Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3712 от 16.07.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1400/2026
Вид
Определение № 3712
Подписан
16.07.2026
В сила
30.09.2026
Състав
Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3712 гр. Варна, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501400 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 31304/20.04.2026г. от Х.

С. И., ЕГН **********, срещу Решение № 1249/31.03.2026г. по ч.г.д. № 20253110112172 по описа за 2025г. на Районен съд - Варна, 11 състав, в частта, с която е постановено ДА СЕ ВПИШЕ, на основание чл. 51, ал. 3 ЗН, в особената книга за приемане на наследство при Районен съд– Варна, че съгласно чл. 51, ал.2, вр. ал.1 от ЗН, Х. С. И., ЕГН **********; е загубила правото да приеме наследството, оставено след смъртта на И. Д. И. ЕГН **********, бивш жител на гр.Варна, починал на 03.11.2024 г., за което е съставен акт за смърт №0282/04.11.2024 г. в гр.Варна, 5 район Аспарухово, община Варна, област Варна.

В жалба се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че Х. С. И. не е заявила приемане на наследството в дадения й срок, без да съобрази, че към този момент наследството вече е било прието от нея чрез конклудентни действия. Тези конклудентни действия са били извършени по гр.д. № 3613/2024 г. по описа на ВРС, 40 състав, образувано по иск на наследодателя, като след неговата смърт Х. С. И. е била конституирана като страна в качеството й на наследник. В изпълнение на дадените от съда указания, в законоустановения срок е подавала молби, с които е конкретизирала претенцията си по отношение на съответната част от правото и е заявила поддържане на предявения иск. С тези свои действия е упражнила 1 правата, произтичащи от наследството, като това поведение представлява мълчаливо приемане на наследството.

Моли да се изиска служебно гр.д. № 3613/2024 г. по описа на ВРС или да бъде предоставен срок за представяне на заверени преписи от документи по гр.д. № 3613/2024 г. по описа на ВРС, а именно: искова молба, съдебни разпореждания и подадените молби, относими към установяване на извършеното конклудентно приемане на наследството.

В отговора на жалбата от Д. К. Д. се сочи, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението следва да бъде потвърдено. Счита, че жалбоподателката не е доказала възраженията си, както и не е поискала доказателства във връзка с твърденията си. Посочва, че доколкото тя е проявила интерес само към едно водено от наследодателя дело, съответно към едно от имуществата в наследството, то тя не може да претендира, че е приела цялото наследство на наследодателя. Сочи още, че Х.

С. И. е следвало да релевира твърденията си още в първоинстанционното производство. Като не е сторила това, тя е пропуснала срока и е изгубила права върху наследственото имущество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Правото на наследяване е притезателно имуществено право, което предоставя възможност на призования към наследяване да приеме или да се откаже от оставено наследство. То е непрехвърлимо, но е наследимо. Поражда се при наличие на следните факти: открИ.е на наследство и определена семейно-правна връзка с наследодателя или универсално завещание. Няма установен в закона срок за отказ от наследството или за приемането му, от което следва, че правото на наследяване не се погасява по давност и призованият към наследяване може да приеме наследството или да се откаже от него без ограничение във времето. Съдът обаче може, в хипотезата и при условията на чл. 51 ЗН, да определи срок на призования към наследяване да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Отказът от наследство е само изричен и се извършва с писмено изявление на наследника, което се вписва в особена книга в районния съд по местооткрИ.е на наследството (чл.

52 ЗН), а приемането на наследство може да е изрично или чрез конклудентни действия (чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗН). Изричното приемане на наследство се извършва с писмено изявление на наследника, което се вписва в особената книга в районния съд по местооткрИ.е на наследството. Мълчаливото 2 приемане на наследството се извършва чрез действия (правни или фактически), сочещи недвусмислено намерение за приемане на наследство.

Приемането на наследството има обратно действие – наследникът става правоприемник на наследодателя и придобива наследството от открИ.ето му (чл. 48 ЗН). След приемане на наследството наследникът не може да се откаже от същото, тъй като приемането има за последица прекратяване на правото на наследяване. /Решение № 364 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2110/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня А./ Производството по чл. 51 от ЗН регламентира процедура по призоваване на наследниците на починало лице, за да изразят воля дали приемат или се отказват от наследството на наследодателя им. По съществото си това представлява процедура по призоваване на лице/лица за извършване от тях пред съда на потвърдително или отричащо волеизявление, удостоверяващо факт с правно значение /за възникване на наследствени права или изгубване на правото на наследяване/. В този процес не е налице състезателно начало и не се провежда процедура по събиране и оспорване на доказателства. Поради това производството по чл. 51 от ЗН представлява едностранно инициирано охранително производство /като за този факт липсва спор в цялостната практика на съдилищата/.

Обжалването на решението по чл. 51 от ГПК се извършва съгласно разпоредбите на чл. 537 и 538 от ГПК.

Съгласно чл. 537 ал. 1 от ГПК, решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 538 ал. 1 от ГПК, отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на решението на страната. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 278, съгласно ал. 2 на чл. 538 от ГПК, т.е. по реда на частните жалби.

Двете норми на чл. 537 ал. 1 от ГПК и чл. 538 ал. 1 от ГПК се отнасят за обжалване на решението по чл. 51 от ЗН, но само от молителя, който е инициирал охранителното производство и е страна по същото.

Съгласно чл. 537 ал. 2 от ГПК, когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.

Само и единствено нормата на чл. 537 ал. 2 от ГПК задава реда за защита на третите лица, чиито права са засегнати от решението, каквото 3 се явява лицето Х. С. И. в настоящия случай.

В случай на засягане на правото на трето лице да наследи общия наследодател, то може да предяви правата си в друго гражданско производство - чрез вещен или облигационен иск. Именно в това производство третото лице ще доказва, че преди извършеното вписване по реда на чл. 51 от ЗН, то е приело наследството с конклудентни действия. Доказването на приемането на наследството ще се яви преюдициален спор в рамките на главния спор по заявената претенция.

В Решение № 50017/ 02.03.2023 г. по гр.д. № 2518/2022 година на ВКС, Първо ГО е прието, че при разглеждане по същество на иска по чл. 108 ЗС, съдът следва да прецени основателен ли е доводът на ищцата, че последиците на постановеното в охранителното производство решение по чл. 51 ЗН, с което е постановено да се впише в съответната книга на РС – Севлиево, че И. А. е загубила правото да приеме наследството на баща си А. Х., не следва да бъде зачетено, тъй като е нарушено правото й на участие в производството.

В множество актове на ВКС – определение № 87 от 22.05.2015 г. по гр. д.

№ 2718/2015 г. на II г. о. на ВКС и решение № 113 от 22.10.2015 г., постановено по същото дело; определение № 114 от 11.09.2018 г. по гр. д. № 3081/2018 г. на II г. о. на ВКС, определение № 154 от 15.11.2018 г. по гр. д. № 3081/2018 г. и постановеното по същото дело решение № 29 от 27.02.2019 г.; определение № 14 от 29.01.2021 г. по гр. д. № 26/2021 г. на I г. о. на ВКС и решение № 44 от 1.04.2021 г., постановено по същото дело; определение № 60186 от 30.11.2021 г. по гр. д. № 4165/2021 г. на I г. о. на ВКС и решение № 66 от 26.05.2022 г., е признато правото на третото лице да подаде молба за отмяна на това решение, когато поддържа, че правото му на участие в производството е било нарушено. Оттам се извлича и правото на третото лице да обжалва решението по чл. 51 от ЗН - Определение № 1152 от 17.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1569/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова, но САМО в хипотеза, при която поради нарушаване на правилата по призоваване лицето, на което е бил определен срок за приемане на наследството е било лишено от възможността да участва в производството по чл. 51 ЗН - същото не е било надлежно уведомено, че такъв срок му е определен, но въпреки това в особената книга на съда е вписано, че е изгубило правото да приеме наследството, макар то да би желало да приеме наследството и да би сторило това, ако беше надлежно призовано. Изразено е становище, че подобна проверка съдът може да извърши единствено при обжалването на постановения в производството по чл. 51 ЗН съдебен акт, 4 респ. в производство по неговата отмяна. Този извод влиза в противоречие с приетото в Р Е Ш Е Н И Е № 50017/ 02.03.2023 г. по гр.д. № 2518/2022 година на ВКС, Първо ГО, но така или иначе и двете решения се отнасят до хипотеза, различна от настоящата, а именно при нарушения в призоваването на лицето.

При твърдения като настоящите, че преди вписването на отпадане на правото на третото лице да приеме наследството, то е било прието чрез конклудентни действия, единствен път за защита остава исковото производство по чл. чл. 537 ал. 2 от ГПК, когато по исков ред при защита на вещни или облигационни права като преюдициален въпрос ще се изследва факта налице ли е било мълчаливо приемане на наследството преди вписването на решението по чл. 51 от ЗН спрямо Х. С. И., доколкото след извършено приемане на наследството с конклудентни действия, наследникът в последствие не може да се откаже валидно от същото, нито да изгуби правото на наследяване, тъй като приемането има за последица прекратяване на правото на наследяване, т.е. реализирано е окончателно самото наследствено правоприемство.

Поради изложеното в настоящия случай не е налице правен интерес от страна на третото лице Х. С. И. да подаде частна жалба срещу Решение № 1249/31.03.2026г. по ч.г.д. № 20253110112172 по описа за 2025г. на Районен съд - Варна, 11 състав, в частта, с която е постановено ДА СЕ ВПИШЕ, на основание чл. 51, ал. 3 ЗН, в особената книга за приемане на наследство при Районен съд– Варна, че съгласно чл. 51, ал.2, вр. ал.1 от ЗН, Х. С. И., ЕГН **********; е загубила правото да приеме наследството, оставено след смъртта на И. Д. И. ЕГН **********, бивш жител на гр.Варна, починал на 03.11.2024 г., за което е съставен акт за смърт №0282/04.11.2024 г. в гр.Варна, 5 район Аспарухово, община Варна, област Варна.

Х. С. И. не е легитимирана да подава частна жалба срещу решението, доколкото редът за защита на правата й е различен, поради което жалбата се явява недопустима за разглеждане. Същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Предвид оставяне без разглеждане на въззивната жалба, доказателственото искане на въззивника следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Х. С. И. да се изиска служебно гр.д. № 3613/2024 г. по описа на ВРС или да бъде предоставен срок за представяне на заверени преписи от документи по гр.д. № 3613/2024 г. по описа на ВРС, а именно: искова молба, съдебни разпореждания и подадените молби, относими към установяване на извършеното конклудентно приемане на наследството.