Решение № 20260 от 07.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20260 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110157225 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу В. В. Б., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2907/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 12 772,48лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № *************/12.12.2018г., ведно със законната лихва от 21.01.2022г. до изплащане на вземането, 5288,04лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 15.01.2019г.-15.12.2021г., и 5766,18лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.01.2019г.-06.01.2022г.

Ищецът твърди, че на 12.12.2018г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката, в качеството на кредитодател, предоставила на ответника, в качеството на кредитополучател, кредит в размер от 12 772,48лв., като към отпуснатия кредит се включвала и такса за оценка на риска от 1368,48лв., дължима в деня на подписване на договора. Потребителят пожелал да сключи и застраховка „Живот“, която била в размер от 1404лв., която се превеждала от кредитора по сметка на застрахователя. Била уговорена и дължимостта на възнаградителна лихва, възлизаща на 24,09% на годишна база. Общият краен размер на задължението възлизал на 18060,52лв., който се дължал на 36 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 15.12.2021г. Поддържа, че кредитът бил усвоен и настъпила изискуемостта на всички погасителни вноски, но същите не били погасени, като ответникът изпаднал в забава и дължал и лихва за просрочие.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените искове.

Ответникът, чрез упълномощения си представител (л. 42 от заповедното дело), е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който излага съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на исковете. Твърди, че исковете са недопустими, тъй като не били представени ОУ към договора, а също така 1 липсвала активна и пасивна процесуална легитимация на страните, доколкото на ответника не бил отпускан кредит и ищецът нямал качеството кредитор. Оспорва да е получавал сума по кредита, както и нейния размер. Счита, че е извършвано недопустимо начисляване на лихва върху такса, както и че няма доказателства за плащане на застрахователна премия от страна на ищеца. Твърди, че клаузата за дължимост на еднократна такса за оценка на риска е неравноправна и нищожна. Прави възражение за погасяване на част от вземанията по давност.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно нормите на чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, като заемателят заплаща и лихва по кредита, уговорена с банката.

По делото не е спорно, а и се установява от представения договор за потребителски кредит № **************/12.12.2018г., че между страните е сключен посочения договор за потребителски кредит, по който ищцовото дружество /банка/ има качеството на кредитодател, а ответникът има качеството на кредитополучател. В чл.

7.1 от договора е уговорено, че размерът на кредита възлиза на 10 000лв., размерът на дължимата застрахователна премия на 1404лв., дължима е еднократна такса за оценка на риска от 1368,48лв. Уточнено е, че тази такса е дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски според погасителния план. Описано е, че общият размер на кредита възлиза на 12 772,48лв. В чл. 6 е посочено, че срокът на договора за кредит е 15.12.2021г. В чл. 7.2.1 е описано, че при потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на договора по сметката на потребителя, открита в /фирма/ и посочена в чл.

11.2, като кредитът се счита усвоен от потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят по тази сметка. Според чл.7.2.2. в случаите, когато потребителят пожелае да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банкова сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В чл. 9.1 е посочено, че годишният лихвен процент, с който се олихвява кредитът, възлиза на 24,09%. Чл.

9.4 гласи, че при просрочие потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законна лихва върху просрочената сума за периода на просрочието, като към момента на сключване на договора законната лихва е в размер на ОЛП + 10 пункта. В чл. 10 е предвидено, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин: ГПР – 37,88%, обща дължима сума от потребителя – 18 060,52лв. В чл. 11.2 е посочена банковата сметка и е инкорпориран погасителен план с конкретно посочване на размер и падеж на вноската.

По делото е представен и рамков договор за платежни услуги за физически лица, 2 сключен между страните, според който се открива банкова разплащателна сметка на ответника при ищеца, който се съгласява с това.

Представени са и преддоговорна информация по КЗ по програма „Защита живот“, получена от ответника, и застрахователна полица, сключена между /фирма/ и ответника, с която е постигнато съгласие за застраховане на В. В. Б. за срока от 13.12.2018г.-15.12.2021г. за смърт, трайно и временно намалена работоспособност при еднократна застрахователна премия от 1404лв.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, според която по разплащателната банкова сметка, описана в чл.11.2 от договора, с титуляр ответникът В. Б., на 12.12.2018г. е постъпила сума в размер от 12 772,48лв. с основание „Усвояване на кредит с код от СмартИнфо *************“. Веднага след постъпването със сумата са извършени три броя платежни операции: 1/ с бордеро № 9216449 е отразено намаляване наличността по сметката на основание „Усвояване на кредит с код от СмартИнфо *************“ със сумата от 1404лв., която съответства на уговорената застрахователна премия; 2/ с бордеро № 9216450 е отразено намаляване наличността по сметката с основание „Комисионна – 11/1779090 такса за отпускане/усвояване/одобрение на кредитна сделка 1779090“ със сумата от 1368,48лв., която съответства на уговорената такса за оценка на риска; 3/ с бордеро № 92118614 от 12.12.2018г. е изплатена на каса в офис София – Раковски на получател В. В. Б. на основание „Теглене“ сума в размер от 10 000лв. След горните операции, по сметката е останала нулева парична наличност. Вещото лице посочва, че по договора за кредит не са извършени никакви плащания от кредитополучателя и съответно няма погасена нито една месечна вноска. Според експерта, размерът на възнаградителната лихва върху главница от 12 772,52лв. възлиза на 5288,04лв. за периода 15.01.2019г.-15.12.2021г., а обезщетението за забава върху всяка месечна вноска при главница в общ размер 12 772,52лв., изчислено за периода 15.01.2019г.-06.01.2022г., при наказателен годишен лихвен процент, равен на сбора от ГЛП от 24,09% плюс законната лихва, възлиза на 5766,19лв. Вещото лице е изготвило вариант на заключението и при главница от 10 000лв., в който случай възнаградителната лихва за периода 15.01.2019г.-15.12.2021г. възлиза на 4140,86лв. Законната лихва за забава върху главница от 10 000лв., изчислена върху всяка месечна вноска за периода 15.01.2019г.-06.01.2022г., възлиза на 1364,23лв. В заключението е посочено, че на вещото лице е представено платежно нареждане от 24.01.2019г. с наредител /фирма/ и получател /фирма/, от което се установява, че е заплатена обща сума от 65 708,87лв. В проведеното на 16.11.2023г. открито съдебно заседание вещото лице заяви, че допълнително му била предоставена и разбивката, от която се установявало, че застрахователната премия по процесния договор в размер от 1404лв. е включена в общата заплатена сума от ищеца към застрахователя.

Във връзка с направените от ответника възражения досежно експертното заключение, че почива на документи, които не са приложени по делото, и са допуснати служебно задачи, е разяснено в т. 10 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГТК на ВКС, че допускането на експертиза може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са нужни специални знания и се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението, тъй като вещото лице субсумира фактите, установени по делото, към тези правила на практиката и научната теория, за да направи фактически изводи, релевантни за изхода на спора. Посредством експертните заключения се установява значението на определени факти и процеси за спорното правоотношение, механизмът на протичане на тези процеси и други, което дава 3 възможност на съда да разреши конкретния правен спор, макар да не разполага със специални знания в определена област. Вещото лице трябва да изготви заключението си на база собствените си знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени доказателства, но не и на база на странични данни или предположения. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Когато към материалите за експертизата са включени документи, чертежи или други вещи, които не са представени като доказателства по делото, съдът задължава страната или третото лице, в държане на които са тези материали да предоставят достъп на вещото лице до тях. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда. В този смисъл Решение № 131 от 12.07.2018г. по гр.д.№ 131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 43/23.07.2020г. по т. д. № 199/2019г., I ТО на ВКС и др.

При съобразяване на горните разяснения, настоящият съдебен състав намира, че вещото лице правилно е работило и върху документи, които не са представени по делото, доколкото няма нормативно задължение да работи само върху материали по делото, а всички поставени задачи изискват специални знания, включително задача № 1 относно усвояването на кредита и начинът, по който е сторено. Експертът е отговорил пълно и обосновано на поставените задачи, поради което за съда не възниква съмнение относно правилността на заключението и го кредитира в цялост.