Решение № 106 от 16.04.2026, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Административно наказателно дело 132/2026
- Вид
- Решение № 106
- Подписан
- 16.04.2026
- В сила
- 06.10.2026
- Състав
- Мартин Димитров Кючуков
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.414 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 415в ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал.3 и ал.4 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал.3 и ал.4 · Кодекс на труда
- §1 т.8 · Кодекс на труда
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 106 гр. гр. Хасково, 16.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мартин Д. Кючуков при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20265640200132 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №26-2600006 от 02.02.2026г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, с което за нарушение на чл.68 ал.3 вр.ал.4 от КТ и на осн. чл.416 ал.5 и във връзка с чл.414 ал.1 от КТ, на ПГМЕТ „************“, ЕИК1*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.
„************“ № 46, представлявано от директора Т.К.К., е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го обжалва в срок. НП било издадено при допуснати нарушения на материалния закон.
Излагат се съображения, че трудовият договор отговаря на всички изисквания на закона и е бил сключен като срочен – за 1 година, по изричното желание на служителя, поради което не било налице твърдяното от АНО административно нарушение. Оспорва като незаконосъобразна преценката на АНО за неприложимост в случая на разпоредбата на чл.
415в ал.1 от КТ. Във връзка с даденото му от контролния орган предписание изтъква наличието на деклариран отказ от страна на служителя, същата да подпише допълнително споразумение за промяна на договора от срочен в безсрочен, поради което била налице обективна невъзможност работодателят да изпълни даденото му предписание, тъй като се касаело за двустранен договор, при който следвало да се държи сметка за волята и на двете страни по него. Подчертава, че във възражението си срещу съставения АУАН не е твърдял наличието на изрично писмено искане от служителя за сключване на срочен договор, а е представил писмена декларация от служителя за отказ за промяна на трудовото правоотношение от срочно в безсрочно.
Иска от съда да отмени изцяло НП или да го измени чрез намаляване размера на санкцията до предвидения в чл. 415в ал.1 от КТ минимум.
Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, 1 редовно призован, не се явява. Представлява се от юрк. К.Б., която оспорва жалбата като неоснователна. Подробни доводи излага в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.12.2025 г. в ДИТ гр. Хасково от свид. Л. О. Г.- гл.инспектор в Д “ИТ“Хасково била извършена проверка по документи на ПГМЕТ „************“, ЕИК1*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул. „************“ № 46, представлявано от директора Т.К.К.. При проверката било установено, че на 11.09.2025 г. на основание чл. 68, ал.1, т.1 от КТ бил сключен Трудов договор № РД-15-ТД-25 между страни ПГМЕТ „************“- Хасково – като работодател и свид. А.К.А. с ЕГН:********** – като служител, за заемане на длъжността "учител теоретично обучение“ за срок от 1 година.
Констатирано било, че длъжността "учител теоретично обучение“, за изпълнението на която бил сключен трудовия договор, не е такава, която има временен, сезонен или краткотраен характер, а същевременно не било налице „изключение“ по смисъла на §1 т.8 от ДР на КТ, посочено в договора, което да обоснове сключването му като срочен.
Тези и останалите направени при проверката по документи и при извършена порано проверка на място на 08.12.2025г. в ПГМЕТ „************“ констатации били отразени в съставен Протокол за извършена проверка № ПР2548525 от 07.01.2026г.
С него на проверяваното учебно заведение били дадени предписания за отстраняване на констатираните нарушения, като в т.9 от същия била дадено предписание за промяна на основанието на сключения със свид. А.К.А. трудов договор, в срок до 09.01.2026г.
На 07.01.2026г. въз основа на горе установените факти и достигнат от проверяващите извод, че трудовият договор със свид. А.К.А. е сключен в нарушение на чл.
68, ал.3 и ал.4 от КТ, от свид. Л. О. Г. и в присъствието на свид.Е. Б. А. на ПГМЕТ „************“ – Хасково в качеството му на работодателя бил съставен АУАН № 262600006, в присъствие на директора на училището и връчен му лично.
Срещу съставения АУАН в срок постъпили писмени възражения от учебното заведение чрез неговия директор.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, в който са разгледани и писмените възражения, които са счетени за неоснователни.
Тази фактическа обстановка се потвърждава от АУАН с оглед чл.416 ал.1 изр. 2 от ЗДвП и от показанията на актосъставителя свид. Л. О. Г., а така също и от показанията на свидетелите Е. Б. А. – относно процедурата по съставяне на АУАН и на А.К.А., касаещи сключването на трудовия договор като срочен и причината за това.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия и в изискуемата по закон форма.
Липсват нарушения в процедурата по съставяне и връчване на АУАН.
АУАН е съставен в присъствието на представляващия жалбоподателя и му е връчен лично срещу подпис.
Същият съдържа всички задължителни реквизити по чл.42 ЗАНН.
Всички задължителни реквизити съдържа и издаденото НП.
Съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му и констатирането му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са нарушени.
2
НП е мотивирано и сочи в описанието на нарушението всички признаци от състава на нарушението.
Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на процесното нарушение и фактическите обстоятелства, при които то е било извършено.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването, движението и приключването на административната процедура, които да водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
От материалноправна страна, безспорно е установено и не се спори по делото, че между ПГМЕТ „************“-Хасково в качеството на работодател и свид. А.К.А. – като служител, е сключен срочен трудов договор на основание чл. 68, ал.1, т.1 от КТ за срок от 1 година.
По същество, правилна е преценката на АНО, че длъжността, на която е била назначена А. – „учител-теоретично обучение“ няма временен, сезонен или краткотраен характер, тъй като същата е част от основния предмет на дейност на учебното заведение. По този въпрос липсва и спор между страните.
Основният спорен между тях въпрос е допуснато ли е нарушение при сключване на процесния договор за определен срок на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ.
Сключване на срочен трудов договор на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ за определено време е допустимо в две групи от случаи, уредени в чл. 68, ал.3 и 4 от КТ.
Първата група, уредена в чл. 68, ал.3 от КТ, включва две хипотези.
Едната е с оглед на видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните трудови договори, а именно - временни, сезонни и краткотрайни, а втората хипотеза е приложима при сключване на срочни трудови договори независимо от естеството или характера на работата, с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия.
В процесния случай - липсват и двете хипотези по чл. 68, ал.3 от КТ.
Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на срочни трудови договори за определено време е уредена в чл. 68, ал.4 КТ. Съгласно същата, по изключение срочен трудов договор по ал.1, т.1 за срок най-малко от една година, може да се сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо само по изключение.
Съгласно легалната дефиниция на "изключение" по смисъла на чл. 68, ал.4 от КТ, такова е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.
Горепосочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на §1, т.8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор.
Следователно, за да се приеме, че трудовият договор е законосъобразно сключен като срочен на основание чл. 68, ал.4 от КТ, е необходимо изричното формулиране в неговия текст на обективните причини, налагащи изключението.
Видно от съдържанието на приложения по делото Трудов договор № РД-15-ТД-25 между страни ПГМЕТ „************“- Хасково – като работодател и свид. А.К.А. с ЕГН:********** – като служител, в него липсва посочване на причините за сключването му като срочен.
Липсата на посочени в трудовия договор причини за сключването му като срочен, води до извода, че не е налице хипотезата на чл. 68, ал.4 от КТ.
Възражението на жалбоподателя за липсата на нарушение поради това, че трудовият договор бил сключен в хипотезата на чл. 68, ал.4 от КТ по изричното желание на 3 работника е несъстоятелно.
За правилното приложение на изключението по чл. 68, ал.4 от КТ не е достатъчно наличието на съгласие от работника.
Въпросното съгласие е относимо единствено за съкращаването на срока на договора на такъв под 1 година, без то да има за последица отпадане на необходимостта от спазване на изискванията на § 1, т.8 от ДР на КТ, нарушаването на които е безспорно установено.
Именно липсата на изложение в трудовия договор според изискванията на §1, т.8 от ДР на КТ на причините относно неговата срочност, обективира нарушението на нормата на чл. 68, ал.4 от КТ, т.е. след като такива причини липсват, договорът може да бъде сключван единствено за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности или с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия, а тези хипотези в случая безспорно отсъстват.
Дори да има писмено искане или пък устно заявено желание на служителя или служителя за срок на договора, то не може да замести посочването на причините за изключението в самия договор.
Ето защо съдът намира, че състава на нарушението по чл. 68, ал.4, вр. ал.3 КТ е осъществен от обективна страна от ПГМЕТ „************“-Хасково, за което била ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя.
Това е формално нарушение, за което отговорността на работодателя е обективна и безвиновна.
Поради тази причина и във връзка с доводите на жалбоподателя, няма как да се обсъжда и наличието или не на виновно поведение, защото отговорността на юридическите лица за извършените от тях административни нарушения е обективна и безвиновна.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В КТ е налице специална норма - тази на чл. 415в от КТ, която изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.
В случая обаче не е възможно и приложението на чл. 415в, ал.1 от КТ, тъй като за приложението на този привилегирован състав е необходимо кумулативното наличие и на двете предпоставки за неговото приложение, а по делото е безспорно установено, че нарушението не е било отстранено по предвидения в КТ ред.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН като е наложил имуществената санкция в размер от 800 евро.