Решение № 260023 от 05.10.2020, Районен съд - Нова Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е № гр. Нова Загора, 05.10.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Новозагорският районен съд в публично заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ при секретаря: Валентина Колева и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр. дело № 1815 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и във вр. с чл.240 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК:

********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Драган Цанков” № 37, чрез пълномощника си юрк. П.С.Х. против Н.Г.Т., с ЕГН ********** и С.А.Е., с ЕГН ********** ***, за установяване на вземане в размер на 1259.22 лева -главница, 475.56 лева - възнаградителна лихва, начислена за периода от 23.05.2012 г.до 23.01.2016 г. и 1764.01 лева - наказателна лихва за забава, начислена за периода от 23.03.2012 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2019г., представляващо неизплатено задължение по Договор за банков кредит от 23.01.2012 г.

В исковата молба се посочва, че на 23.01.2012 г. в гр. Стара Загора между страните бил сключен договор за банков кредит № 013LD-R-002040/23.01.2012 г., по който ответниците били солидарни длъжници. Размерът на заема бил 1280.00 лева, като служел за погасяване на съществуващи задължения по Договор за кредит № 013LD-R-001212/15.10.2010 г. Крайният срок на погасяване на кредита бил 23.01.2016 г. Сочи се, че възнаградителната лихва била в размер на Базовия лихвен процент (БЛП) на „Първа инвестиционна банка”

АД за лева, увеличен с надбавка от 9,2093 пункта, като към датата на сключване на договора за банков кредит БЛП за лева била в размер на 8,7907 % годишно, а наказателната лихва за забава била в размер на законната лихва. Ответниците били запознати с общите условия на банката и с подписването на договора, като декларирали това обстоятелство, както и с размера на лихвените проценти и начина и условията на начисляването им.

Твърди се, че на 23.01.2012 г. кредитът бил усвоен, чрез заверяване на разплащателната сметка на Н.Г.Т. в банката с IBAN ***.

От

22.03.2012 г. ответниците се намирали в забава, тъй като не били издължили 47 броя погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва, съобразно погасителния план, поради което дължали горепосочените суми, представляващи главница и възнаградителна лихва. Дължала се и наказателната лихва, също посочена по-горе, произтичаща от т.10 от Договора за банков кредит.

Ищецът твърди, че вземанията му спрямо ответниците са изцяло изискуеми от 23.01.2016 г., поради изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, като към 22.04.2019 г. общият размер на задължението възлиза на 3498.79 лева и включва посочените главница, възнаградителна и наказателна лихва.

На

23.04.2019 г. ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и в образуваното ч.гр.д. № 544/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора били дадени указания на ищеца, че може да заведе дело, тъй като длъжниците са били уведомени за наличието му по чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищецът моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят и разноските от настоящото производство и заповедното такова.

Процесуалният представител на ищеца отправя към съда доказателствени искания за допускане назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства и моли съдът да ги приеме.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен представител на ответницата С.А.Е. - адв. И.П.И. ***, с който същият е посочил, че е запознат с исковата молба и счита иска за допустим и частично неоснователен.

Oсобения представител сочи, че съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза по договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени конкретно регламентирани хипотези. Чл.145 от ЗЗП предвиждал, че неравноправна клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или друг договор от който той зависи. Преценяването на неравноправната клауза не включвало определянето на основния предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението от една страна и услугата, която ще бъде доставена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи от договора са ясни и разбираеми. В чл.146 било посочено изрично, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, само ако не са уговорени индивидуално, както и че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В чл.144 били посочени изключенията при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи, визирани в чл.143 са неприложими.

От изложеното следвало, че за да е нищожна като неравноправна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следвало да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП, като същевременно не попада сред изключенията на чл.144 от ЗЗП. В конкретния случай процесния договор бил подготвен предварително от банката ищец, като ответницата не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, което налага извод, че клаузите му не са индивидуално уговорени. Следвало да се отбележи още, че ЗКИ и законодателят допуска дължимата лихва по договор за кредит да се определя, като променлива величина, подлежаща на актуализация, съобразно промяната на ОЛП, определен от БНБ за съответния период на действие на договора или в съответствие с промяна в курса на валутата, в която е предоставен кредита, спрямо друга валута, като уговорената договорна лихва съставлява по съществото си печалба, възнаграждение за кредитополучатели в замяна на предоставения от него кредит, поради което по силата на чл.145, ал.2 от ЗЗП било недопустимо извършването на преценка за неравноправност на клаузите, които е регламентират, ако те са ясни и разбираеми, доколкото е възможно с оглед предмета на договора и установената за такъв вид договори добра търговска практика. Но договорната клауза уреждаща дължимата наказателна лихва била неравноправна по смисъла на чл.143, ал.5 от ЗЗП, доколкото задължавала кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения, да заплати необосновано високо обезщетение, посредством което се стигало до обогатяване на банката, без правно основание. Размерът на законната лихва, дължима при забава на изпълнението бил определен в чл.86, ал.2 от ЗЗД, а размера на договорната лихва в т.4 от договора за кредит, като наказателната се явявала необосновано завишена спрямо двете и натоварваща кредитополучателя със задължения за неустойка, несъответстващи на вредата, която кредиторът би търпял при забава. Поради това считал, че клаузата по т.10 от договора за кредит, следвало да се счита нищожна и не обвързвала ответницата със задължението за заплащане на лихва за забава в размер по-висок от законната по чл.86 от ЗЗД.

Моли съда да отхвърли предявения иск за присъждане на наказателна лихва в размер на 1764.01 лв.

Претендира присъждане на разноски, съразмерно уважената част от иска.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор и от назначеният от съда особен представител на ответницата Н.Г.Т. - адв. Х.И.А. ***, с който същата е посочила, че е запозната с исковата молба и счита иска за допустим, но го оспорва изцяло. Не възразява да бъде допусната поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.

На

04.08.2020 г. ищеца е депозирал становище с вх. № 2803, с което поддържа предявените искове.

Оспорва изложените в отговора на исковата молба от адв. И. възражения за неравноправни клаузи и нищожност на договора. Позовава се обстойно на Решение № 153/13.03.2020 г. по т.д. № 1294/2015 г. по описа на II т.о. на ВКС с чл.4 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., Решение № 92/09.09.2019 г. по т.д. № 2481/2019 г. по описа на I т.о. на ВКС, Решение № 87/06.11.2019 г. по т.д. № 848/2017 г. по описа на I т.о. на ВКС, Решение № 9/27.02.2020 г. по т.д.

№ 62/2019 г. по описа на I т.о. на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС и Решение № 89/02.10.2019 г. по т.д. № 1214/2018 г. по описа на I т.о. на ВКС.

Съдът е назначил изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която вещото лице е депозирало на 20.08.2020 г. с вх. № 260039.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване на вземанията си в настоящото производство ищецът е представил като писмени доказателства: Договор № 013LD-R-002040/23.01.2012 г. за банков кредит; Погасителен план - приложение № 1; Общи условия на „Първа инвестиционна банка” АД за кредити на физически лица; Извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка” АД, изх. № 231-214/23.04.2019 г.; Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на „Първа инвестиционна банка” АД, изх. № 231-215/23.04.2019 г.; Платежно нареждане от 23.04.2019 г. заплащане на държавна такса от 69.98 лв. за издаване на заповед за изпълнение срещу Н.Г.Т. и С.А.Е.; Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 336/25.04.2019 г. по ч.гр.д. № 544/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора; Съобщение от 27.11.2019 г. по ч.гр.д. № 544/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора с приложено към него определение № 819/26.11.2019 г. по ч.гр.д. № 544/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора; ч.гр.д. № 544/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора;

Пълномощно; Платежно нареждане от 10.12.2019 г. за довнасяне на държавна такса за настоящата искова молба;

Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца от „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК: ********* и ответниците Н.Г.Т., с ЕГН ********** и С.А.Е., с ЕГН ********** е бил сключен Договор за банков кредит № 013LD-R-002040/23.01.2012 г., по който ответниците са солидарни длъжници. Размерът на заема е бил 1280.00 лева и е предоставен на Н.Г.Т. по сметката ѝ в банката с IBAN ***, за погасяване на съществуващи задължения по Договор за кредит №

013LD-R-001212/15.10.2010 г. Банката им предоставила сумата 1280.00 лв. при лихва БЛП + 8,7907 % годишно,

ГПР 23,44 %, със срок на издължаване на кредита 48 месеца, считано от датата на усвояването му – 23.01.2012 г. и падежна дата 23-то число на месеца.

Ищцовото дружество твърди, че от 22.03.2012 г. ответниците са в забава, тъй като имат неиздължени 47 броя погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва от 23.03.2012 г. до 23.01.2016 г. включително, съобразно погасителния план, поради което съгласно условията по сключения между страните договор дължат сума в общ размер 3498.79 лв., от които 1259.22 лв. -главница, 475.56 лв. - възнаградителна лихва, начислена за периода от 23.05.2012 г. до 23.01.2016 г. и 1764.01 лв. - наказателна лихва за забава, начислена за периода от 23.03.2012 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2019 г.

Твърди се също, че вземанията са изцяло изискуеми, считано от 23.01.2016 г., поради изтичане на крайния срок за погасяване на кредита.

Не е спорно, че ищцовото дружество е изпълнявало поетите ангажименти по Договора за банков кредит, докато ответниците не са изпълнили задълженията си по него, като са просрочили погасяването на дължимите от тях 47 месечни вноски и са допуснали забава в плащанията.

Кредитополучателят не са извършили действия за погасяване на задълженията си към