Решение № 965 от 15.12.2023, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 2692/2022
- Вид
- Решение № 965
- Подписан
- 15.12.2023
- В сила
- 25.04.2024
- Състав
- Жанет Марчева Христова
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.32, ал.2 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 965 гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 2022363010**** по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Г. Й. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“М“ № ** представляван от адв. Д. Д. от ШАК със съдебен адрес гр.Ш, ул.“С“ № ** вх.** ет** ап** срещу Е. С. И. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“С“ № ** вх** ет** ап.**
В исковата молба се посочва, че ищецът е дългогодишен служител в *********** с над 21 години стаж. Към момента е на длъжност „**********“ в „************“ в Районно управление – Ш. На **/**/****г. около **/** минути ищецът, заедно с приятелката си и детето й, се движили по тротоара на ул.“Г С“, когато видяли, че лек автомобил се движил рисково и изпреварил друг автомобил с много висока скорост при непрекъсната пътна маркировка. Ищецът забелязал марката и цвета на автомобила, като в последствие установил, че същият автомобил паркира на паркинга пред магазин „К 2“ в гр.Ш.
ЛегитиМайки се на водача на автомобила и казвайки имената си, му направил устна забележка за нарушенията извършени от него. В този момент към тях се приближил ответника, казвайки, че е баща на водача, като тона му бил висок и заядлив и заявил, че щом не е на работа и в униформа ищецът не можел да дава съвети. Ищецът отново се представил и поискал документите на шофьора, а баща му започнал да снима с телефона си. Ищецът сигнализирал оперативния дежурен на ОД на МВР за случая, като след пристигането на място на екипа ответникът ги уведомил, че ищецът е пиян. На **/**/****г. близки и колеги на ищеца му съобщили, че има публикация във социалната мрежа „Ф“ от потребител с имена Е. И., в която под снимка на ищеца направена от него, имало коментар, че почерпен иска документи за самоличност на паркинга на магазина, като се представял за полицай. Под 1 публикацията имало унизителни за ищеца коментари направени от други потребители.
На **/**/****г. била публикувана позиция на ОДМВР отново във „Ф“ в защита на ищеца давайки го за пример, както и че Е. И. имал допуснати 52 пътни нарушения и 13 глоби с фиш.
В исковата молба се посочва, че изложените действия на ответника създали у ищеца напрежение, безпокойство и стрес. Случилото му причинило психологическа травма и му била поставена диагноза – разстройство в адаптацията. В заключение се претендира обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в размер на 1800 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането. В уточняващата искова молба (находяща се на лист 120 от делото) се конкретизира, че размерът на неимуществените вреди за деянието извършено на **/**/****г. е 800 лв., ведно със законната лихва от тогава до окончателното изплащане на сумата, а размерът на неимуществените вреди за деянието извършено на **/**/****г., чрез невярна и обидна публикация в социалната мрежа е в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва. Претендират се и разноски.
В законоустановения срок постъпил писмен отговор от ответника, в който се излага, че претенциите са неоснователни, като се оспорва изцяло фактическата обстановка изложена в исковата молба. Твърди се, че когато ищецът поискал документите ответникът имал чувството, че ищецът се заяжда и държането му било неадекватно. Поискал от екипа на КАТ пристигнал на място да бъде извършена проверка на ищеца за употребата на алкохол, но не бил тестван. Извършването на документална проверка не влизала в правомощията на ищеца и същият трябвало да изчака екипа от КАТ. Вземането пък на проби от водача на автомобила – син на ответника, стресирало не само синът, но и неговия баща. След инцидента цялото семейство започнало да изпитва паника, тъй като били подложени на системен тормоз от колегите на ищеца – ответника бил спиран за проверки, съставяни му били актове, патрул спирал пред тях. Цялото семейство посетило психиатър, имали диагноза и провели медикаментозно лечение. Твърди се, че ищецът с превишаване на правомощията си сам допринесъл за вредоносния резултат и е налице съпричиняване.
В съдебно заседание за ищеца се явява упълномощен представител – адв. Д. Д. от ШАК, който поддържа исковете изцяло. В хода на съдебните прения излага обстойни доводи в подкрепа на изложеното в искова молба.
В съдебно заседание за ответника се явява адв. Д. Д. от ШАК, който счита исковете за неоснователни и поддържа депозирания писмен отговор. В пледоарията си обосновава неоснователността и недоказаността на исковете и моли за тяхното отхвърляне и присъждане на съдебните разноски.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, наМа за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори обстоятелството, че ищецът е служител в група „****“ при РУШ, на длъжност „******“. На **/**/****г. около 20.30 минути ищецът се движил по 2 тротоара на ул.“Г С“ в посока магазин „К 2“ със свид. Е И.а, с която живеели на семейни начала и малкото й дете – Лъчезара Чолакова, на шест години. В този час ищецът не бил на работа и не бил в униформа, а облечен цивилно. Чули силен шум от форсиране на двигател на автомобил и забелязали, че същият автомобил в района на бензиностанция „П“ изпреварил рисковано друг автомобил, като изпреварването станало при наличие на непрекъсната пътна маркировка, забраняваща това действие. Автомобилът преминал покрай тях с висока скорост, но успели да забележат марката и цвета му, както и посоката му на движение. Видели, че автомобилът паркирал на паркинга на магазина и от него слязъл млад мъж, като в колата имало и една жена. Ищецът го приближил, представил се по фамилия и се легитиМал и му направил забележка за рискованото управление на автомобила. В това време към тях се приближил по-възрастен мъж, представяйки се за негов баща и казал на ищеца, че няма право да прави забележки и да дава съвети, когато не е на работа и е цивилен. Ищецът показал служебната си карта и на него. Поискал документите на водача за проверка, който съдействайки през цялото време, му ги предоставил. Ответникът видимо раздразнен от ставащото започнал да заснема случващото се с мобилния си апарат, като през това време пречел на проверката и спорил на висок тон. Ищецът докладвал за инцидента на оперативния дежурен, като служители на сектор „Пътна полиция“ пристигнали на място и продължили проверката. През време на проверката ответникът продължил да пречи на работата на проверяващия екип и да настоява да бъде взета алкохолна проба и от ищеца, продължавайки да заснема случващото се с мобилния си телефон. В показанията си свид. В Й. В споделя, че били изпратени за съдействие на колегата си Г. Д.. Свидетелят разказва, че по обяснения от ищеца водачът на автомобила предприел рисково изпреварване на място, на което е забранено, в район на учебно заведение, с множество пешеходни пътеки и легнал полицай, както и в тъмната част на денонощието. В В свидетелства: „...разговаряхме с господина, който е тук, той се държеше изключително грубо и неадекватно през време на проверката и снимаше. Четиридесет минути бяха циркове и панаири, викане и крещене и обикаляне на патрулния автомобил, около другия автомобил също…“. Свид. А. С. С. също свидетелства, че ответникът искал да снима всичко в патрулния автомобил и пречил на проверката извършвана от него за наркотични вещества.
Няколко дена по-късно, а именно на **/**/****г. свид. А Д П – братовчед на ищеца, му се обадил и му казал за публикация във „Ф“, като му изпратил линк към нея. Имало публикувани снимки на ищеца, една от които го изобразявала, като задържано лице в патрулен автомобил. Под снимката имало текст „Познавате ли го тоя ********* на паркинга на К 2 ******* и иска документите за самоличност ************* и сме длъжни да му даваме документи за проверка“.
На **/**/****г. от ОДМВР последвала публикация също във „Ф“, в която разясняват фактите по случилото се, както и подкрепата, която дават на своя служител.
От свидетелските показания на свид. А П става ясно, че след публикацията ищецът за кратък период от време странял от близки и колеги, не искал да излиза навън, споделял, че има проблеми със съня. Свид. В споделя, че след случилото се ищецът се чувствал омерзен, 3 омърсен, не се усмихвал и се чувствал отвратително от цялата ситуация.
По делото е разпитана свид. Е А И.а – съжителка на ищеца, която била очевидец на случилото се на **/**/****г. и също видяла публикацията във „Ф“, както и първите реакции от случилото се у ищеца.
Свид. Н А И – съпруга на ответника, посочва, че до бензиностанция „П“ има бавно движеща се кола, която изпреварили, паркирали и там се срещнали с ответника. Започнал спор за връщането на документите на синът й, които ищецът взел и не искал да върне.
Причината мъжът й да снима с телефона била, че не познавали ищецът и бил с цивилни дрехи. Нататък обяснява за психическия тормоз, който полицаите оказвали над семейството й. Причината да поискат тест за алкохол на ищеца била, че колата била карана нормално от синът й, а непознат мъж спрял синът й и му взел документите, което не било нормално.
Целта на публикацията във „Ф“ била да се направи проверка някой познава ли ищеца и дали има право да взема книжката, след като не е с униформа. Имало най-различни коментари под поста, като едни били съгласни с тях, а други не.
Показанията на свидетелите съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и съответстващи на останалите събрани по делото писмени доказателства, отчитайки и родствена, интимна или служебна връзка на свидетелите със страните по делото.
За изясняване на фактите по делото е изготвена и съдебно-психиатрична експертиза, заключението по която се кредитира от съда, като обосновано, пълно и компетентно дадено.
Възраженията на ответника, че експертизата не е обективна, тъй като отговаря на въпросите само след проведен разговор с ищеца, не се приема от съда. Задачите на вещото лице са изпълнени след проведен преглед на лицето и на база всички събрани по делото доказателства, включително и гласни такива чрез разпита на свидетели и на ответната страна. От друга страна вещото лице не би могло да отговори на поставените му задачи без провеждането на беседа на ищеца с оглед установяване на психическото му състояние в резултат на станалото. Поради това е отхвърлено искането за нова експертиза на такива основания.
Вещото лице заключава, че събитията случили се на **/**/****г. и **/**/****г. предизвикали у ищеца преживявания на унижение, накърнено достойнство и чест, още повече, че станали достояние на значими за него хора. В последващия период били водещи преработката на инцидента, незаслужената обида, чувството за несправедливост, засегнато достойнство, нарушено самочувствие, съпътствано от нощни пробуждания и нарушения на съня. Описаното състояние съответствало на критериите за „Кратка адаптационна реакция“.
Психологичната реакция отшумяла в рамките на месец и половина след лечение, но още е налице ситуативно напрежение и тревожност, провокирани от разговорите около случилото се. На проведената на **/**/****г. консултация било назначено лечение с ***.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като съдът приема от правна страна следното: Фактическия състав на непозволеното увреждане изисква едновременното наличие на следните 4 предпоставки, а именно: вреда, противоправност, причинна връзка и вина. Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия, като тя се поражда при наличност на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай, а вината се предполага до доказване на противното. Липсата дори и на една от изброените предпоставки води до неоснователността на исковете.
Разпечатката съдържа 29 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5720e4f7-f0e3-4fa0-95f4-329bf7bbe4df