Решение № 609 от 22.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Г.ева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20231000501788 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 110 от 14.03.2023 г., постановено по гр. дело № 277/2022 г. на Окръжен съд - Перник, на основание чл. 558, ал. 5 КЗ, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ, ответникът Гаранционен фонд е осъден да заплати на ищците С. Ц. Д., В. Е. Д. и Ю. Е. Д. суми от по 150 000 лева на всеки от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател - съпруг на първата и баща на другите двама - Е. В. Д., настъпила при ПТП на 31.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2022 г. до окончателното изплащане. Със същото решение исковете до пълните им предявени размери от по 200 000 лева, както и искането за присъждане на законна лихва върху главниците за периода от 15.10.2021 г. до 16.01.2022 г., са отхвърлени, като неоснователни.

Недоволен от решението е останал Гаранционният фонд, който в срока 1 по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 от ГПК, касаеща наличието и липсата на съпричиняване, и тази на чл. 52 от ЗЗД, нормираща определянето на справедливия размер на обезщетението. В тази връзка се поддържа, че обезщетенията на ищците не следва да надхвърлят предела от по 110 000 лева, като от този размер следвало да се приспаднат до 80 % поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците Е. Д., който обективно е имал възможността да възприеме опасността и да избегне удара, но не го е направил.

Въззиваемите С. Ц. Д., В. Е. Д. и Ю. Е. Д. оспорват жалбата по съображения, изложени в депозирания отговор.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд София намира следното:

Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ от С. Ц. Д., В. Е. Д. и Ю. Е. Д. срещу Гаранционен фонд за заплащане на сумите от по 200 000 лева на всеки от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател - съпруг на първата и баща на другите двама - Е. В. Д., настъпила при ПТП на 31.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2021 г. до окончателното плащане.

Решението в частта, в която исковете за заплащане на суми от по 22 000 лева на всеки ищец са уважени, като необжалвано, е влязло в сила.

Поради основателност на предявените искове и липсата на жалба от ответника в тази осъдителна за него част първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при квалификацията на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ, а именно, че на 31.08.2021 г., около 08:20 ч., при суха пътна настилка, на ул. „Освобождение“ в гр. Перник, при управление на МПС – колесен багер NEW HOLLAND MH CITY, с рег.№ *******, за който липсва валидна застраховка „Гражданска отговорност“, 2 водачът К. П. С., без да притежава необходимата правоспособност, излизайки от крайпътна територия – паркинг в комплекс „МИИВ“, не пропуска движещия се по пътя лек автомобил „Форд Ка“ с рег.№ ********, управляван от Е. В. Д., в резултат на което е настъпил удар между двете превозни средства, при който предната част на лек автомобил „Форд“ е взаимодействала с лявата страна на колесния багер, като от произшествието е причинена смъртта на водача Е. Д..

Във връзка с пътно-транспортното произшествие е образувано наказателно производство, което е приключило с влязла в сила на 19.11.2022 г. Присъда № 12/03.11.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 233/2022 г. на Окръжен съд – Перник, с която третото лице-помагач К. П. С. е признат за виновен в извършването на процесното произшествие.

При тези данни съдът приема от правна страна, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ, съгласно която Гаранционен фонд изплаща на увредените лица обезщетения за неимуществени вреди вследствие на смърт от моторно превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Ищците са установили при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти: настъпилото пътно-транспортното произшествие и неговия механизъм, противоправното поведение на соченото като делинквент лице при управляването на моторно превозно средство, твърдените претърпени неимуществени вреди, наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото пътно-транспортно произшествие, обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, по отношение на което не е била сключена застраховка, покриваща риска "Гражданска отговорност". Следователно, предявените искове се явяват доказани по своето основание.

За да се произнесе по размера на обезщетенията съдът съобрази указаните общи критерии в задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, както и специалните такива, изведени в казуалната, но константна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, подчинени на установените по делото факти. В тази при определяне на размерите на обезщетения за претърпените неимуществени 3 вреди от С. Д., съпруга на починалия, съдът взе предвид възрастта към датата на произшествието – 65 г., настъпилата в резултат на стресогенното събитие промяна в начина на живот, загубата на спътника си, с когото са споделяли в разбирателство и взаимна подкрепа живота си в продължение на повече от 40 години, а също така настъпилата тревожност, чувство на болка, самота и празнота, както и последвалата отчужденост. По отношение на търпените от В. Д. (дъщеря на починалия) вреди, съдът взе предвид освен възрастта към датата на произшествието – на 34 години, още и настъпилия обрат в живота поради смъртта на баща , установената близка връзка на обич и уважение между баща и дъщеря, която е била източник на сила и самочувствие, които е изгубила, както и неотшумелите страх, пристъпи на тревожност и нарушен сън като трайни последици от случилото се. По отношение на търпените от Ю. Д. вреди, съдът взе предвид възрастта му към датата на произшествието – 45 години, установената близка връзка между баща и син на разбирателство, подкрепа, взаимност, обстоятелството, че и на тази възраст те са продължили да прекарват време заедно, което прави усещането за загубата още по-тежко, получената потиснатост, наложила повлияване с медикаменти. Установява се от показанията на св. Й., че и тримата ищци продължават да се чувстват съкрушени и да скърбят и до момента по смъртта на своя съпруг и баща, човек трудолюбив и грижовен, с когото в годините са изградили сплотено и здраво семейство.

Въз основа на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от ищците неимуществени вреди възлиза на сумата, определената от първоинстанционния съд от по 150 000 лева на всеки от тях.

По възражението за съпричиняване, изразяващо се в управление от страна на пострадалия с несъобразена скорост, която му е попречила да избегне ПТП посредством аварийно спиране съдът съобрази, че приносът по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД има винаги обективен характер. С оглед на това правно релевантно е конкретното поведение, с което пострадалият създава предпоставки за възникване на вредите или улеснява механизма на увреждането, независимо, дали действията или бездействията му носят белега „неправомерност“. Въз основа на това настоящият състав намира възражението на Гаранционен фонд за принос на пострадалия в каузалитета на настъпилите вредоносни последици, обоснован с поведението му на водач 4 на лекия автомобил, за основателно. За наличието на съпричиняване от значение е дали и доколко пострадалият със собственото си поведение обективно е допринесъл за настъпване на вредите и то така, че спрямо тях то да се явява пряка причина, а последните - негово следствие. На кои действия или бездействия (на деликвента или на пострадалия) ще бъде отдаден превес, е относимо към определяне на степента, т.е. на съотношението между тях, а не на съществуването или отсъствието на съпричиняване. В случая е установено от събраните писмени доказателства, както и от заключението на приетата авто-техническа експертиза, че пострадалият Д. е възприел опасността от над 50 метра преди мястото на удара, но е реагирал със закъснение чрез спиране, като е редуцирал скоростта на движение на лекия автомобил от 58-59 км/ч до 43-44 км/ч, когато е настъпил ударът между предната част на лекия автомобил и лявата страна на спрелия колесен багер.

Установено е още, че Д. е успял да задейства ефективно спирачната система едва 12.19 метра преди мястото на удара, отлагайки спирачна следа с дължина от 9 метра. От приетата експертиза се установява, че техническата причина за настъпване на произшествието се съдържа в едновременното действие на двамата водачи. Като основната техническа причина за настъпване на произшествието са действията на водача на колесния багер, който навлиза на ул.“Освобождение“ без да подсигури безопасното преминаване на движещия се в този момент лек автомобил „Форд“, насочвайки се към срещуположната пътна лента. Въпреки това, починалият водач е имал възможността да забележи колесния багер на разстояние от над 50 метра или когато разстоянието между тях е било по-голямо от пълния спирачен път на лекия автомобил. Това означава, че той е могъл да предотврати произшествието, ако се бе движел с такава скорост, която да му позволи своевременно да предприеме аварийно спиране, като неговите субективни действия обективно са допринесли то да настъпи. Въззивният съд, като направи конкретна преценка на поведението на всеки от участниците в пътно-транспортното произшествие, а именно както на водача на товарния автомобил и доказаното по отношение на него нарушение на установените правила за движение по пътищата с влязла в сила присъда, така и поведението на водача на лекия автомобил, приема, че съпричиняването следва да бъде определено в съотношение 70 % към 30 % в тежест на водача на багера. С оглед на това, от определения размер обезщетенията от по 5

150 000 лева, след приспадане на възприетия процент на съпричиняване, на всеки от ищците следва да се присъди обезщетение в размер от по 105 000 лв.

Второто поддържано пред въззивната инстанция възражение за съпричиняване, изразяващо се в управление на МПС без поставен предпазен колан, е неоснователно: според заключението на съдебно-медицинската експертиза леталният изход от произшествието би настъпил и ако водачът на лекия автомобил е бил с правилно поставен предпазен колан.

Поради частично несъвпадане на изводите на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, в която от дължимите обезщетения за неимуществени вреди са присъдени суми над размера от по 105 000 лв. до уважените от по 150 000 лв. В останалата част решеинето следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на представлявалия ищците адвокат Г. Й. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 17 250 лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, а на Гаранционен фонд следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в общ размер на 1 928 лв., от които 1 728 лв. разноски за заплатена държавна такса и 200 лева юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът