Решение № 464 от 15.12.2015, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№

/ 15.12. Година

2015 гр. С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На

17.11.2015г., в публично заседание, в следния състав:

СЪДИЯ: ХРИСТО

СИМИТЧИЕВ и секрекар Д.И., като разгледа докладваното от съдията Симитчиев т.д. № 111 по описа за

2015 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от “И.Г.” ООД – гр. С.З., ЕИК ***, представлявано от управителя В.П. Т., чрез пълномощника си адвокат А.С., против Д.П.П. от гр. С.З., ЕГН **********.

1.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения.

Ищецът твърди, че на

23.04.2014г., е предоставил на ответницата заем в размер на 45 000 лева, с краен срок за издължаване 23.04.2016г. Договорът за паричен заем бил материализиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №191, т.II, рег.№4516, дело №297 от 23.04.2014г. на нотариус Д.Н., рег.№ 181 вписан в регистъра на НК на РБ. Съгласно уговореното, ответницата дължала и месечна лихва в размер на 3% върху заемната сума, издължаването на която следвало да стане на равни месечни вноски, платими до 30-то число на всеки календарен месец, като за първия месец, сумата била 315 лв, а за всеки следващ – по 1350 лв. В договора заемополучателят изрично заявил, че към момента на подписването му, е получил сумата изцяло и в брой.

Забавата на плащането на която и да е месечна лихва с повече от 30 дни и/или неизпълнението на други задължения по договора за заем правили предсрочно изискуемо цялото парично вземане, като при неплащане на три месечни вноски, ответницата щяла да дължи неустойка в размер на 50% от цялата получена сума и заемът щял да стане изцяло и предсрочно изискуем.

Твърди се, че тъй като длъжницата била изплатила месечна лихва от 3% само за м.април - 315 лева, за м. май - 1350 лева и частично плащане на лихвата за м. юни 2014г. - 1335 лева, а по отношение на остатъкът от 15 лева лихва за м.юни 2014г., както и дължимите лихви за периода от месец юли 2014г. до месец октомври 2014г., ответницата не била изпълнявала задължението си да плаща уговорените вноски, заемодателят бил принуден да й изпрати нотариална покана за доброволно изпълнение per. № 13407, т.ІІІ, № 63 от 20.10.2014г. чрез нотариус Делчо Недялков, за изплащане на дължимата сума в общ размер на 72 915 лева, от които: сумата в размер на 45 000 лева - главница, 22 500 лева - еднократна неустойка и 5 415 лева - лихва за пет месеца върху заемната сума. Също така е била поканена да се яви в кантората на нотариус Д.Н., за да заяви ще плати ли дължимата сума и по какъв начин.

Съставен бил констативен протокол акт № 93, т.ІІІ, per. № 14091 от 03.11.2014г. на нотариус Д.Н., в който било удостоверено, че ответницата не се явила и не погасила задълженията си по договора.

Предвид изложеното, заемодателят бил принуден да поиска от съда по реда на чл.417 от ГПК да му бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за дължимата му сума от общ размер на 72 915 лева, от които: сумата в размер на 45000 лева - главница, 22500 лева - еднократна неустойка и 5415 лева - лихва за пет месеца върху заемната сума. По това заявление било образувано ч.гр.д. №4783/2014г. по описа на PC С.З. и съдът разпоредил ответницата да заплати сумата 45 000 лева - главница, с 22 500 лева еднократна неустойка, с 5 415 лева лихва за периода от 01.06.2014г. до 30.10.2014г. върху заемната сума, законната лихва върху горната сума от 13.11.2014г. до изплащане на вземането, както и сумата 7 303,50 лева разноски по делото. Издадена била заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 17.11.2014г. по ч.гр.д. № 4783/2014г. по описа на СтPC.

Тъй като в законния срок, ответницата подала писмено възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, за ищеца се пораждал правен интерес от завеждане на иск за установяване на вземането му по отношение на ответника.

Ето защо се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д.П.П., ЕГН ********** *** съществуването на вземането на “И.Г.” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З.***, представлявано от управителя В.П. Т., представляващо неизпълнено парично задължение по договор за заем, материализиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 191, т.II. per.№ 4516, дело № 297 от 23.04.2014г. на нотариус Д.Н., за сумата 45 000 лева – главница, с 22 500 лева еднократна неустойка, с 5 415 лева лихва за периода от 01.06.2011г. до 30.10.2014г. върху заемната сума, законната лихва върху горната сума от 13.11.2014г. до изплащане на вземането, както и сумата 7 303.50 лева разноски по делото, за което вземане е издадена заповед за изпълнение от 17.11.2014г. по ч.гр.д.№ 4783/2014г. по описа на СтРС.

Ответницата

Д.П. е депозирала писмен отговор, в който заявява, че счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Заявява, че сумата в размер на 72 915лв., за която е заведена исковата молба, не отговаряла на обективната действителност, тъй като сума в размер на 1100лв., представляваща лихви за периода от 01.06.2014г. до 31.07.2014г., била изплатена съгласно вносни бележки №0032823/14.10.2014г. и №00731920/27.10.2014г. Посочва също, че въз основа на цялата посочена сума, били начислени съдебно деловодните разноски и разноски по ИД, такса по т.26 за ЧСИ с включен ДДС, както и други суми. Проведеният търг от ЧСИ за продажба на апартамент също бил въз основа на тези суми. Счита, че неустойката е прекалено завишена, тъй като от продажбата на апартамента кредитът бил изплатен, както и че противоречи на добрите нрави. Заявява, че определената лихва 36% годишно също била прекомерно висока.

2.

Правна квалификация на иска, на правата и възраженията:

Предявени са обективно съединени искове с квалификация по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Ответникът възразява за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави и като прекомерна.

Съдът, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

По делото не е спорно, че е сключен процесния договор за заем при посочените в ИМ условия и че сумата от 45000 лв е предадена на ответницата.

Видно от представената с ИМ нот. покана от 20.10.2014г., адресирана до ответника, връчена й чрез нот.Д.Н., по реда на чл.47, ал.1, вр. ал.5 ГПК, чрез залепване на уведомление на 20.10.2014г. на постоянния й адрес, с изтичане на 2-седмичния срок от залепването на 03.11.2014г., ищцовото дружество е уведомило ответницата, че заемът по договор №СЗ-1422 от 23.04.2014г., сключен помежду им, е предсрочно изискуем, поради неизпълнение на задължението й да заплаща утоворените месечни лихвени вноски за 3 месеца, вследствие на което дължи на дружеството главницата от 45000 лв, неустойка по договора поради неплащане на 3 лихвени вноски в размер на 50% от заемната сума – 22500 лв, както и дължимите лихви за 5 месеца от 3% върху главницата месечно, в размер на общо 5415 лв. С поканата й е даден 7-днвен срок да плати посочените задължени по договора, както й на 03.11.2014г. да се яви в кантората на нот. Недялков да заяви дали и как ще плати дължимите по договора суми.

По отношение на възраженията на длъжника за нищожност на неустоечната клауза в договора с ищеца, поради противоречие с добрите нрави, за да се прецени дали е налице такова противоречие, е необходимо да се изследва конкретната клауза, като релевантен за тази преценка се явява момента на сключване на договора. В случая, следва да се има предвид и задължителните указания по приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15 юни 2010 г. на ОСТК на ВКС, по т.3, по въпроса „В кои случаи и при какви предпоставки уговорката в приватизационните и търговските договори за неустойка ще е нищожна поради накърняване с договора на добрите нрави (чл.26 ал.1 ЗЗД)?”, а именно:

„Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.

Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:

* естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;

* дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.;

* вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;

* съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди;

При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.

С оглед горното, съдът намира, че процесната неустоечна клауза, с която е предвидено, че при забава на плащането на 3 лихвени вноски, т.е. на общо 4050 лв възнаградителни лихви, заемополучателят дължи неустойка в размер на 22500 лв, очевидно противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава принципите за справедливост и добросъвестност.

На първо място, още към датата на сключване на договора, при предварително определени по размер месечни лихвени вноски, е било ясно, че между размерът на неизпълнението и предвидената неустойка в размер на 50 % от заемната сума, е налице огромна несъразмерност.

Като се извърши съпоставка на процесната клауза по примерно дадените в цитираното ТР критерии, се налага извод, че освен голямата диспропорция между размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката и размерът й, в случая изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи – ипотека.

Също така, видът на уговорената неустойка не е компенсаторен, а наказателен, уговорена е огромна нееустойка за неизпълнение на незначителна част от задължението, като съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди очевидно не съотвества на принципите за справедливост, добросъвестност и недопускане на неоснователно обогатяване на участниците в търговския оборот.

По изложените съображения, съдът намира, че неустоечна клауза, с която в сключения между страните договор за заем №СЗ-1422 от 23.04.2014г., според която, при забава на плащането на 3 лихвени вноски от заемополучателя, последният дължи на заемателя 50 % от заемната сума, т.е. дължи 22500 лв, се явява нищожна поради противоречие със добрите нрави и като такава, не е породила никакво действие още към датата на сключване на договора.