Решение № 1528 от 21.11.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1528 гр. Велико Търново, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110102549 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на М. К. Г., с която се иска да бъде прието за установено по отношение на „Ф. И.“ ЕАД, че ищецът не дължи сумата от 7 406.00 лева, представляваща вземане по договор за кредит SРЕL 10005481 от 21.2.2012 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, поради погасяване на задължението по давност.

Ищецът твърди, че при направена справка в ЦКР при БНБ е установил, че в посочения регистър фигурира като задължено лице към „Ф. И.“ ЕАД по договор за кредит SPEL 10005481 от 21.2.2012 г. със задължение с балансова експозиция в размер на 7 406.00 лева. Счита, че не дължи сумата, посочена в справката от ЦКР при БНБ, произтичаща от въпросния договор за кредит, тъй като дори такова задължение да е съществувало, към настоящия момент същото е погасено по давност.

Ответникът изразява становище за основателност на иска и изрично признава същия.

В проведеното открито заседание пълномощникът на ищеца поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на решение по реда на чл.

237 ГПК.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

1

Великотърновският районен съд, като съобрази събраните доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, направеното признание на иска от страна на ответника и искането на ищеца по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, намира, че следва да постанови решение при признание на иска, като съображенията за това са следните:

В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК, тъй като последният е признал иска, като признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без решението да се мотивира по същество.

По разноските:

С оглед изхода на делото разноските по същото следва да се възложат на ответника. Искането на последния в обратния смисъл не може да бъде уважено, доколкото извънпроцесуалното поведение на ответника, който е посочил вземането пред ЦКР към БНБ и е направил опит да се снабди с изпълнителен лист срещу ищеца по реда на заповедното производство, прави предявяването на иска единствения възможен ред за защита на ищеца.

Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за заплатена държавна такса в размер от 296.24 лева, а на процесуалния м у представител адв. М. Х., осъществила безплатна правна помощ в производството, следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 700.00 лева, определено от съда с оглед материалния интерес, но също и с оглед фактическата и правната сложност на делото.

При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК ***, че М. К. Г., ЕГН ********** не дължи сумата от 7 406.00 лева, представляваща вземане по договор за кредит SРЕL 10005481 от 21.2.2012 г., 2 сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, поради погасяване на задължението по давност.

ОСЪЖДА „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на М. К. Г., ЕГН ********** сумата от 296.24 лева – разноски за производството.

ОСЪЖДА „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК ***да заплати на адв. М. Х. сумата от 700.00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита и съдействие в производството по гр. д. № 2549/2024 г. на Районен съд – Велико Търново.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3