Решение № 704 от 25.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. Варна, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20243100500548 по описа за 2024 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от Т. Д. Т., ЕГН **********, от ******, чрез особен представител, срещу решение №3460/27.10.2023г., постановено по гр.д. № 14995/2022 г. на ВРС, с което е признато за установено, че в полза на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, съществува вземане срещу въззивника за сумите, както следва:

- 62.96 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги за периода 15.04.2020г.-14.06.2020г. по допълнително споразумение от 10.07.2019г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******;

- 95.93 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги за периода 15.04.2020г.-14.06.2020г. по допълнително споразумение от 26.05.2020г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******;

- 247.85 лева, представляваща лизингови вноски за периода 15.06.2020г. до 14.08.2020г. по договор за лизинг от 10.07.2019г. на устройство SONY 1

Xperia 10 Plus Black;

- 17.98 лева, представляваща застрахователна премия за периода 15.04.2020г.-14.06.2020г. по застраховка на устройство „Смартфон протект“ по застрахователна полица № 10020094 от 10.07.2019г.;

- 104.94 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, изменен с допълнително споразумение от 10.07.2019г. за мобилен номер *******, формирана от три месечни такси;

- 69.25 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, изменен с допълнително споразумение от 26.05.2020г. за мобилен номер ******* и формирана от сбора от три месечни абонаментни такси; ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.07.2022г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 4322/12.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 8908/2022г. по описа на ВРС, 34-ти състав.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Досежно договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* се поддържа, че същият неправилно е кредитиран от съда, тъй като неговата истинност е оспорена с отговора и е следвало да бъде изключен на основание чл.183 от ГПК поради непредставяне на оригинала. Вземанията по договора за лизинг, претендирани на основание чл.12 от ОУ, счита за недължими поради липсата на отправени от ищеца писмени изявления за разваляне и за предсрочна изискуемост. Вземанията за неустойки за предсрочно прекратяване се оспорват по съображения, че не са налице предвидените в чл.19б и чл.19в от ОУ основания за разваляне и че не е отправено едномесечно писмено предизвестие, както и поради неравноправност на клаузата на основание чл.143, т. 5 и 19 от ЗЗП. Поддържа се, че при липса на изрична регламентация в договора относно развалянето, приложение следва да намерят общите правила на чл.87, ал.1 от ЗЗД.

Вземането за застрахователна премия се оспорва с твърдения за липса на активна материална легитимацията, доколкото не са представени доказателства ищецът да има качеството на застрахователен брокер или агент, за предвидена в застрахователния договор уговорка за плащане на вноските чрез ищеца, за сключен от него договор със застрахователя по чл.313, ал.3 от КЗ и за уговорка ищецът да събира дължимите суми от името и за сметка на застрахователя. Излага се, че е необосновано само въз основа на договора за застраховка и ОУ да се направи извод, че между застрахователя и ищеца съществува формален писмен договор.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, 2 в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Твърди, че между страните има индивидуални уговорки, въз основа на които ищецът има право едностранно да прекрати договора в случай на виновно неизпълнение, каквото в случая е налице поради неплащане на абонаментни такси за 3 месеца. В случая договорът е прекратен на основание чл.75, вр. чл.19б, буква в) от ОУ.

Анализът на редакцията на чл.19б, съотнесен към съдържанието на чл.19в, безусловно сочи, че в първата хипотеза не се изисква едномесечно писмено предизвестие или друга специална форма, в това число и кратки електронни съобщения (смс). Процесните договори за мобилни услуги са прекратени на 30.06.2020г. в съответствие с действащите общи условия. След прекратяване на договорите, с последната фактура ищецът е начислил дължимите суми с настъпил падеж, включително за процесните неустойки, срещу които ответникът не е възразил.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от „Йеттел България” ЕАД срещу Т. Д. Т. обективно съединени искове с правно основание 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника по издадена заповед № 4322/12.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8908/2022г., по описа на ВРС, 34-ти състав, представляващи абонаментни такси, такси за услуги, застраховки, лизингови вноски и неустойки, произтичащи от допълнително споразумение от 10.07.2019г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******, допълнително споразумение от 26.05.2020г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *******, договор за лизинг от 10.07.2019г. на устройство SONY Xperia 10 Plus Black и договор за застраховка на устройство „Смартфон протект“ по застрахователна полица № 10020094 от 10.07.2019г.

В исковата молба се твърди, че ответникът е ползвал предоставените му услуги, като е останал да дължи месечни абонаментни такси, цена на предоставени му мобилни услуги, лизингови вноски и застрахователна премия, за които са издадени фактури № 7304517239/15.05.2020г. за отчетен период 15.04.2020г. – 14.05.2020г., фактура № 7305679073/15.06.2020г. за отчетен период

15.05.2020г.

–

14.06.2020г. и фактура

№

7306948743/15.07.2020г. за периода 15.06.2020г. – 14.07.2020г. Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми на уговорените падежи, на 30.06.2020г. договорите са едностранно прекратени от дружеството-ищец. С едностранното прекратяване на договорите поради виновно поведение на ответника и на основание т. 9 от 3 договорите за мобилни услуги за ответника е възникнало задължение да заплати и неустойка – три месечни такси по всеки един от договорите за мобилни услуги и разликата между цената на предоставеното устройство и преференциалната цена по сключения договор. Тъй като ответникът не е погасил задълженията си, ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с което се обосновава правният интерес от предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения му по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител, в който изразява становище за неоснователност на претенциите. Оспорва наличието на твърдяната облигационна връзка, в това число и всички документи подписани от ответника и представени в рамките на заповедното производство. Оспорва и факта на предоставяне, респ. ползване на начислените с представените фактури услуги, като в тази връзка счита, че приложените към заповедното производство такива, едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, не са достатъчни да установят визираните в тях задължения. Прави възражение, че клаузата за неустойка при прекратяване на договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като създаваща условия за неоснователно обогатяване на ищеца и нарушаваща принципа на справедливостта. Сочи, че по същество клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение за заплащане на месечни такси, без обаче да може да получи услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора. Отделно от това поддържа, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ претендираното право, доколкото не са изпълнени изискванията на чл. 87 ЗЗД и в частност наличие на изявление за разваляне на договора, достигнало до ответника и даване на подходящ срок, след изтичане на който договорът да се счита развален. С аргумент от разпоредбите на Общите условия и липсата на уредена в тях форма на изявлението, счита, че са приложими общите правила на ЗЗД и доколкото договорът е сключен в писмена форма, то и изявлението за прекратяването му следва да е в същата форма. Такова изявление на дружеството-оператор поддържа да не е достигало до ответника. Оспорва да е отправено и изявление за прекратяване на договора за лизинг, респ. за предсрочна изискуемост на вноските по него. Излага доводи на следващо място, че по отношение на мобилно устройство SONY Xperia 10 Plus Black е налице продажбено правоотношение, по силата на което ищецът е продал на ответника същото на преференциална цена, с оглед което счита, че начислената сума от 262.16 лева се явява неустойка. Клаузата обаче, с която е предвидено заплащане на такава, поддържа да е неравноправна и като такава 4 нищожна. Твърди, че клаузата не е индивидуално договорена, а предварително изготвена от търговеца и предлагана на неограничен брой потребители и в този смисъл ответникът не е имал възможност да окаже влияние върху съдържанието й. Счита и че същата излиза извън рамките на присъщите за неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тя не обезпечава главното задължение на потребителя за заплащане на съответните абонаментни такси за ползваните услуги, а задължение, което е вече изпълнено – извършена продажба на мобилното устройство, цената на което е заплатено от потребителя. С оглед това и счита, че операторът би се обогатил веднъж получавайки преференциална цена на устройството и втори път – над шест пъти по-голяма цена, изразяваща се в начислената неустойка.

Оспорва и дължимостта на сумата от 17.98 лева, претендирана като дължима застрахователна вноска за устройство „Смарт протект“.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. В рамките на дължимата служебна проверка по допустимост на производството съдът констатира, че искът с правно основание чл.422 от ГПК е предявен по реда на чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Претенциите за абонаментни такси и такси за мобилни услуги са основани на твърдения за сключени между страните допълнителни споразумения за два предпочитани номера - от 10.07.2019г. за предпочетен номер ******* и от 26.05.2020г. за предпочетен номер *******.