Решение № 315 от 26.02.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./………………..2018г. гр. Варна

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

Мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА при секретар Светлана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова въззивно гражданско дело № 2536 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на М М.З.

ЕГН **********,***, партер, чрез адв. Ст.К., срещу решение № 4356/30.10.2017г. по гр.д. № 4403/2016г. на ВРС, с което са отхвърлени исковете му, насочени срещу „Модел ист” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.

„Цариброд”, № 1, представлявано заедно и поотделно от двамата управители Х.Х. К. и Г.Т.К., с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и чл. 224 ал.1 КТ, с искане да да бъде признато за незаконно и отменено уволнението му извършено от работодателя „Модел ист” ООД със заповед № 2 от 7.04.2016г. поради наложено със заповед № 1/07.04.2016г. наказание „дисциплинарно уволнение” и да му се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 4 работни дни за 2016г. в размер на 82,40лв., като неоснователни, оставено е без уважение искането му за присъждане на разноски и е осъден на основание чл. 78 ал. 3 ГПК да заплати на „Модел ист” ООД сумата от 500 лева разноски в първоинстанционното производство. Считайки обжалваното решение за „неправилно и недопустимо, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалното право и на процесуалните правила, както и съдопроизводствените действия при търкуване и прилагане на българското законодателство и предвид фактите по делото”, въззивникът се моли да бъде отменено и постановено друго, с което да бъдат уважени предавените с исковата молба искови претенции, с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от КТ, чл. 346 от КТ, като се съобразят разпоредбите на чл. 197 от КТ и тази по чл.

194 от ГПК. Моли се за присъждане на сторените разноски с правно осн. чл. 78, ал. 1 от ГПХК, включително куриерските разходи преди съдебния процес и по време на исковия процес деловодните разноски пред всички инстанции, включително държавните таксиф и адвокатсдки възнаграждение до настоящия момент, определено по реда на Наредба № 1/09.07.2004г.

В писмен отговор „Модел ист” ООД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Цариброд”, № 1, представлявано заедно и поотделно от двамата управители Х.Х. К. и Г.Т.К., чрез адв. Св.Т. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Смята, че предприетото уволнение е законосъобразно, предвид неявяването на ищеца на работа в периода от 19.03.2016г. до 24.03.2016г., като не е доказал да е бил отстранен от работа от страна на работодателя си. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане н сторените по делото разноски и заплатено адвокатско възнаграждениеи за въззивното производство.

ВОС констатира следното:

В исковата си молба ищецът М М.З., действащ чрез адв. Ст.К. твърди, че е работил при ответното дружество като готвач в р-т „Ориент” на ул. „Цариброд” № 1 в гр. Варна по трудов договор № 228/26.06.2014 за времето от 26.06.2014 до 24.02.2016. На последната дата възникнал конфликт между него и управителката на дружеството Г. К., при което, гонейки го отправила обидни думи към него и в резултат на това ищецът напуснал работното си място. На 29.02.2016г по своя инициатива депозирал писмените си обяснения. Между страните била водена писмена кореспонденция за изясняване на отношенията им и затова до 08.04.2016 той бил без работа. Работодателят неоснователно предприел действия по налагане на ищеца на дисциплинарно наказание уволнение, за което му били поискани писмени обяснения и били издадени заповеди № 1 и № 2 от

7.04.2016г. Ищецът счита, че няма вина за налагането на посоченото наказание, а вината е изцяло на управителя на дружеството Г.К.. М.М.З. е поискал от съда да бъде признато за незаконно и отменено уволнението му извършено от ответника „Модел ист” ООД ********* със заповед № 2/07.04.2016г. поради наложено със заповед № 1/07.04.2016г. наказание дисциплинарно уволнение и да му се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 4 работни дни за 2016г. в размер на 82,40лв., ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, „Модел ист” ООД, представлявано от Г.Т.К., чрез адв.

Св.Т. оспорва исковите претенции, като неоснователни. Предметът на правния спор по първоинстанционното дело най-сетне е очертан с влязлото в сила определение № 1763/18.07.2016г. по ч.гр.д. №

1171/2016г. на ВОС-ГО. Потвърждава, че на 26.06.2014г. между страните е бил сключен трудов договор със срок за изпитване, като е трансформиран в такъв за неопределен срок, като М М.З. е заемал длъжността „помощник готвач” в ресторант „Ориент” в гр. Варна. По повод направената забележка на ищеца на 24.02.2016г. от управителя Г.К. да не разговаря по мобилния си телефон по време на работа, той самоволно напуснал работното си място. Под предлог, че е отстранен от работа и недопускан от работодателя, не се явил повече на работа, въпреки, че с писмо, получено чрез процесуалния му предсктавител на 17.03.2016г. е бил поканен да се върне на работа на следващия получаването на поканата ден, въпреки отсъствието му до тогава, като включително ще му бъде заплатено трудово възнаграждение за периода от 25.02.2016г. до 17.03.2016г. С покана от 24.03.2016г. и след неявяване и депозиране на ответно писмо, че е отстранен от работа и няма да се върне, работодателят изискал писмени обяснения по реда нао чл. 193 от КТ за неявяването му в периода от 19.03.2016г. до 24.03.2016г. След депозираното ново писмено възражение от 24.03.2016г. от страна на М М.З., работодателят е издал обжалваните заповеди за налагане на дисциплинарно наказание и уволнение. С платежно нареждане от 15.04.2016г. „Модел ист” ООД е заплатило на посочената от М М.З. в писмо от 08.04.2016г. сметка, сумата от 435.18лв., представляваща остатък от дължимото трудово възнаграждение за м.

02.2016г. и м.03.2016г. в размер на и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 4 дни за 2016г. в размер на

82.40лв. Моли се исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Не се спори между страните и се установява от представените пред ВРС писмени доказателства-трудов договор № 228/26.06.2014г. на л. 80 и останалите на л. 35-42 от първоинстанционното дело, че от 27.06.2014г. страните са в трудово правоотношение, като М М.З. се е съгласил да заеме длъжността „помощник готвач”, НКПД 51202003 с място на работа снек бар в гр. Варна, ул. „Цариброд”, № 1, при основно месечно трудово възнаграждение от 440.00лв. и допълнително възнаграждение от 0.6% на година за прослужено време и 20 дни платен годишен отпуск.

На 24.02.2016. възникнал конфликт между М М.З. и управителката

Г.К., в резултат на което работникът се почуствал обиден и напуснал работното си място.

На

29.02.2016г. по своя инициатива М М.З. е депозирал писмените си обяснения по случая.

Между страните е била водена писмена кореспонденция за изясняване на отношенията им, в хода на която, с писмо от 12.03.2016г. работодателят е изискал писмени обяснения от М М.З. за неявяването му на работа в периода от 25.02.2016г. до 12.03.2016г.

На 18.03.2016г. М М.З. е бил уведомен от работодателя си „Модел ист” ООД с писмо от 17.03.2016г., че образуваното срещу него дисдциплинарно производство е прекратено, като сключетният между тях трудов договор № 228/26.06.2016г. си остава в сила, съгласно уговорените в него клаузи, като е поканен в 13.00ч. на деня, следващ датата на получаване на поканата, да се яви на работа в ресторант „Ориент” в гр. Варна, ул. „Цариброд”, № 1. Уведомен е още, че за периода на отсъствието му от 25.02.2016г. до датата на получаване на поканата ще бъде обезщетен, като му се начисли във ведомостта трудово възнаграждение. При невъзможност да се яви му е предоставена възможност да се свърже на посочен в поканата телефонен номер с управителя за уточняване на графика на работа.

С писмо от 18.03.2016г. М М.З., действащ чрез процесуалния си представител адв. Ст.К. е заявил, че е получил поканата на 18.03.2016г., но е възразил, че на 14.03.2016г. е подал вече възражение, че смята себе си за отстранен и недопускан до работа. Поискал е от работодателя да бъде прекратено трудовото възнаграждение, както и да му бъде върната здравната книжка.

На 21.03.2016г. му е била върната здравната книжка.

С покана от 24.03.2016г. работодателят е поканил М М.З. да приеме отправено му предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, като уведоми в 7-дневен срок за решението си. Не направи ли това, работодателят ще счете, че не е прието това предложение. Предложено му е да бъде прекратено трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 9, чл.- 326 от КТ или чл. 327, ал. 1 от т. 1-т. 12 от КТ, ако са налице основанията по тези хипотези в 7-дневен срок от получаване на поканата. В случай, че не вземе становище, работодателят е указал, че ще приеме, че не са налице тези основания. Поканен е в случай, че приеме някое от тези две предложения да се яви за оформяне на трудовата книжка. Поканен е също да се яви и да си получи трудовото възнаграждение за м.02.2016г. или да даде писмено съгласие и посочи банкова сметка, ***. В случай, че не приеме предложението за прекратяване на трудовото правоотношение на някое от посочените по-горе основания в дадения му 7-дневен срок, работодателят е посочил, че иска обяснения по реда на члб. 193 от КТ в три дневен срок от изтичане на дадения му 7-дневен срок. Същевременно му е даден 7-днвене срок да посочи дали страда от някоя от болестите по Наредба № 5, обн ДВ бр. 33/28.04.1987г., като са посочени и самите болести, с представяне на доказателства в даден му допълнителен срок в случай на положителен отговор.

В поредното си възражение М М.З. е потвърдил получаването на поканата на 25.03.2016г. и за пореден път е заявил, че намира работодателя си „изцяло в нарушение на този трудово-правен спор на осн. чл. 214 от КТ”, че е отстранен и не е допускан до работа. Поискал е от управителя Г.К. да прекрати трудовия договор по законоустановения ред и да оформи всички документи. Не той, а тя е виновната страна по казуса. С оглед поканата е заявил, че отхвърля и не приема отправените предложения. Няма да даде и писмени обяснения по реда на чл. 193 от КТ, а водената кореспонденция и изразено становище за достатъчно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. На 07.04.2016г. е издадена заповед № 1, с която работодателят е налоожил наказание „Уволнение”, поради неявяване на повезе от два последователни работни дни от 19.03.2016г. до 24.03.2016г., на осн. чл. 188, т. 3 от КТ, вр. Чл. 190, ал.

1, т. 2 и ал. 2 от КТ и чл. 187, т. 1 от К:Т, при спазване изискванията на чл.

189, чл. 193, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл. 194 от КТ.

Последвало е издаване и на заповед № 2 от същата дата, на осн. чл. 330, т.

6 от КТ, във връзка с издадената заповед № 1/07.04.2016г., с която е прекратено трудовото правоотношение на М М.З., като е разпоредено да му бъдат изплатени обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 4дни за 2016г. в размер на 82.40лв. и е посочено, че на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ дължи обезщетение в размер на 432.58лв. С писмото си от 08.04.2016г. самият М М.З., чрез адв. Ст.К. е потвърдил получаването на двете заповеди на 08.04.2016г.

В с.з. на 02.10.2017г.по първоинстанционното дело, съдът е приел на осн. чл. 146 от ГПК за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че М М.З. в периода от 19.03.2016г. до 24.03.2016г. не се е явявал на работа.

От платежно нареждане № РО1025/15.04.2016г. се установява, че по посочената от адв. Ст.К. на л. 43 от първоинстганционното дело сметка, „Модел ист” ООД е превел за М М.З. сумата от 453.18лв., от която обезщетение по чл. 224 от КТ за 2016г. в размер на 82.40лв., съгласно начисленото във ведомостта за м.03.2016г.

Разпечатката съдържа 41 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/571c7280-4381-41cc-9ddb-d3f673104625