Решение № 3348 от 03.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3348 гр. Пловдив, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330105076 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Г. С.

Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, чрез юрк. Л. И., срещу Р. Щ. Д., ЕИК **********, с адрес: *** с която са предявени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Р.

Щ. Д. дължи на ищеца „Макроадванс“ АД следните суми: 955,07 лв. – неплатена главница по Договор за стоков кредит № ***., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Р. Щ. Д., вземанията по който са прехвърлени на 15.10.2019 г. с Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 24.04.2019 г. от „Банка ДСК“ ЕАД на „Макроадванс“ АД, и 311,73 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода от 18.12.2020 г. до 18.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 19.12.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед *** г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 18941/2023 г. по 1 описа на Районен съд - Пловдив, VI гр.с.

Ищецът твърди, че на 27.01.2018 г. между „Банка ДСК“ АД, като кредитор и Р. Щ. Д., като кредитополучател, бил сключен Договор за стоков кредит №*****г., с който бил отпуснат на ответницата кредит в размер на 4465,73 лв. Срокът на договора бил до 27.05.2019 г. На 15.10.2019 г. била сключено Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.04.2019 г., по силата на който „Банка ДСК“ АД, в качеството на продавач, прехвърлила на „Макроадванс“ АД всички свои вземания (дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите им принадлежности) по отношение на ответницата Р. Щ. Д., съгласно Договор за стоков кредит № ***.

Ищцовото дружество „Макроадванс“ АД било упълномощено от цедента „Банка ДСК“ АД да уведоми длъжниците за сключения договор за цесия. На ответницата било изпратено уведомление с изх. № **** за извършеното прехвърляне на вземанията. В случай че съда приеме, че ответницата не е надлежно уведомена за извършената цесия с това уведомление, ищецът сочи, че прилага уведомително писмо за извършената цесия към исковата молба и моли с връчването на исковата молба и приложенията към нея да се приеме, че цесията е надлежно съобщена на ответницата. Поддържа, че към датата на подаване на исковата молба не е извършено пълно погасяване на задълженията по процесния договор.

Ищцовото дружество твърди, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 18941/2023 г. по описа на районен съд - Пловдив. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца „Макроадванс“ АД, в качеството на цесионер на „Банка ДСК“ АД и кредитор на вземането, от предявяване на исковете.

По изложените съображения моли съда да уважи предявените искове.

Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания.

Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Р. Щ. Д., чрез назначения й особен представител адв. Ж. М., в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва бланкетно съдържанието на представените от ищеца към исковата молба документи, както следва: Договор за стоков кредит № ***г., погасителен план, Общи условия по договори за стокови кредити, Допълнително споразумение за цедиране на вземания, Договор за покупкопродажба на вземания и уведомление за цесия.

2

Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Формулира доказателствено искане.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от юрк. К. Г.а – пълномощник на ищеца, в което изразява становище за основателност на предявените искове и моли за уважаването им.

Претендира присъждане на разноските в исковото и заповедното производство. Представя списък на разноските.

Ответницата Р. Д. се представлява в открито съдебно заседание от адв.

Ж. М., който заявява, че не поддържа направените оспорвания на документи с отговора на исковата молба. Признава, че ответницата е подписала процесния договор за стоков кредит, както и че е получила отпуснатата й с този договор сума, която е използвала за закупуване на съответната стока. Оспорва размера на дължимите суми. Релевира възражение за погасяване по давност на претендираната главница. Преди последното по делото открито съдебно заседание е постъпила писмена молба от адв. Ж. М., в която излага съображения за нищожност на процесния договор за стоков кредит и моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ч.гр.д. № 18941/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, от което се установява, че по заявление на „Макроадванс“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. Щ. Д. за следните суми: 955,07 лв. – неплатена главница по Договор за стоков кредит № ***г. и 311,73 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода от 18.12.2020 г. до 18.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 19.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и за разноски за държавна такса – 25,34 лв. и за юрисконсулско възнаграждение – 50,00 лв. В заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича от Договор за стоков кредит № ***., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и длъжника Р. Щ. Д., като впоследствие по силата на Допълнително споразумение за цедране на вземания от 15.10.2019 г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 24.04.2019 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Макроадванс“ АД, вземанията са прехвърлени от „Банка ДСК“ ЕАД на „Макроадванс“ АД.

Не е спорно между страните, а и от представения Договор за стоков кредит № ***г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор, и Р. Щ. Д., като кредитополучател, се установява, че на ответницата е предоставен стоков кредит в размер на 4465,73 лв. за закупуване на цифрова видеокамера Panasonic HC-X1000E, стойността на която е в общ размер на 4399,00 лв., както и за сключване чрез кредитора „Банка ДСК“ ЕАД на 3 застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама застраховане“ ЕАД на застраховка „Стандрат +“ при еднократна застрахователна премия в размер на 366,73 лв. Уговорен е срок за издължаване на кредита от 16 месеца, считано от датата на неговото усвояване (т. 2), както и падежна дата за издължаване на месечните вноски - 25 – то число на месеца. Договорено е сумата на кредита, предоставена за закупуването на посочената стока цифрова видеокамера Panasonic HC-X1000E, да се усвои еднократно безкасово по сметка на търговеца, а сумата по кредита, предоставена за финансирането на застраховка по т. 1, да се усвои еднократно, безкасово по сметка, посочена от застрахователите (т. 3). Кредитът се олихвява с годишен лихвен процент, който към датата на сключване на Договора е посочен в размер на 40,29 % годишно или 0,1119 % на ден (т. 6). Посочено е, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 48,63 % и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия (т. 7), както и че общата сума, дължима от кредитополучателя е посочена в погасителния план (Приложение № 1) към Договора (т. 4).

Видно от приложения по делото погасителен план към Договора за кредит, общо дължимата сума по кредита е в размер на 5829,27 лв., от която главница от 4465,73 лв. и лихви от 1363,54 лв., като същата следва да бъде върната от кредитополучателя на 16 броя месечни вноски, 15 броя от които са в размер на 365,31 лв. всяка от тях и една последна погасителна вноска в размер на 349,62 лв.

От представеното уведомително писмо се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила „Технополис България“ ЕАД за сключения с ответницата Договор за стоков кредит, като в същото е посочено, че фактурната стойност на стоката е 4399,00 лв., главницата по кредита (размера на кредита без разходите) е 4099,00 лв., както и че част от фактурната стойност, която клиента ще заплати на каса в брой е 300,00 лв. В уведомителното писмо е обективирана изрична декларация за получаване на стоката от клиента Р. Д., подписана от ответницата.

По делото е представен касов бон (дубликат) от 27.01.2018 г. (л. 69 гръб от делото) за сумата от 4399,00 лева, издаден от „Технополис България“ ЕАД, в който е описана по вид и цена стоката, посочена в процесния Договор за кредит.

Видно от представените Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.04.2019 г. и Допълнително споразумение за цедиране на вземания от 15.10.2019 г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.04.2019 г., вземанията, произтичащи от процесния Договор за стоков кредит са прехвърлени от първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД на ищцовото дружество „Макроадванс“ АД. Цесията е потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от „Банка ДСК“ ЕАД, видно от представеното по делото потвърждение (л. 15).

От представеното пълномощно (л. 16) се установява, че цедентът „Банка 4

ДСК“ ЕАД е упълномощил цесионера „Макроадванс“ АД да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - да уведоми от негово име длъжника за осъщественото прехвърляне на вземането с Допълнително споразумение за цедиране на вземания от 15.10.2019 г. към Рамков договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 24.04.2019 г.

По делото е приложено уведомително писмо - уведомление за прехвърляне на вземания с изх. № ***, изпратено от „Макроадванс“ АД до Р.

Щ. Д., в което е посочено, че на основание сключени между цедента „Банка ДСК“ ЕАД и цесионера „Макроадванс“ АД Рамков договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 24.04.2019 г. и Допълнително споразумение за цедиране на вземания от 15.10.2019 г. към него, „Банка ДСК“ ЕАД е прихвърлила на „Макроадванс“ АД изцяло вземането си към Р. Щ. Д., ведно с лихвите, привилегиите и обезпеченията, визирани в Договора за кредит.

Видно от представеното известие за доставяне, уведомително писмо с изх. **** е надлежно връчено на ответницата Р. Щ. Д..

От заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено от вещото лице, се установява, че сумата от 4465,73 лв. по процесния Договор за стоков кредит е предоставена на 27.01.2018 г. безкасово, както следва: чрез превод на 366,73 лв. по банковата сметка на ЗК Групама в „Банка ДСК“ АД с основание за плащане: авт. усвояване на застр. премия на POS-кредит и чрез превод на сумата в размер на 4099,00 лв. по банковата сметка на „Технополис България“ ЕАД в „Банка ДСК“ АД с основание за плащане: авт. усвояване на POS-кредит. По Договора за кредит са правени плащания в общ размер на 4957,11 лв., с която сума са погасени: 3510,66 лв. - главница, 1438,85 лв. - договорна лихва и 7,60 лв. лихва за забава. Последното плащане по кредита е в размер на 38,00 лв. и е извършено на 16.09.2019 г. След тази дата няма извършвани плащания по кредита при „Банка ДСК“ ЕАД. Няма постъпили плащания и при ищеца „Макроадванс“ АД. Размерът на дължимата и непогасена главница е в размер на 955,07 лв., а непогасеното обезщетение за забава е в размер на 311,73 лв. за периода от 18.12.2020 г. до 18.12.2023 г. Претедираното обезщетение за забава в размер на 311,73 лв. е формирано върху задължението за незаплатена главница от 955,07 лв., за периода от 18.12.2020 г. до 18.12.2023 г., при лихвен процент – основен лихвен процент на БНБ + 10 %. При изслушването му в съдебно заседание експертът уточнява, че до 31.10.2018 г. длъжникът е правил всеки месец вноски по кредита, но в размер по-малък от дължимата месечна вноска по Договора, видно от обективираната таблица на стр. 3 от експертното заключение. През 2019 г. (до 16.09.2019 г. включително) плащанията от длъжника са нередовни, тъй като не са правени в срок и не са в дължимия размер, съгласно погасителния план.

Разпечатката съдържа 34 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5723b9c4-64e0-41c7-9123-ff2e23a9a79d