила. Направено е заключение, че при поставен колан травмите е щяло да бъдат по - леки. От страна на ответното дружество е изразено и становище за неправилно лечение, което е затруднило и удължило възстановителния период.

По отношение на претенцията за присъждане на лихва от датата на увреждането на първо место е споменато, че такава не се дължи с оглед неоснователността на главния иск.

Изразено е и евентуално становище, че застрахователя не е изпаднал в забава след изтичане на срока по чл. 496, ал.1 от КЗ, защото във връзка с претенцията е присъдено обезщетение.

ДИМ , респ. отговор на същата не са подавани.

3

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В него след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

Прието е, че травмите на ищцата, които са в пряко причинно следствена връзка с инцидента са засегнали главата, дясна ръка, гръден кош, ребра, бедра и са се изразявали в комоцио и контузия на главата, счупвания на кости на носа, раздробено счупване на лява и дясна бедрена кост, фрактури на 2 - ро, 3 - то, 4- то и 5 - то ребро в дясно, счупване с изкълчване на долна част на дясна лъчева кост и счупване на първа дланна кост на дясна ръка. Посочено е, че лечението на тези травми е свързано с двукратно постъпване в болнично заведение, при които са извършвани оперативни интервенции. Направен е и извод за настъпили здравословни усложнения. Счупванията на бедрените кости и ребрата на ищцата според съда са наложили обездвижването й и спазвала леглови режим за период от два месеца лицето, а след това два месеца е трябвало да ползва проходилка и още два патерици. Общият възстановителен период е определен на 6 месеца като е посочено, че характерът и броят на травмите предопределя обективна невъзможност за възвръщане на здравословното състояние преди ПТП-то.

Така описаните травми, възрастта на ищцата, икономическата обстановка са навели ПОС до извод, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 120 000 лв.

Той е намелен с 20 % паради наличие на съпричиняване на вредоносния резултат с оглед пътуване без обозепосатибен колан.

Така дължимата сума е определян на 96 000 лв. и след намаляването й с изплатените доброволно 30 000 лв. с решението на ищцата са присъдени 66 000 лв. ведно със законната лихва от 01.01.2024 г.

Недоволно от решението в частта му присъждаща обезщетение за разликата между сумата от 66 000 лв. и дължимите според него 33 000 лв. е останало дружеството и е подало жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В нея основните доводи за неправилност и законосъобразност са свързани с неправилно определен размер на съпричиняване, като според жалбоподателя същия следва да бъде 50 % , а не 20 % и след прилагането му и приспадане на доброволно платеното обезщетение оставали дължими 33 000 лв.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно.

По повод на тази преценка ПАС, намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожен е и акт, който не подписан или не е постановен в предвидената 4 от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато той е постановен от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. За нищожност с оглед Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по т. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС освен в горните случаи може да се говори и когато той е абсолютно неразбираем.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност на оспорваните пред ПАС актове не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.

270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. такава е налице във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на повдигнатия пред съда спор по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата, респ. жалбоподателка в настоящето производство не може и да се говори.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ се сочи, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.