Решение № 627 от 12.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. Пловдив, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330200063 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 22-3389-000348 от 19.12.2022 г., издадено от началник сектор 06 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Д. В. Н., ЕГН ********** с адрес ****, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП и на основание наредба № Із-2539 са му отнети 10 контролни точки от талона.

В жалбата бланкетно се моли за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява сe от процесуален представител, който подържа жалбата.

Въззиваемата страна изпраща становище, в което посочва, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В съдебно заседание не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Лек автомобил –Хонда Акорд с рег. № **** бил собственост на Д. В. Н.. Той не изпълнил задължението си за сключване на договор за задължителната гражданска отговорност на автомобилистите и на 03.08.2022 г. била прекратена регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, но уведомление за това до собственика не било изпратено.

На 04.10.2022 г. около 05:20 ч. жалбоподателя управлявал собствения си 1 автомобил в гр. Пловдив, по бул. „Освобождение“, до № 2, където служебните си задължения по контрол на пътното движение изпълнявали свид. Б. Д. и М. И.. Свид. Д. спрял автомобила за проверка и при справка от служебния таблет установил, че автомобилът Хонда Акорд с рег. № **** бил с прекратена регистрация, поради което съставил АУАН серия G A № 8023545745, който бил връчен на нарушителя.

Материалите били изпратени на РП Пловдив с оглед извършване на проверка за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр с ал. 1 от НК. На 02.11.2022 г. било съставено постановление за отказ да се образува досъдебно производство, и административнонаказателното производство било възобновено, като на 19.12.2022 г. било издадено атакуваното НП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от гласните доказателства, а именно разпита на актосъставителя Д., както и от писмените доказателства – АУАН, мотивирана резолюция, постановление за отказ от образуване на ДП, справка за собственост, обяснение на Н. справка за регистрациите на ***, Заповед № 317з – 7086/09.08.2022 и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., писмо от ОД на МВР Пловдив Пътна полиция, за липса на уведомление за прекратена регистрация.

Показанията на свидетеля Д. съдът намира за логични, последователни и непротиворечиви. Той изяснява обстоятелствата около установяване на нарушението.

Тъй като не се въведоха или доказаха обстоятелства, които да оспорват установената фактическа обстановка съдът се ползва от презумптивната сила на съставения АУАН дадена му от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Доказателствената съвкупност чертаe непротиворечива фактическа обстановка, която впрочем и съвпада с установеното в хода на предварителната проверка извършена от прокуратурата и не се оспорва от страните.

Относно приложението на процесуалните правила:

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от т. 3.9 от представените заповеди и на актосъставителя следва от т. 2.2 вр. с т. 1.3.3 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед № 317з – 7086/09.08.2022 г.

В императивната норма на чл. 42, т.2 от ЗАНН са поставени минималните изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административно наказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.

Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя към момента на установяване на нарушението.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи 2 белези

(време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено).

Нарушителят е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –за управление на МПС, което не е било регистрирано, тъй като регистрацията му е била служебно прекратена.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието визирано в наказателното постановление нарушение, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП. Същата изрично вменява на водачите задължение да управляват регистрирани МПС-та и като не се е съобразил с това, жалбоподателя е осъществил чрез действията си по управление на посочения лек автомобил състава на вмененото нарушение.

Съгласно чл. 143, ал. 10 на ЗДвП администрацията на ОД на МВР Пловдив законосъобразно е прекратила служебно регистрацията на МПС лек автомобил Хонда Акорд с рег. № ****, след уведомление по чл. 574, ал. 11 от КЗ.

От субективна страна обаче остана недоказано жалбоподателят да е осъществил нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да бъде извършено виновно то нарушителя следва да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за обстоятелствата релевантни за нарушението.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, според ал. 2 от същата норма.

Видно от чл. 11, ал.3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици .

За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори. В някои случаи тези фактори могат да обуславят наличие на обективна възможност за дееца да формира правилни представи за действителността и тогава би била налице небрежност. Възможно е обаче тези фактори да създават у дееца едно добросъвестно убеждение, че не е налице противоправен резултат и тогава вината е изключена. (Така изрично Решение № 246 от 25.06.2015 г. по н. д. № 244 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н.д. № 502/93 г., I н.о на Върховен съд. )

От граматическото тълкуване на сочената като нарушена в НП норма –чл. 140 ЗДвП следва, че за да е виновно деянието следва:

- деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл;

- или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание 3 за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

Безспорно според трайната съдебна практика в типичния случай на служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 ЗДвП собственикът винаги ще отговаря за извършено от него нарушение по чл. 140 ЗДвП, най-малкото при форма на вина непредпазливост.

Това е така, доколкото в общия случай по чл. 143, ал.15 ЗДвП законодателят е предвидил, че служебното прекратяване на регистрацията настъпва по силата на закона, с реализирането на елементите на фактическия състав, като не е необходимо нарочно изявление на контролния орган, нито върху него тежи задължение да уведомява собственика на МПС за служебно прекратената регистрация. Точно обратното-върху собственика на МПС тежи задължението преди за предприеме управление на МПС да се убеди, че то отговаря на всички изисквания, предвидени в закона, включително и че регистрацията му не е служебно прекратена.

Именно поради неизпълнението на това задължение, собственикът в общия случай би отговарял с непредпазлива форма на вина, дори реално да не е знаел, че регистрацията на управляваното от него МПС е служебно прекратена.

Настоящият случай, обаче не може да се подведе под тази хипотеза. Това е така, доколкото за разлика от останалите хипотези на служебно прекратена регистрация, в чл. 143, ал.10 ЗДвП законодателят е предвидил нарочно задължение за МВР след служебното прекратяване на регистрацията да уведомят собственика за това обстоятелство, тъй като същата се случва в 14 дневен срок от уведомяването за от Гаранционен фонд за липсата на валидно сключена застраховка за МПС, който момент е неизвестен за собственика, респ. водача и не би могъл и при най-добрата грижа да го узнае.

Уреденото нарочно задължение за държавния орган да уведоми гражданин за настъпилия неблагоприятен за него резултат, изключва дори небрежността като форма на вина, доколкото не може да се приеме, че лицето е могло и е било длъжно да знае за настъпилата дерегистрация, при положение, че самия държавен орган не е изпълнил задължението си да го уведоми за това обстоятелство. Установи се, че уведомление по чл. 143, ал.10 от ЗДвП не само не е връчвано на дееца, но не и било изпращано.

Всичко гореизложено налага извод за субективна несъставомерност на деянието и влече отмяна на НП. От субективна страна нарушителят не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, тъй като единствено като не е бил наясно със служебното прекратяване на регистрацията на МПС и макар да е следвало да знае че за управляваното от него МПС не е сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност, то това представлява друго нарушение, а не това, за което е ангажирана аминистративнонаказателната му отговорност. Водачът не е предвиждал е, че управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред може да доведе до настъпване на общественоопасни последици за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при липса на изискуемата регистрация. Затова съдът намира, че деянието му е извършено невиновно и поради това несъставомерно.