Решение № 193 от 10.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. П., 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди Д. и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Катя Т. Кентова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20215200500610 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 307/05.05.2021 г., постановено по гр.д. № 3124/2020 г. Пазарджишкият районен съд е осъдил П. Г. Г., ЕГН **********, от с. В.Д., обл. П., ул.“Д .И П.“ № 6 да заплати на И.. В. П., ЕГН **********, от гр.П., ул.“С.А.“ № 32, вх.А, ет.6, ап.13, лично и като майка и законен представител на малолетния й син ИВ. ИВ. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.П., ул. “И.В.“ № 9, ет.1, адвокат П.К. К., на основание чл.45 от ЗЗД следните суми: сума в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от И.. В. П. в резултат от причинените й на 03.10.2018 г. телесни увреждания, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 03.10.2018 г. до окончателното й изплащане; сума от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от малолетното й дете ИВ. ИВ. П. в резултат на негативните му изживявания и стрес от причинените й на 03.10.2018 г. телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 1057,78 лева, като е отхвърлил предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от малолетното дете ИВ. ИВ. П. над посочения размер от 1000 1 лева и до претендирания с исковата молба размер от 1500 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.10.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

Осъдил е И.. В. П. да заплати на П. Г. Г. разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 81,11 лева.

Осъдил е П. Г. Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса по първия иск в размер на 120 лева.

С определение № 1265/12.07.2021 г., постановено по същото дело, районният съд е оставил без уважение искането на адв.Г. за изменение на решението в частта за разноските, като присъденото в полза на ищцата заплатено адвокатско възнаграждение бъде намалено.

Против осъдителната част на така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от П. Г. Г. чрез нейния процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че съдът не е приел възраженията на ответницата за съпричиняване на вредоносния резултат въпреки провокиращото поведение на ищцата към нея и съответно не са уважени исканията за намаляване на размера на обезщетението. От събраните по делото доказателства било доказано, че вина за всичко случило се имала не само ответницата, но и ищцата.

Съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат било налице, защото със своето поведение П. била провокирала действията на Г.. С изречените обиди, ругатни, с нанесените удари и с подкрепа на хулиганското поведение на сина й спрямо сина на ответницата, тя била допринесла за действията на Г. спрямо нея. От приложеното по делото медицинско удостоверение и заключението на вещото лице се установило, че не само ищцата, а и ответницата била получила травматични увреждания в деня на деликта и също била търпяла болка в продължение на една седмица. Съдът бил обсъдил само доказателствата на ищцовата страна и не бил анализирал представените от ответницата писмени и гласни доказателства. Съдът не бил взел предвид и преживения стрес от малолетния син на ответницата Г.Г., който също бил свидетел на инцидента.

Поддържала е, че определените от съда размери на присъдените обезщетения са завишени. По делото било установено, че на ищцата е причинено разстройство на здравето за период от около 2 седмици, като в първите 2-3 дни тя е чувствала по интензивни болки, които след това са 2 отшумели, а кръвонасяданията и травматичният оток изчезнали след 10 дни.

При тези данни жалбоподателката счита, че обезщетение в размер на 3000 лв. е несправедливо, тъй като е завишено. В случая се касаело за увреждане на здравето вследствие спречкване между жени, взаимно нанесли си удари с ръка по лице и тяло, нямало оперативна намеса нито престой в болница, което предполагало нисък интензитет и сила на претърпени болки и страдания по време и след инцидента и от двете страни. От представените писмени доказателства за извършен на ищцата медицински преглед в деня на инцидента и след това ставало ясно, че няма травматични увреждания на череп, в добро общо състояние, адекватна и ориентирана, без неврологична симптоматика, с добри показатели от направените изследвания. Били констатирани оток и кръвонасядания по лице и тяло, без да е констатирана опасност за живота и настъпили допълнителни усложнение. Това водело извода, че нараняванията са отшумели в кратък период от време след инцидента.

Неправилен бил изводът на съда, че възстановяването е продължило повече и се наложил прием на лекарства, тъй като доказателства в подкрепа на този извод липсвали.

Неправилно било решението и в частта, с което е уважен частично и другият предявен иск до размера на 1000 лева, представляващи обезщетение за неимуществена вреди, претърпени от малолетния син на ищцата И.П. в резултат на причинените й на 03.10.2018 г. телесни увреждания. Според жалбоподателката този иск бил и недопустим, и неоснователен. Недопустим бил, защото съгласно чл.45 от ЗЗД и съдебната практика ищцата нямала право да претендира обезщетение за заплащане на неимуществена вреда за детето си като свидетел на случилото се, тъй като вреди, причинени от непозволено увреждане, се заплащали само на пряко засегнатите лица от това увреждане. Правилното прилагане на закона изисквало пострадалите да бъдат обезщетени за неимуществени вреди едва след като се установи, че действително са претърпели такива, което не било установено от доказателствата по делото. Кръгът на лицата, които имали право на неимуществени вреди, се определял от съда и в случая сред тези лица не било детето, тъй като и двете деца били просто свидетели на спречкването между техните майки. Затова претенцията по отношение на малолетния И.П. била неоснователна и недоказана, а решението - неправилно в тази част.

Искането е постановеното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени възраженията 3 направени с въззивната жалба. Претендира присъждането на разноски за въззивна инстанция.

Против определение № 1265/12.07.2021 г. в законния срок е постъпила частна жалба от адв.Г. в качеството й на процесуален пълномощник на П.Г. с искане то да бъде отменено, вместо което присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено от 1000 лв. на 740 лв. Счита, че така присъденият размер на адвокатско възнаграждение е завишен с оглед фактическата и правна сложност на спора.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от И.П. чрез нейния процесуален пълномощник както на въззивната жалба, така и на частната жалба с изложени подробни съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд и с искане решението и определението да бъдат потвърдени. Претендира присъждането на разноски за въззивна инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната и частната жалба и в писмените отговори, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против П.Г. ищцата И.П. е твърдяла, че на 03.10.2018 г., около 17:30 ч., заедно със сина си ИВ. ИВ. П. отишли на стадион „Г. Бенковски“, където се провеждала ежедневната му тренировка по футбол. От началото до края на тренировката повечето родители изчаквали децата си в близост до оградата на стадиона. В края на тренировката синът й, тичайки, се сблъскал с едно от децата и двамата паднали на земята, но никй от тях не пострадал. Изведнъж до ищцата се доближила една жена, която й се разкрещяла с обидните изрази: „Т., възпитай си детето„ , „Омръзна ми от такива като вас, Б. такъв“. Ищцата изпаднала в недоумение какво точно се случва. Попитала я какво толкова е станало, а тя без да й даде смислен отговор, отново я обидила със същите изрази. П. й отвърнала, като й казала да си взема детето и да си заминава по пътя – там, за където е тръгнала. Ищцата е твърдяла, че е виждала тази жена и друг път на тренировките на сина й, познавала я под името П. Г. Г. и знаела, че е от В.Д.. Твърдяла е, че тръгвайки към колата си, П.Г. отново я нарекла „Т.“, качила се в автомобила си и тръгнала в неизвестна посока. Ищцата тръгнала пет минути след нея, тъй като синът й И. станал очевидец на репликите, отправени от П.Г. към нея и силно се разстроил от чутото. Попитал я защо тази жена я обижда, какво се е случило, но тя му отговорила, че не знае и се качили в колата, като се 4 отправили към дома им, който се намира на ул. „С.А.“ № 32. Семейното жилище се намирало в кооперация от затворен тип, като на входа имало бариера, която пропускала живеещите в комплекса. Когато приближили, точно преди да завие и да премине бариерата, ищцата видяла, че я изпреварва и спира пред нея л.а. БМВ, с peг. № PA ... ВТ. Водачът рязко натиснал спирачки и спрял, препречвайки й възможността да влезе в комплекса.

Ищцата веднага задействала спирачките на нейния автомобил, за да не се блъсне в спрелия пред нея. Твърдяла е, че от автомобила изскочила същата жена - П.Г., която била видимо агресивна, насочила се към нейния автомобил и без да казва каквото и да било, я ударила с юмрук по лявата страна на лицето през отворения прозорец от страната на шофьора. Синът й, който бил в автомобила, станал свидетел на удара и започнал да пищи и да плаче. П.Г. отворила вратата на колата, и докато ищцата се опитвала да се изправи, за да излезе от автомобила, усетила удар в гърдите, от който ищцата политнала и паднала на земята, като си ударила главата в асфалта. Изпитала непоносимо силна болка. В това време синът й бил излязъл от колата и се бил изправил до нея, плачейки и крещейки на жената, която й нанасяла удари:„Спри, моля те, спри да биеш мама"! Твърдяла е, че докато била на земята, от автомобила на ответницата вече било излязло нейното дете, което по примера на майка си започнало да й нанася удари по тялото с крак, а в същото време Г. я скубела за косата. Ищцата успяла да се изправи, сграбчила сина си за ръката. В този момент детето на ответницата било застанало на средата на пътното платно.

Ищцата й се разкрещяла да го хване, тъй като в това време приближавал огромен камион, който щял да го блъсне. Ответницата се развикала по него, хванала го и го качила в колата. Ищцата й казала, че ще се обади на полицията и ще подаде сигнал за нанесения побой. Ответницата видимо се притеснила, качила се веднага в колата и избягала. Ищцата позвънила на Спешен номер 112, на който подала сигнал за нанесения й побой. Толкова била притеснена и уплашена, че в шока при въпроса на дежурния къде се е случил инцидентът, ищцата забравила собствения си адрес. Твърдяла е, че веднага след това позвънила на съпруга си, на който разказала какво се е случило. Оставила малкия си син И. на сестра си, а съпругът й се прибрал, за да я откара в Спешно отделение към МБАЛ - П., където й бил извършен преглед. Свидетели на целия инцидент станали двама нейни съседи, които по това време били в близост до мястото на нападението. Единият от тях дори успял да заснеме с телефона си побоя, който й бил нанесен. След като се прибрали вкъщи, сестра й Е.Х. й споделила, че синът й И. не спирал да плаче и да пита къде е майка му. Сестра й споделила, че досега не го е била виждала 5 в такова състояние и че трябвало да му обърнат внимание, да го заведат на лекар- специалист, тъй като явно е преживял голям стрес от видяното и чутото. Това негово състояние продължило около 2-3 седмици. Наложило се да потърсят помощта на психолог, който консултирал нея и сина й. В резултат на описаните действия на ответницата синът й изпаднал в стрес и уплаха за продължително време. Често плачел и я викал на сън. Няколко дни след случилото се спял неспокойно, като нощно време се събуждал с плач.