Решение № 260000 от 02.01.2024, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 02.01.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I

- 28 състав, в публичното съдебно заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО Д. при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5347/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС за осъждане на Народното събрание на Р.Б., а при условията на евентуалност – Държавата, представлявана от Министъра на финансите, да заплати на ищеца Д. Б.М., обезщетение поради нарушение на правото на ЕС, както следва:

- сума в размер на 400 000 лв., съставляващи обезщетение за имуществените вреди, равняващи се на стойността на вземането на ищеца към „К.б.“ ЕООД и която би получил от продажбата на поземлен имот № I-209,210, находящ се в землището на село Топола, община Каварна, област Добрич, с площ от 57,97 дка., представляващ имущество на дружеството при удовлетворяване на кредиторите му, ако вземанията на ищеца са били приети и ако имуществото е било продадено на действителната му пазарна стойност в производството по несъстоятелност по д.н.

3198/2010 г. на VI-3 състав на

СГС, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 17.04.2019 г. до окончателното плащане;

- сума в размер на 121 777,77 лв., представляваща законна лихва върху главницата, изчислена от 15.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 17.04.2019 г.;

- сума в размер на 50 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушенията, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 17.04.2019 г. до окончателното плащане;

- сума в размер на 15 222,23 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 50 000 лв., считано от 15.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.

В исковата молба и уточнителна молба от 22.05.2019 г. са изложени твърдения, че ищецът е регистрирал през 2005 г. дружество „К.б.“ ЕООД, което е придобило правото на собственост върху два терена в района на община Каварна с цел реализиране на строителство. Средствата за закупуване на имотите, както и тези за строителство и последващи ремонти, са били осигурявани от Д.М. по сключени между него като физическо лице и представляваното от него дружество договори за заем, които са били отразени в търговските книги на дружеството и са били декларирани пред БНБ по реда на Наредба № 27 на БНБ. На 13.03.2006 г. ищецът продал дяловете си в дружеството на трето лице.

През 2010 г. пред СГС било инициирано производство по обявяване в несъстоятелност на „К.б.“ ЕООД, като с решение от 14.04.2011 г. по гр. д. № 3198/ 2010 г. на СГС дружеството било обявено в неплатежоспособност, обявена била несъстоятелността му и била прекратена дейността му, като бил назначен временен синдик. На 19.07.2011 г. ищецът подал пред синдика искане, с което предявил вземанията си към „К.б.“ ЕООД на стойност 6 102 189,60 лв., представляващо сбор от следните суми: 3 120 000 евро по договор за заем от 15.07.2005 г., 2 202 597 лева по договор за заем от 20.10.2007 г. и 63 454 лева по договор за предоставяне на услуги за управление на проект от 30.08.2008 г.

Синдикът отказал да включи предявените вземания на ищеца в списъка на приетите вземания, поради което на 05.12.2011 г. Д.М. сезирал съда по несъстоятелността с искане вземанията му към дружеството да бъдат приети и да бъде конституиран като кредитор в производството по несъстоятелността. С влязло в сила на 06.04.2012 г. определение по гр. д. № 3198/ 2010 г. СГС оставил възраженията му без уважение. На 27.04.2012 г. ищецът предявил пред СГС иск по чл. 694 от ТЗ за признаване на вземанията му срещу „К.б.“ ЕООД. През времетраенето на съдебното производство това по несъстоятелността продължавало без участието на ищеца като кредитор.

С постановление от 22.11.2012 г. на съда по несъстоятелността недвижимите имоти, закупени от дружеството със средства на ищеца, са били възложени на трето лице „Д.Е.Е.П.“ ЕООД срещу заплащането на много ниска цена от 27 000 лв., като ищецът бил лишен от възможността да обжалва възлагането, тъй като не е бил страна в производството. От своя страна, дружеството – купувач прехвърлило на 10.04.2013 г. собствеността върху имотите на „Х.Т.Г.“ ЕООД срещу заплащане на продажна цена от 100 000 лв. С решение от 15.04.2014 г. съдът по несъстоятелността приел, че „К.б.“ ЕООД няма неразпределено имущество, в производството по несъстоятелност не са приети вземания на кредитори, които да са останали неудовлетворени, масата на несъстоятелността е изчерпана, поради което постановил заличаване на дружеството. Ищецът бил лишен от възможността да обжалва решението, тъй като не бил конституиран като кредитор в производството по несъстоятелността. С определение № 7536/ 01.07.2014 г. по т. д. № 2746/ 2012 г. СГС прекратил производството по иска по чл. 694 от ТЗ, тъй като ответникът „К.б.“ ЕООД бил заличен. Против прекратителното определение ищецът подал частна жалба, като с определение № 1944/ 29.07.2014 г. САС потвърдил определението на СГС. По образуваното по жалба на ищеца т. д. № 3642/ 2014 г. ВКС не допуснал касационно обжалване с определение от 19.02.2015 г.

Според ищеца той имал легитимно очакване да получи дял от масата на несъстоятелността. Поведението на ответника Народно събрание, изразяващо се в действия, респективно бездействия по регламентирането с национален закон на достатъчно процедурни гаранции в производството по несъстоятелност, при което предприятието на търговското дружество да не се позволи да бъде „изпразвано“ от съдържание чрез разпродажба на имуществото му; както и с липса на осигуряване на достатъчно процедурни гаранции за осигуряване участие на заинтересованите инвеститори в търговски дружества в съдебни производства по несъстоятелност, дори в хипотези, когато те са изпълнили всички изисквания на националния закон и са предоставили парични средства в заем на дружеството, за което се иска обявяване в несъстоятелност. Счита, че това поведение на ответника съставлява нарушение на принципите и нормите на Общностното право – чл. 63 от ДФЕС и чл.

47 от Хартата за основните права на ЕС, и държавата – членка следва да отговаря за причинените вреди.

В допълнителната молба от 22.05.2019 г. е уточнено, че ищецът твърди, че е имал легитимно очакване, че ще получи сумата от 400 000 лв., ако имуществото не бе продадено на занижена цена в производството по несъстоятелност. Посочено е и, че предявеният при условията на евентуалност иск срещу ответника Държавата, представлявана от министъра на финансите, почива на същите факти, въведени като основание на предявения главен иск срещу ответника Народното събрание.

Ответникът Народното събрание на Р.Б. оспорва предявените искове. По подробно изложени съображения поддържа, че не е налице бездействие от негова страна поради неприемане на правна уредба, която да гарантира удовлетворяване вземанията на ищеца в производството по несъстоятелност, а спорът бил свързан не със законодателна дейност, а такава по правоприлагане.

Неоснователни били твърденията за нарушение на чл. 63 ДФЕС, тъй като нормата имала отношение към хипотезите на движение на капитали между държавите – членки или между тях и трети страни, но не и когато се касае за вътрешна ситуация в една държава – членка.

Липсвало и визираното в исковата молба нарушение на чл. 47 от ХОПЕС, тъй като ищецът е използвал осигурените му от националното законодателство възможности за съдебна защита.

Оспорва наличието на претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди и причинна връзка между тях и соченото за противоправно поведение от ответника.

С оглед сочената дата на увреждане на ищеца с издаване на постановлението от 22.11.2012 г. за възлагане на имота, се релевира и възражение за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД относно исковете за заплащане на обезщетения и тригодишна такава по отношение на исковете за лихви. Относно акцесорните претенции поддържа, че забавата настъпва от момента на поканата, а не съобразно правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Евентуалният ответник Държавата, представлявана от министъра на финансите, оспорва исковете като неоснователни. Счита, че държавата не е пасивно материално легитимирана, тъй като отговорност се носи от съответния държавен орган, извършил нарушението. Оспорва да е налице поведение на ответниците, което да е в разрез с Общностното право, както и наличието на вреди в причинна връзка с твърдяното противоправно поведение на Народното събрание. Поддържа, че преди да бъде поканен не е изпада в забава по отношение на претендираните от ищеца обезщетения. Прави възражение за настъпила погасителна давност, считано от дата на увреждането – издаденото на 22.11.2012 г. постановление.

Контролиращата страна Прокуратурата на Р.Б. изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Относно възраженията на двамата ответници, че предявените срещу всеки от тях искове са недопустими, е необходимо да се отбележи, че е налице произнасяне с определение от 18.11.2022 г. по ч.гр.д. №3500/2022 г. на ВКС, III ГО, и с определение от 14.11.2019 г., по ч.гр.д. №4479/2019 г., на САС, 12 състав, приемащи, че съответно Народното събрание и Държавата са пасивно процесуално легитимирани, и с чиято задължителна сила на тези съдебни актове първоинстанционният съд трябва да се съобрази, поради което този въпрос не следва да се преразглежда от настоящата инстанция.

По силата на решение №1/04.04.2005 г. по ф.д. №3543/2005 г. на СГС е регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Л.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е бил настоящият ищец Д.

Б.М..

С решение №3/13.03.2006 г. по ф.д. №3543/2005 г. на СГС дружествените дялове са прехвърлени на фирма „Е.Е.П.Д.П.М.Л.“, чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Малта, а за управител е вписан Д.С.У..

С решение от 14.04.2011 г. по гр. д. № 3198/ 2010 г. на СГС дружеството „К.б.“ ЕООД, за което не се спори, че е с предходно наименование „Л.“ ЕООД, е било обявено в неплатежоспособност, респ. обявена е и несъстоятелността му. Дейността му е била прекратена и е назначен временен синдик.

На 19.07.2011 г. ищецът подава пред синдика искане, с което е предявил вземанията си към „К.б.“ ЕООД на стойност 6 102 189,60 лв., представляващо сбор от следните суми: 3 120 000 евро по договор за заем от 15.07.2005 г., 2 202 597 лева по договор за заем от 20.10.2007 г. и 63 454 лева по договор за предоставяне на услуги за управление на проект от 30.08.2008 г.

Синдикът е отказал да включи предявените вземания на ищеца в списъка на приетите вземания, изготвен по реда на чл. 688 от ТЗ. Този отказ е бил потвърден от съда по несъстоятелността, предвид че с влязло в сила на 06.04.2012 г. определение по гр. д. № 3198/2010 г. СГС е оставил без уважение възраженията на Д.М.. Поради тази причина на 27.04.2012 г. ищецът е предявил пред СГС иск по чл. 694 от ТЗ за признаване на вземанията му срещу „К.б.“ ЕООД, въз основа на което е образувано т.д. №2746/2012 г. по описа на СГС.

В открито съдебно заседание от 28.05.2012 г. (л. 521, том 2, т.д. №3198/2010 г. на СГС) кредиторите с приети вземания са взели решение да бъде продаден като цяло, а не на части, единственият актив на дружеството – поземлен имот № I-209,210

, находящ се в землището на село Топола, община Каварна, област Добрич, с площ от 57,97 дка. Определен е метод и условия на оценка – оценка по реда на пазарна стойност, като е възложено на синдика правото на избор на оценител с лимит на възнаграждението му от 2000 лв. За да вземе това решение събранието на кредиторите е отчело обстоятелството, че само 1/3 ид.ч. от имота може да бъде застроена, а останалите 2/3 ид.ч. попадат под законова забрана, тъй като се намират в исторически местности и понастоящем няма разрешение за извършване на строителство поради небходимостта от провеждане на археологически разкопки и изследвания.

Разпечатката съдържа 39 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5722552e-e344-47b9-9b8c-8531c1b836f6