Решение № 287 от 14.05.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Плевен, 14.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20224430200500 по описа за 2022 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

С

Наказателно постановление

№НП-53/12.05.2021г. на

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО

РЕГУЛИРАНЕ, на „***, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, на основание чл.206 ал.3 вр. ал.1 от Закона за енергетиката.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: в хода на извършената от КЕВР проверка, при която е съставен Констативен протокол №Е5/20.11.2021г., в нарушение на чл.80 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, същият е съставен на дата, различна от тази на връчването му, вместо това да се случи едновременно; по чл.52 ал.4 ЗАНН – тъй като не са изложени подробни аргументи, въз основа на които, депозираното от страна на „***, ЕИК: *** /“ДРУЖЕСТВОТО“/ възражение, е преценено като неоснователно. Наред с това, по същество оспорва да е извършено нарушение като това, за което е ангажирана отговорността на ДРУЖЕСТВОТО. Посочва, че през 2010г., КЕВР е приела Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайните снабдители /“МЕТОДИКАТА“/, според която качеството е определено като съвкупност от свойства, характеристики и показатели на продукти или 1 услуги, които удовлетворяват съществуващите или предполагаемите потребности на потребителите, в съответствие със стандарт БДС EN ISO 8402, респ. БДС EN ISO 9000:2007, но същият стандарт междувременно е отменен – от една страна, а от друга – съгласно Закона за националната стандартизация, българските стандарти се прилагат доброволно. На тази основа е направен извода, че стандарта, на когото според МЕТОДИКАТА трябва да отговаря качеството на доставената електрическа енергия, не е действащ /отменен/ към датата на нарушението, за което е санкционирано „***“ АД; посочва се, че стандарт БДС EN 50160:2007 „Характеристики на напрежението на електрическата енергия, доставяна от обществените електрически мрежи“ е отменен и заменен със Стандарт БДС 50160:2010 „Характеристики на напрежението на електрическата енергия, доставяна от обществените електрически мрежи“, като към последния е издадено впоследствие и изменение БДС 50160:2010/А1:2015, което се прилага заедно с новия стандарт от 2010г., но тези действащи Стандарти въвеждат различни критерии, показатели и измерители на показателите за качество на разпределяната електроенергия; същевременно обаче, отмяната на БДС EN ISO - 8402, респ. БДС EN ISO 9000:2007, не води до автоматичната му замяна с БДС 50160:2010 и БДС 50160:2010/А1:2015, тъй като стандартът може да бъде задължително правило за поведение, а не доброволно такова, едва след извършена процедура по чл. 5, ал. 5, във вр. с чл. 47, ал. 2 и чл. 57 ЗНС. Оттук жалбоподателят извежда, че няма задължение да спазва не само отменения стандарт, но и текущо действащия такъв. Същевременно изтъква, че според МЕТОДИКАТА /забележка 2, стр. 8/ е допустимо отклонение на напрежението от установените показатели, в случаите на захранване на отдалечени райони с дълги линии, но административнонаказващият орган не е изследвал въпроса дали попада захранването на процесния обект, в хипотезата на допустимото отклонение. Посочва, че с писмо изх. № CD-DOC9731-6/19.11.2020 г., в КЕВР е изпратен Констативен протокол № РП87/11.11.2020 г. за резултатите от извършена проверка за изменение на захранващото напрежение в обекта, съгласно който стойностите на захранващото напрежение отговарят на стандарта, както и че с писмо изх. № CD-DOC-9731-7/30.11.2020 г., в КЕВР повторно са изпратени писмо изх. № CD-DOC-9731-6/19.11.2020 г. и Констативен протокол № РП-87/11.11.2020 г., но тези писмени материали, доказващи, че стойностите на захранващото напрежение отговарят на стандарта, не са взети предвид нито при съставяне на АУАН, нито - при издаването на Наказателното постановление. Отбелязва, че правоотношенията с клиентите на ДРУЖЕСТВОТО са регламентирани с Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи (одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-О56 от 07.11.2007 г.), като Общите условия са неразделна част от Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г.

Според същите Общи условия /чл. 6, ал. 3/, „При установяване на отклонения от нормираните показатели, електроразпределителното предприятие предприема организационни и технически мерки за подобряването им“, а 2 оттук жалбоподателят извежда, че евентуалните отклонения не могат да бъдат разглеждани като административно нарушение. Посочва, че неправилно е прието наличието на „повторност“ на нарушението, тъй като ЗЕ не предвижда легална дефиниция за „повторност“ и следователно – налице е непълнота, която е недопустимо да бъде запълнена по аналогия. Счита, че при съобразяване на разпоредбата на чл.2 ал.1 ЗАНН и обстоятелството, че Лицензията на ДРУЖЕСТВОТО не представлява нормативен акт, няма как да е извършено административно нарушение. При условията на евентуалност изтъква, че дори да се приеме извършването на административно нарушение, то случаят следва да се разглежда като „маловажен“ и да бъде приложен чл.28 ЗАНН, още повече, че след извършването му, ДРУЖЕСТВОТО е предприело мерки за подобряване показателите на захранващото напрежение. На тази основа, моли за отмяна на обжалваното Наказателно постановление и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от съответен юрисконсулт, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За ответната страна се явява съответен юрисконсулт, който счита, че в хода на административнонаказателното производство са спазени процесуалните правила и е издадено Наказателно постановление, което е законосъобразно и правилно, като пледира същото да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като прецени събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Е-КРС-18/14.01.2021 г. от страна на М.Н. Б*** – гл.експерт в Дирекция „ЕНЕРГЕТИКА И ТОПЛОЕНЕРГЕТИКА“ при КЕВР, в присъствието на свидетелите КР. В. Н., ЕМ. С. КР. и съответно упълномощен представител на „***” АД-СОФИЯ. Съставен е за това, че за периода от 29.09.2020 г. до 07.10.2020 г. „***” АД-СОФИЯ е доставило на обекта на *** с абонатен № ***, на адрес: ул. „Р***“ № *** с. ***, общ. ***, област ПЛЕВЕН електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените показатели в т. 3.2.1.3.2. от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители - МЕТОДИКАТА, приета от КЕВР с решение по Протокол №87/17.06.2010г. Установено е, че съгласно т. 3.3.1 от Лицензия № Л-135-07 3 от 13.08.2004 г„ издадена на ДРУЖЕСТВОТО за дейността „разпределение на електрическа енергия“, лицензиантьт осигурява непрекъснато разпределение на електрическа енергия по мрежата с определено качество и предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на КОМИСИЯТА. Съгласно т.

3.2.1.3.2. от приетата с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г.

МЕТОДИКА, при нормални условия на работа: 95% от усреднените за 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение, в продължение на произволен период от една седмица, трябва да бъдат в обхвата на Un ± 10 %; всички усреднени за 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение, трябва да бъдат в обхвата на Un = + 10%/—15%. Във връзка с горепосочения абонат е извършена проверка относно параметрите на захранващото напрежение, резултатите от която са отразени в Констативен протокол № РП-КЕВР-7 от 07.10.2020 г. По отношение на изискването 95% от усреднените за 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение, в продължение на произволен период от една седмица, да бъдат в обхвата на Un ± 10 %, от Констативен протокол № РП-КЕВР-7 от 07.10.2020 г. е видно, че 93,3% от регистрираните стойности са в рамките на допустимите отклонения. По отношение на изискването всички усреднени за 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение, да бъдат в обхвата на Un = + 10%/—15% от Констативен протокол № РП-КЕВР-7 от 07.10.2020 г. е видно, че 97,1 % от регистрираните стойности, са в рамките на допустимите отклонения. Преценено е, че това деяние е извършено в режим на повторност, тъй като за нарушение на т. 3.3.1 от Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена на „***” АД за дейността „разпределение на електрическа енергия“ Председателят на КЕВР е издал на дружеството Наказателно постановление № НП-7 от 14.02.2020 г., което е потвърдено е Решение № 1269 от 02.12.2020 г. на Административен съд София-област по КАНД № 988 от 2020 г. На тази основа е направен извода, че като е доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените показатели в т. 3.2.1.3.2. от МЕТОДИКАТА, за периода от 29.09.2020 г. до 07.10.2020 г., на обекта на *** с абонатен № *** на адрес: ул. „Р***“ № *** с. ***, общ. ***, област ПЛЕВЕН, „***” АД е нарушило т. 3.3.1 от Лицензия № JI-135-07 от 13.08.2004т. – нарушение по чл. 206, ал. 3 вр.ал.1 от Закона за енергетиката.

При съставяне на АУАН е направено отбелязване, че ДРУЖЕСТВОТО има възражения, без такива да са изложени; постъпили са по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като са развити аргументи в посока на това, че в хода на административнонаказателното производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не е налице извършено нарушение, както и че дори да се приеме наличието на такова – случаят се явява „маловажен“.

Административнонаказващият орган изцяло приел описаната в АУАН фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението, съответно – преценил като неоснователно, постъпилото от страна на 4

ДРУЖЕСТВОТО възражение. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, на основание чл.206 ал.3 вр. ал.1 от Закона за енергетиката.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица /л.67 – 69 от АНД №1195/2021г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/. Не се споделят възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Виждането, че е допуснато нарушение при съставяне на Констативен протокол №Е-5/20.11.2021г., от една страна, не може да бъде споделено. Според чл.80 ал.1 ЗЕ, „За резултатите от проверката контролните органи съставят протокол, към който прилагат събраните данни, документи и обяснения.“, а според ал.2 „Протоколът се подписва от съставителя, от проверяваното лице, а при отказ - от двама свидетели на отказа.“. Систематичното тълкуване на цитираните две разпоредби не води до направения от жалбоподателя извод, че съставянето и подписването на Констативния протокол следва да бъде извършено на една и съща дата; напротив – в случай, че Законодателят е имал волята да въведе подобно изискване за редовност на КП, това несъмнено би намерило израз чрез изричното му посочване. От друга страна обаче, дори евентуалното нарушаване на чл.80 ЗЕ /каквото, отново следва да бъде подчертано, в процесния случай, не е налице/, принципно не е в състояние да обуслови извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото административнонаказателното производство започва със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение, а не с КП по чл.80 ЗЕ, т.е. съставянето на последния предхожда самото започване на административнонаказателното производство. По-нататък, не съставлява нарушение на процесуалните правила, а още по-малко – съществено такова по чл.52 ал.4 ЗАНН, липсата на обстойни съображения от страна на административнонаказващия орган, във връзка с направените от страна на жалбоподателя, възражения. Напротив, в обжалваното НП е взето надлежно отношение по направените от страна на жалбоподателя възражения, което се явява напълно достатъчно, за да удовлетвори изискването по чл.52 ал.4 ЗАНН, възраженията да бъдат