Акт от 26.10.2023, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 226 гр. Велико

Търново, 26.10.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ДИАНКА ДАБКОВА при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.дело №10248/2023г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на Глава ХІІ от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от името на

Й.С.М., действащ чрез упълномощения адвокат.

Обжалва се Решение № 27/17.07.2023г. по АНД №50/2023г. по описа на Районен съд Елена, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0260-000059/20.03.2023г. на началника на РУ Елена към ОД на МВР – В. Търново.

С това НП на касатора за нарушение по чл. 174, ал.3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 24 месеца, и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 10 лева и на основание Наредба № Із2539 са му отнети общо 12 точки.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че изводите на РС противоречат на събраните по делото доказателства. Изтъква, че съдът не е съобразил наличието на допуснати редица нарушения, които са ограничили правото му на защита. В този смисъл посочва, че съдът не е съобразил, че е налице неясно и неправилно посочване на фактическата обстановка в НП, тъй като според констатациите, отразени в обстоятелствената част на НП, наказващият орган се представя като лице, установило нарушението, което не е така. Извън това посочва, че АУАН е съставен преди изтичане на срока, в който е имал възможност да даде кръвна проба, като тази възможност изобщо не му е била разяснена от полицейските служители, което се установявало от показанията на ... Б. и свидетеля Иванов, които показания обаче не са кредитирани от съда. Посочва също, че е налице разминаване относно началният час на проверката и продължителността й в АУАН и в талона за изследване, като според отразеното в талона същият е връчен в 20:55 часа, а според показанията на свидетелите – служители на ОД на МВР, същата е продължила около час. Посоченото според касатора обосновава съмнение в достоверността на възпроизведената от тези свидетели фактическа обстановка, което сочи на извод, че тези свидетели не помнят факти от съществено значение за правилното изясняване на случая. С оглед на това намира, че неправилно показанията на ... Б., установяващи липсата на указване на възможността за даване на кръвна проба, не са кредитирани от съда поради наличие на несъответствие с останалите доказателства по делото. На последно място твърди, че номера на един от стикерите не кореспондира с номера на стикера на талона, който освен това не е залепен по време на проверката, а впоследствие, което от своя страна компрометира законосъобразността на извършеното от проверяващия действие. Претендира се отмяна на решението на районния съд и на НП. Претендира се и присъждане на разноски.

В представено допълнително изложение към КЖ и в о.с.з. касаторът, чрез процесуалния си представител ***К., поддържа жалбата по изложените в същата съображения, като навежда и допълнителни аргументи за неправилност на решението на РС, а именно: в НП не е посочена нарушената правна норма и е налице несъответствие между описаното изпълнително деяние и посочената санкционна правна норма.

Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуални правила.

Доколкото твърдяната в КЖ необоснованост на Решението не е касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Предвид това, ВТАС извърши проверка по оплакването в КЖ, което тълкува в интерес на касатора като такова за наличие на касационни основания по чл.348,ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 и ал.3 от НПК.

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото, съобрази доводите на страните, съдържанието и реквизитите на контролирания съдебен акт, съдът приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участвала в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

РС е установил от фактическа страна, че НП е издадено за това, че на 05.03.2023г. в 20:55 часа в гр. З.в посока гр. Велико Търново М. управлявал посочения в НП товарен автомобил, собственост на „Сокол строй“ ЕООД, като е спрян за проверка. Водачът бил във видимо нетрезво състояние и с мирис на алкохол, като заявил на проверяващите служители на полицията, че е консумирал алкохол, поради което отказал проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Издаден е талон за изследване бланков №124686 и седем броя стикери №А047841, които водачът отказал да получи, което е удостоверено в талона с подписа на служителя на РУ Елена - С.Ц.. Същият не носел свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.

За да потвърди НП РС приел, че изпълнителното деяние е отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол в кръвта по някой от установените в закона способи. Същите са алтернативно установени в правната норма и отказът да бъде извършена проверка по който и да е от тях съставлява административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В случая жалбоподателят е отказал и двата начина на проверка, поради което правилно е ангажирана отговорността му. За неоснователни са намерени възраженията на жалбоподателя, че не му е било разяснена възможността да бъде тестван за алкохол по друг начин, т.е. чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо лабораторно изследване. В този смисъл е изтъкнато, че от данните по делото е безспорно, че жалбоподателят е бил уведомен от проверяващите полицейски служители, че има възможност да бъде тестван с доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо лабораторно изследване и именно поради това му е издаден талон за изследване, в който същият се е подписал, че желае да бъде подложен на медицинско и химическо изследване, но впоследствие е отказал да получи екземпляр от него. Посочено е, че от страна на нарушителя не са направени възражения относно факта, че не е разбрал в какъв срок следва да се яви в ЛЗ, да е оспорил определеното ЛЗ, както и че не може да изпълни това задължение по обективни причини – липса на транспорт. С оглед на това съдът не е кредитирал показанията на ... Н.Б., че полицейските служители не са предложили на жалбоподателя да бъде изследван с доказателствен анализатор или да даде кръв за медицинско изследване. За неоснователни са намерени и възраженията относно изписването на часовете в талона за изследване и в АУАН и НП, техническата грешка при изписване на номера на седемте броя стикери, както и относно невъзможността за даване на кръвна проба. С оглед на това, РС е намерил, че нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е осъществено от страна на жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна, като същото е подведено под съответната санкционна разпоредба и са наложени предвидените в същата наказания. За безспорно доказано е намерено и нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10,00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП. От процесуална гледна точка е намерено, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни - съставени в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. На последно място е посочено, че извършените нарушения не представляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Така е формиран крайният извод за законосъобразност на НП.

При касационния контрол се установи, че решението на

РС е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на задълбочен и всестранен анализ на събраните доказателства и след мотивирано обсъждане на всички заявени възражения. Констатациите съответстват на събраните по предвидения процесуален ред писмени и гласни доказателства, а изводите на въззивния съд са правно издържани. Настоящият касационен съдебен състав възприема за вярна установената от районния съд фактическа обстановка и споделя решаващия правен извод на състава на Еленския районен съд. Не са допуснати съдопроизводствени нарушения и законът е приложен правилно. Поради изложеното и доколкото с касационната жалба се преповтарят оплакванията срещу НП, заявени пред районния съд, изводите по фактите и правото не следва да се преповтарят по аргумент от чл. 221, ал. 2 от АПК.

За пълнота на изложението по наведените допълнителни възражения от процесуалния представител на касатора, следва да се посочи следното:

В НП е посочено подробно словесно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като е прието, че водачът е нарушил нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като е извършил следното, цитирам: “ Отказва проверка с техн. ср-во за установ. употр. на алк. в кръвта и не изпълни предпис. за изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на биолог. проби за хим. лаб. изследване за установ. конц. на алк. в кръвта му“ – край на цитата.

Дори да допуснем, че нарушената правна норма е посочена непрецизно като чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, т.к. съдържа повече от една хипотези, то при санкцията е прецизирано като е записано чл.174, ал.3, пр. 1-во от ЗДвП. Съгласно утвърдената съдебна практика, отменително основание е не всяко нарушение на процесуални правила или изискванията за форма на АУАН и/или НП, а само такова, ограничаващо правото на защита на нарушителя /арг. от чл.

348, ал. 3, т. 1 от НПК/. Безспорно елемент от правото на защита е възможността нарушителят да разбере за какво е привлечен да отговаря. В конкретния случай както в акта, така и в постановлението нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано чрез словесното описание на признаците от неговия състав по начин, че да няма съмнение какъв е той. Категорично описаните факти сочат на отказ да бъде извършена проверка за алкохол. Поради това не може да се приеме, че правото на защита на касатора е нарушено, тъй като посредством текстовото описание, достатъчно конкретно е доведено до знанието му в какво точно се изразява нарушението.

Неоснователен е и доводът на касатора за липса на посочване на нарушената материалноправна разпоредба. В случая, както вече се посочи, наказанието е наложено за това, че лицето отказва да бъде изпробвано за употреба на алкохол. Разглежданата хипотеза е уредена в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, според която водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Посочената разпоредба съдържа в себе си както хипотезата на изпълнителното деяние, което ако бъде осъществено ще доведе до реализиране на административно-наказателната отговорност на съответното лице, така и самата санкция, която следва да изтърпи нарушителя, ако бъде осъществен предвиденият фактически състав на нарушението. Иначе казано, касае се за една специфично структурирана правна норма, в която се съдържат както хипотезата, така и санкцията на правната норма и като е посочил като нарушена точно тази норма и е посочил същата и като основание за налагане на санкцията за така извършеното административно нарушение, конкретизирайки конкретната хипотеза, административно-наказващият орган правилно е приложил материалния закон.