Решение № 596 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в заседание при закрити врати на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20261100900492 по описа за 2026 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата, на пети май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Павлинка Славова, разгледа търг. дело № 492 по описа за 2026 година и взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на „М. СПА“ ЕООД, ЕИК 205189425, представлявано от управителя Ц.Н.М., ЕГН **********, за откриване на производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност и при условията на евентуалност свръхзадълженост.

Молителят излага твърдения, че основната му търговска дейност се изразявала в изработка и доставка на педикюрни столове, но спадът в търсенето на тези продукти довел до невъзможност да покриване на текущите задължения и на тези, произтичащи от издаден ревизионен акт, съгласно който общият размер на задълженията към държавния бюджет към 1

11.03.2026 г. бил в размер на 30158,38 евро. Дружеството дължало и 4703,89 евро на друг търговец въз основа на сключен договор за заем. Не разполагало с активи, поради което и не било възможно да се представи техен опис. В този смисъл е обективирано искане за постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност - свръхзадълженост.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.

Молителят „М. СПА“ ЕООД, ЕИК 205189425 е еднолично дружество с ограничена отговорност с внесен капитал 5,11 евро и с основен предмет на дейност изработка и продажба на педикюрни столове.

Видно от ревизионен акт № Р-22002225003942-091-001/27.01.2026 г. „М. СПА“ ЕООД, ЕИК 205189425 било носител на задължение по ЗДДС в размер на 20094,73 евро – главница за периода м. 02.2019 г. – 09.2024 г. и 9625,18 евро – лихва, след извършена поправка на акта.

В представен списък на кредиторите молителят изрично признава, че към 10.03.2026 г. в правната му сфера извън публичните задължения е налице и задължение към „М.И“ ЕООД по договор за заем в размер на 4703,90 евро.

От извършена служебна справка в ИИСКИР ИКАР не се установява молителят „М.

СПА“ ЕООД, ЕИК 205189425 да е носител на вещни права върху недвижими имоти.

Справка в централизираната база за собственост върху МПС установява, че „М. СПА“ ЕООД, ЕИК 205189425 е регистрирано като собственик на товарен автомобил „Фолксваген транспортер“ до 06.02.2025 г., след който момент не притежава ППС.

В производството не е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа експертиза, поради липса на средства за внасяне на депозит за възнаграждение на вещото лице, затова анализът на финансово-икономическото състояние на молителя съдът извършва на база представения с молбата счетоводен баланс към 31.12.2025. г., като и обявените по партидата на дружеството годишни финансови отчети.

Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.

Молбата на „М. СПА“ ЕООД, ЕИК 205189425, с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен и евентуално -свръхзадължен. Разгледана по същество молбата е основателна.

Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, включително искане за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние е релевирано при условията на евентуалност и разглеждането му е обусловено от извод да не е налице предпочитаното основание за откриване на производството – неплатежоспособността.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската 2 му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение № 118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно продължителен период назад.

Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.

Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В конкретния случай, всички задълженията в изготвените баланси са с краткосрочен характер, какъвто несъмнено имат публичноправните задължения, а видно от представения договор за заем от 01.04.2021 г., задължението за връщане на предоставения заем е с настъпил на 01.04.2025 г. падеж.

Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.

Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.

608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност.

Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на 3 неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.

Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи.

В случая „М. СПА“ ЕООД, ЕИК 205189425 разполага с дълготрайни активи на стойност 10000 лева, която към 31.12.2024 г. е в размер на 11000 лева, съответно 16000 лева към 31.12.2023 г.. Краткотрайните активи към 31.12.2025 г. са с нулева стойност, като към 31.12.2024 г. са в размер на 6000 лева и представляват парични средства в наличност, а към 31.12.2023 г. размерът им е 19000 лева. Това означава, че към 31.12.2023 г. общата ликвидност на „М. СПА“ ЕООД, ЕИК 205189425 е над референтната стойност от 1 – 1,1875.

Към 31.12.2024 г. обаче този показател е неблагоприятен – 0,375, а към 31.12.2025 г. стойността му е 0.

Следователно още към 31.12.2024 г. дружеството не е разполагало с краткосрочни и ликвидни активи, с които да погасява краткосрочните си задължения, която невъзможност не е преодоляна към приключване на устните състезания в настоящото производство, а е придобила траен и необратим характер.

Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на някое от задълженията, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма съмнение, че „М. СПА“ ЕООД, ЕИК 205189425 е спряло плащанията на задължения към публичния кредитор, което обосновава прилагането на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, включително фактът-презумпционна предпоставка се признава от самия молител. Ето защо, следва да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност и с оглед приложение на въведената законова презумпция, което изисква съдът да определи началната дата на това състояние.

По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., 4 решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на найранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.