Акт от 04.06.2021, Районен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е № 260348

04.06.2021 г., гр. Сливен

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД VІ-ти

ГРАЖДАНСКИ състав в публично заседание на четвърти март 2021г., в следния състав: председател: МИНЧО МИНЕВ секретар: ТАНЯ И. прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ гр. дело № 3733 по описа за 2020 година.

В исковата молба, по която е образувано делото, се твърди, че на 14.09.2020г. Н.Ж.И. ***, когато около 10.30ч. ответника В.С.Й. отправил към него ругатни и обиди, а след това и му нанесъл силен удар с юмрук в лицето. В резултат на последния получил контузна рана в областта на лявата половина на долната устна и контузия на долния ляв кучешки зъб, характеризиращи се с кървене и болезнен оток.

Твърди се от пострадалия, че освен болките изпитал и силно чувство на срам от така създалата се ситуация, а и много се притеснил за състоянието на бременната си по това време съпруга, която станала свидетел на случката.

Счита, че тези негативни изживявания следва да бъдат обезщетени от причинителя им и предявява иск В.Й. да бъде осъден да му заплати сумата 1 500лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Ответникът своевременно депозира писмен отговор. По същество не оспорва деликтната си отговорност, като в съдебно заседание чрез процесуалния си представител- адвокат, пледира тя да бъде ангажирана в много по-нисък от претендирания от ищеца размер. Последният също бе представляван в заседанието от пълномощник-адвокат, чрез който поддържа иска изцяло.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото обстоятелството, а то се установява и от нарочни писмени доказателствени средства- документите, представляващи съдържанието на АНД 1193/2020г., че с решение № 325/ 14.09.2020г. на Сливенски районен съд е установено, че В.С.Й. е извършил описаните по-горе в настоящия съдебен акт действия- отправени ругатни, обиди и закани и нанесен удар в областта на лицето на Н.И., които били извършени пред свидетели- съпругата на последния и търговски работник от магазина.

Също така безспорни са фактите, представляващи последица за ищеца от действията на ответника; те се и установяват от писмено доказателствено средство- съдебно-медицинско удостоверение № 402/2020г., в което лекар ги е описал така: плоска рана, която обхваща ръба, лигавицата и предната повърхност на долната устна, с изразено кървене и болезнен травматичен оток на тъканите. Моравочервени кръвонасядания по лигавицата на устната и венците на предните зъби, както и болезненост в областта на кучешки зъб.

Както съда обяви в проведеното открито заседание, спорен по делото остава единствено въпроса какво по размер следва да е дължимото от ответника на ищеца обезщетение. В тази връзка бяха ангажирани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля Д. С. Ш. Тя е съпруга на ищеца, но въпреки това съда ще даде вяра на показанията й, въпреки разпоредбата на чл.172 от ГПК, тъй като безспорно се установи /от решението на СлРС/, че тя е била свидетел-очевидец на инцидента, а и именно като съпруга може да има най-преки впечатления от състоянието на И. след инцидента- тъй като живее с него ежедневно в едно домакинство. От показанията й и защото по делото не са ангажирани доказателства, които да ги опровергаят, съда приема, че Н.И. е спокоен, уравновесен и неконфликтен и случилото се е изключително неприемливо за него, а разочарованието му продължава и към м.март 2021г. Също, че по време на инцидента е бил силно притеснен- както за себе си, така и за съпругата си, пред която се е разиграл той, а този допълнителен стрес за него е от факта, че по това време тя е била бременна. От показанията на свидетелката съда приема и че в резултат на ударите устната на ищеца е била разкървавена, със силни оток и болезненост, продължили 3-4дни. Също, че след обидите, заканите и нанесения удар, Й. продължил да преследва И. из магазина, търсейки предмети, с които да го замери и удари, както и че в това време в търговския обект е имало както негови служители, така и клиенти.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е осъдителен оценяем иск, който е с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Същият предвижда, че всеки, който е причинил другиму виновно и противоправно вреди, трябва да ги обезщети. Събраните по делото доказателства налагат извода, че е основателен. Налице е деяние-действие/я, извършени от ответника спрямо ищеца; те са противоправни и извършени виновно-безпротиворечиво налагащ се от решение на СлРС по АНД, влязло в сила, извод; в резултата от действията на ответника са причинени на ищеца вреди, т.е. налице е причинно-следствена връзка, които се изразяват в рана в лявата част на долната устна, която е била разкървавена, със силни оток и болезненост. Травмиран е бил и кучешки зъб. Така също, действията на Й. причинили на И. срам, дискомфорт, силно притеснение. Съдът прави убедено този извод, тъй като той се налага както от свидетелските показания, така и от т.н. опитни житейски правила, които също са източник на правото. Отнесени към процесния случай те означават, че едва ли ще се намери човек в съзнанието си, който да не изпита срам, когато на публично място, до което имат достъп неограничен брой хора, към него бъдат отправени обиди и закани, а и му бъде нанесен удар с юмрук в лицето. Не само това, но в последствие ищеца е бил принуден буквално да бяга от агресията на ответника, обикаляйки из магазина, докато Й. го е преследвал с идеята отново да го нарани.

Несъмнено честта и достойнството на И. са били засегнати. Явно е при това положение, че е ангажирана деликтната отговорност на ответника и той трябва да заплати обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди.

За размера му- съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Тя в случая изисква заплащането на сумата 750лв., при ищцова претенция в размер 1 500лв. Така е, защото едната проявна форма на търпяни неим.вреди са болката и дискомфота, причинени обидите и от нанесения от Й. удар в лицето на И.. В резултат на това е получена болезнена и кървяща рана, болките и последиците от която обаче, както отбелязва пълномощника на ответника в устните състезания, са отшумяли за 3-4 дни /по сведенията, получени при разпита на свидетеля/. Т.е., този вид неимуществени вреди следва да се обезщетят с малка по размер сума.

Вземането за обезщетение обаче се завишава от другите понесени от ищеца неимуществени вреди- срам, унижение, отново дискомфорт, разочарование дори, изживяни от него. Те са лесно обясними, като се има предвид, че действията на ответника спрямо него са осъществени на публично, общодостъпно място- голям магазин, при това в присъствието на служители и клиенти и пред съпругата на ищеца, която по това време е била бременна /което обстоятелство винаги буди допълнително притеснение, да не би в резултат на стреса, който съпругата преживява при гледката на отправяни закани и обиди към мъжа й и удар в лицето му, жената дори да абортира/. Нещо повече- срама се засилва от получилото се развитие на неизвинителното поведение на ответника, който, след като ударил И., започнал да го преследва из магазина, продължавайки да го заплашва и целейки да му нанесе удари вероятно с предмети от търговския обект.

При това положение съда намира, че на И. се следва обезщетение в размер 750лв. Сумата ще му бъде присъдена ведно със законната лихва от момента на деянието, който е безпротиворечиво установен- 14.09.2020г. Така е, защото съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, при вреди от престъпление длъжника изпада в забава и без да е необходимо отправянето на покана до него от пострадалия-кредитор на вземането за обезщетение, и то от деня на увредата.

По въпроса за разноските- с оглед изхода на делото право на такива имат и ищеца-ал.1 на чл.78 от ГПК, и ответника- на осн.ал.3 от чл.78 ГПК.

Сторените от И. разноски са

60лв.- заплатена държавна такса за образуване на делото. Съразмерно уважената част от иска му се следват разноски от 30лв. Така също, ищеца е получил безплатна правна помощ от пълномощника си -адвокат, което е възможно на осн.чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В такъв случай, при приключване на делото съда трябва да определи размера на възнагражданието на този адвокат и да осъди насрещната страна да му го заплати- в случай, че бъде осъдена за разноски. Това възнаграждение се определя по правилата, установени в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед предмета на делото и цената на иска, следва да е 335лв. - чл.7 ал.2, т.2. Съразмерно уважената част от иска, на адвоката на ищеца се полага възнаграждение от 170лв.

Сторените от Й. разноски са

350лв.- заплатено на пълномощника му -адвокат възнаграждение. Съразмерно отхвърлената част от иска му се следва сумата 175лв.

При горните съображения, Сливенски районен съд

Р Е

Ш И :

ОСЪЖДА

В.С.Й. с ЕГН ********** и съдебен адреса*** да заплати на Н.Ж.И. с ЕГН ********** и съдебен адреса*** сумата 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени от втория от тях неимуществени вреди, настъпили в резултат на действията на първия, осъществени на 14.09.2020г. около 10.30ч. в магазин „Милков Маркет“ в гр.Сливен, за които с решение № 325/ 14.09.2020г. по АНД 1193/2020 Сливенски районен съд е приел за установено, че са извършени от Й. и с тях той е нарушил обществения ред и спокойствие, за което му е наложено административно наказание.

Сумата 750лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от 14.09.2020г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска за разликата над 750лв. до пълния претендиран размер -1 500лв.

ОСЪЖДА

В.С.Й. с ЕГН ********** да заплати на Н.Ж.И. с ЕГН **********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, разноски по делото, съразмерно уважената част от иска- 30лв. /тридесет лева/.

ОСЪЖДА

В.С.Й. с ЕГН ********** да заплати на адв.С.Р. ***, на осн.чл.38 ал.2 от ЗАдв във вр с чл.7 ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., за адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищеца по делото Н.Ж.И. с ЕГН **********, съразмерно уважената част от иска, сумата 170 лв. /сто седемдесет лева/.

ОСЪЖДА

Н.Ж.И. с ЕГН ********** да заплати на В.С.Й. с ЕГН **********, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от иска- 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на съответната страна.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: