Определение № 34 от 09.02.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Враца, 09.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова в присъствието на прокурора К. Н. И. като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно наказателно дело № 20261400200050 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64, ал.1 НПК и е образувано по искане с вх.

№825/03.02.2026г. от К. Н. – прокурор при ОП Враца за вземане МН "Задържане под стража" спрямо Е. А., роден на *** в гр.Хамбург, турски гражданин – обвиняем по ДП № 150/2026г. по описа на ОП Враца/ДП №93/2026г. по описа на РУ Враца/.

В искането се навеждат доводи за наличие на обосновано предположение, че обвиняемия е извършил престъплението, в което е обвинен - по чл. 343, ал.1, б. „в“ от НК, а именно на процесната дата 27.01.2026г., около 14.35ч. на главен път Е79, на километър 126.500, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№***, управляван от турския гражданин Е. А., роден на *** и лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „Жулиета“ с рег.№М***СЕ, управляван от Л. Ц.

А. с ЕГН **********, след нарушаване правилата за движение по пътищата, по непредпазливост е причинена смъртта на водача Л. Ц. А. на 44г. от гр. Монтана.

Твърди се, че е налице както обосновано предположение, че обв. А. е съпричастен към процесното деяние, така и че е налице реална опасност обвиняемия да се укрие.

Участващият в съдебното производство прокурор от ВрОП поддържа искането за вземане на най-тежката ограничителна мярка спрямо обвиняемия.

Обвиняемият е обвинен за тежко умишлено престъпление, има данни, видно от представения по делото рапорт от МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца, че нощта на 05.02.2026г. срещу 06.02.2026г. обвиняемия е направил опит да си тръгне от болничното заведение. Единствената адекватна мярка в случая е „задържане под стража“, моли съда за неговото определение. Представи писмени доказателства.

Обвиняемият Е. А., редовно призован се яви доведен от органите на ОЗ 1

"Охрана" Враца и със служебния си защитник адв. И. А. от АК - Враца.

Обвиняемият А. в съдебно заседание устно оттегли защитата си от адв. Н. Р. от АК – Смолян и заяви желание в производството пред Окръжен съд – Враца да бъде представляван от адв. А., а не от договорния си защитник адв. Н. Р..

Адв. А. изразява становище, че искането за вземане на най-тежката мярка за неотклонение е неоснователно. Навежда доводи, че подзащитния й няма да се укрие и няма да извърши престъпление. Моли съда да постанови по-лека МН.

Обвиняемият А., в правото си на лична защита и на последна дума изцяло поддържа изложеното от неговия защитник. Прави искане за по-лека МН, и иска да отиде в болнично заведение. Същият сочи, че не е искал да напуска болницата, просто е имало много хлебарки и затова е отишъл в коридора на отделението. Твърди, че в арестите не е обслужван от медицинско лице и никой не се е отзовавал на повикванията му.

Изслуша се заключението по назначената съдебномедицинска експертиза, изготвена от експертите д-р Ф. Т./съдебен лекар/ и д-р Г. К./специалист по ортопедия и травматология/.

Приеха се писмени доказателства.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид наведените от страните доводи и съображения и след като се запозна с материалите, събрани на ДП, приема следното:

Лицето, по отношение на което е направено искане за вземане на МН"Задържане под стража" Е. А. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 150/2026г. по описа на ОП Враца/ДП №93/2026г. по описа на РУ Враца/, с постановление от 30.01.2026г. на разследващ полицай при РУ – Враца, затова, че на 27.01.2026г., около 14.35ч., на път I-1/Е-79/, в района на км.126.500, община Криводол, с посока на движение от гр. Монтана за гр. Враца, при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№***, в нарушение на правилата за движение, като е нарушил чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП – пресичайки единичната непрекъсната линия – „М1“, с която на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат е предприел маневра „изпреварване“, при което е нарушил чл.42, ал.1, т.3 от ЗДвП – „след като е подал сигнал да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или изменя посоката на движение“ и нарушавайки чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП – „когато при изпреварване навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства движещи се по нея“ по непредпазливост е предизвикал ПТП с правомерно движещия се в своята лента за движение лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег.№М***СЕ, управляван от Л. Ц. А. на 44 години от гр.

Монтана и по непредпазливост е причинил смъртта му – престъпление по чл.343, ал.1, 2 б. „в“, вр. с ал.342, ал.1 от НК, което е предпоставка за допустимост на направеното искане, въз основа на което е образувано настоящето производство.

Компетентен да разгледа това искане е Окръжен съд - Враца, който е съответният първоинстанционен съд по смисъла на чл. 64, ал.1 НПК, както с оглед родовата, така и с оглед местната подсъдност.

За да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение "Задържане под стража" е необходимо да са налице кумулативните предпоставки на чл. 63, ал.1 НПК: за престъплението, за което е привлечено лицето да се предвижда наказание „лишаване от свобода“; от събраните на досъдебното производство доказателства да може да се направи обосновано предположение, че обвиняемия е съпричастен към извършеното престъпление, за което е привлечен в това му качество и да съществува поне една от алтернативните опасности - да се укрие или да извърши друго престъпление.

За престъплението по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с ал.342, ал.1 от НК, за което Е.

А. е привлечен, в качеството на обвиняем по досъдебното производство, за което деяние законодателя е предвидил наказание "лишаване от свобода" от 5 до 8 години.

Преценявайки събраните до момента писмени и гласни доказателства, съдът намира, че от същите би могло да се изведе обосновано предположение, че обвиняемия е съпричастен с поведението си към престъплението, за което е привлечен в това му качество. Този извод се основава от една страна на показанията на свидетелите Б. Т. Е. /ДП л.30-31/, В. Г. /ДП л.33/, от събраните писмени и веществени доказателства – протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 27.01.2026г./ДП л.6-10/; фотоалбум за посетено местопроизшествие /ДП л.14-22/; съдебномедицинска експертиза на труп №15/2026г. изготвена от д-р Р. А. – съдебен лекар към МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца, справка от дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към

МВР.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на починалия Л. А. като причина за смъртта му експерта е посочил, че травматичните увреждания могат да бъдат получени по начин и време установени в ДП, т.е. в условията на ПТП-травма в купето на лек автомобил

Отчитайки началния етап на разследването, съдът намира, че дори към този момент са налице достатъчно както преки, така и косвени доказателства в подкрепа на горния извод, относно съпричастността на обвиняемия към деянието.

При тези обстоятелства, отчитайки изискването на законодателя всяка мярка за неотклонение да е строго индивидуална и да бъде съобразена с обществената опасност на деянието, на дееца и със съответните й цели, съдът счита, че оставянето на обв. на свобода или определяне на по - лека мярка за неотклонение, каквато се иска, очертават наличието на реален риск същия да извърши престъпление. Необходимостта от вземане на мярка за неотклонение "Задържане под стража" спрямо обвиняемия се 3 предопределя от обстоятелствата, които се отнасят до риска да извърши престъпление при различна процесуална мярка от взетата.

Съдът приема, че е налице и другата кумулативна предпоставка по чл.63 ал.1 НПК за вземане на най-тежката ограничителна мярка - реалната опасност обвиняемия да се укрие. Този свой извод съдът обосновава, анализирайки следните обстоятелства:

Обвиняемият Е. А. е турски гражданин, роден в гр. Хамбург, Федерална република Германия, същият няма постоянен адрес и постоянно местопребиваване в Република България. По делото има данни, приложения по делото Рапорт с вх.№951/06.02.2026г. от д-р Г. К., началник на Ортопедично – травматологично отделение при МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца, че макар и да е бил след хирургична интервенция, обвиняемия Е. А. през нощта на 05.02.2026г. срещу 06.02.2026г. и сутринта на 06.02.2026г. е направил опит да напусне отделението, като е заявил това пред персонала и е настоявал на висок тон да му бъдат предадени личните му документи.

При горните съображения това би могло да обоснове извод, че съществува реална опасност от укриване и невъзможност производството да бъде проведено в съответствие с изискванията на чл.22 от НПК.

Съдът констатира от събрани на този етап данни по ДП, че е на този етап не е налице опасност обвиняемият да извърши друго престъпление.

По повод здравословното състояние и с оглед установяване какво е действителното здравословното състояние на обвиняемия А., след претърпяната хирургична интервенция, настоящия съдебен състав допусна и назначи комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни, изготвена от експертите д-р Ф. Т. съдебен лекар и д-р Г. К. – специалист ортопед – травматолог. От заключението на същото се установява, че освидетелствания Е. А. е в добро здравословно състояние.

Същият на 27.01.2026г. е пострадал при ПТП като водач на лек автомобил вследствие, на което е получил многофрангментно счупване на вътрешния глезен на дясна подбедрица, за което е претърпял оперативно лечение на 28.01.2026г. и след което е поставена гипсова имобилизация на десен долен крайник с шина. Същият е получил и размачкване на меките тъкани на десен външен глезен, третирано със съответните разтвори в последствие, както и контузия на предна коремна стена и лява гръдна половина/травма от колан/.В заключението е посочено, че обв. може да се предвижва след 2-3 ден с инвалидна количка, с в последствие с две помощни средства/патерици/, след което може да участва в съдебното производство. Посочено е че освидетелстваното лице се нуждае от ежеседмични превръзки в областта на глезена и да приема антикоагулант под формата на хапчета. В заключение, експертите са посочили, че травмата в областта на глезена е причинила на обвиняемия трайно затруднение на движението на същия за срок повече от месец, като задържането му под стража и престой в медицинския център към Затвора – Враца, не би се отразило на 4 здравословното му състояние, като това не би ограничило и правото му на свободно придвижване на малки разстояния.

Съдът напълно възприема заключението на експертите като пуълно, ясно и обективно и като такова следва да бъде кредитирано с доверие към доказателствената съвкупност. Отчитайки горните данни, настоящия съд намира, че са налице обективни показатели, на основата на които може да се приеме, че здравословно състояние на обвиняемия му позволява и с оглед заключението на вещите лица, то е съвместимо с условията на следствените арести.

Медицинско обслужване в тези места се осигурява, както в медицински центрове, така и в Специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода, съгласно изискванията на чл. 129 и сл. от ЗИНЗС и винаги при нужда лицата могат да бъдат приведени в такива лечебни заведения за преглед и медицинско обслужване.

В случая, в с.з.експертите заявиха, че е нормално обв. А. да чувства болки, все пак периода на възстановяване ще бъде около месец. Няма пречка да поема обезболяващи, които може да приема както в къщи, така и навсякъде другаде, включително и в местата за лишаване от свобода. Обв. А. в момента не се нуждае от допълнителна хоспитализация в медицинско заведение. На същия е предписано лечение, дадени са в арестите 20 бр. ампули с хепарин, които следва да му бъдат поставяни от медицинско лице, обслужващо медицинския център към Затвора – Враца.