Решение № 2560 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2560 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100501114 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника по иска „Е.а.“ ЕООД, чрез управителя К.Н., срещу решение № 20202627 от 25.10.2021 г. по гр.д. № 38671/2020 г. на СРС, ГО, 82 състав, в частта, с която „Е.а.“ ЕООД е осъдено, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата 16,53 лв. – обезщетение за забавено плащане в периода 16.12.2019 г. – 28.07.2020 г. на сумата 300,45 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия и цена на извършена услуга дялово разпределение в периода 01.11.2016 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „****, аб. № 414173, както и в частта, с която ответникът е осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да плати на ищеца сумата 68,64 лв. – разноски в исковото и заповедното производство.

С въззивната жалба се поддържа недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната част, тъй като съдът е бил сезиран с установителен, а не с осъдителен иск. При условията на евентуалност се поддържа и неправилност на решението в тази част, поради постановяването му в противоречие с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – с твърдение, че ответното дружество не е изпадало в забава, тъй като е платило на ищеца задълженията си веднага след поканата. Иска се обезсилване, евентуално отмяна на първоинстанционното решение в посочената част и отхвърляне на иска.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

1

С отговора на въззивната жалба, подаден от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. А.Т., се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, като необжалвано.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част е частично недопустимо.

Когато е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и тя е оспорена от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, кредиторът може и следва да осъществи защита на вземането си чрез предявяване на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, за да се установи със сила на пресъдено нещо неговото съществуване. Признаването на вземането с влязло в сила съдебно решение по така предявения иск придава изпълнителна сила на оспорената заповед за изпълнение - чл. 416 ГПК, като въз основа на същата кредиторът има право да се снабди с изпълнителен лист и да проведе принудително изпълнение. Поради това наличието на издадена заповед за изпълнение лишава кредитора от правен интерес да търси защита на вземането чрез осъдителен иск, респ. обуславя интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК. Правното значение и последиците на заповедта по чл. 410 от ГПК дават основание да се приеме, че до момента, в който тя не бъде обезсилена - на основание чл. 415, ал. 2 ГПК или по друга причина (напр. по искане на заявителя), осъдителният иск относно вземането е недопустим, заради наличието на специален ред за защита - този по чл. 422 от ГПК. Само в случай на обезсилване на заповедта за кредитора би съществувал правен интерес да предприеме защита на вземането си чрез предявяване на осъдителен иск по общия ред, нещо повече - този иск би бил единственият способ за реализиране на вземането след неуспешно проведеното и нереализирано докрай заповедно производство. Самият закон (чл. 422, ал. 1 ГПК) определя характера на исковата защита за ищеца. В този смисъл са решение № 454 от 3.06.2010 г. по гр. д. № 195/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 102 от 9.07.2010 г. по т. д. № 767/2009 г. на ВКС, I т. о., определение № 230 от 23.03.2010 г. по ч. т. д. № 83/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.

В случая, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.06.2020 г., издадена по гр.д. № 72818/ 2019 г. на СРС, ГО, 82 състав, е разпоредено „Е.а.“ ЕООД да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 252,29 лв. - цена на 2 доставена топлинна енергия за периода 01.11.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху същата от 16.12.2019 г. (подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане; сумата 41,81 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2016 г. – 03.12.2019 г.; сумата 48,16 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху същата от 16.12.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 7,91 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за услугата дялово разпределение за периода 30.12.2016 г. – 03.12.2019 г.; сумата 25 лв. държавна такса и сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С оглед направено на 28.07.2020 г. от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, касаещо претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД (главниците в общ размер на 300,45 лв. са погасени чрез плащане на 28.07.2020 г.), кредиторът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил, по реда на чл. 422 ГПК, на 20.08.2020 г., иск за признаване за установено в отношенията между страните, че „Е.а.“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 16,53 лв. - обезщетение за забавено плащане от 16.12.2019 г. (подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до 28.07.2020 г. (плащане на главниците 300,45 лв.) на главница 300,45 лв. (цена на доставена топлинна енергия и цена на извършена услуга дялово разпределение в периода 01.11.2016 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден имот в гр.

София, ж.к. „****, аб. № 414173); на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 49,72 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за доставена топлинна енергия и главницата за услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2016 г. до 03.12.2019 г. Искът е уточнен с молба вх. № 25157243/02.11.2020 г. по описа на СРС и с молба вх.

23867/20.04.2022 г. по описа на СГС. В исковата молба е посочено, че в срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, на 28.07.2020 г., е извършено плащане от „Е.а.“ ЕООД в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на сумата 300,45 лв., при което са останали дължими само посочените по-горе обезщетения по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК.

С определение № 20247376 от 09.11.2020 г. по гр.д. № 72818/ 2019 г. на СРС, ГО, 82 състав, частично отменено с определение от 06.10.2021 г. по ч.гр.д. № 11233/2021 г. на СГС, ГО, II-Е въззивен състав, районният съд, предвид изявлението на кредитора за частично погасяване, поради плащане, на вземанията му към длъжника, е обезсилил заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта й относно сумата 252,29 лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2016 г. – 30.04.2019 г., и сумата 48,16 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2016 г. – 30.04.2019 г. Заповедта по чл. 410 ГПК не е обезсилена в частта й относно сумата 49,72 лв. – обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено плащане на главницата за доставена топлинна енергия и главницата за услугата дялово 3 разпределение за периода 31.12.2016 г. – 03.12.2019 г., както и в частта й, с която е присъдена законна лихва върху главница 300,45 лв. (цена на доставена топлинна енергия и цена на извършена услуга дялово разпределение в периода 01.11.2016 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „****, аб. № 414173), считано от 16.12.2019 г. (подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното плащане на сумата, което в случая е станало на 28.07.2020 г.

Няма данни ищецът до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, нито по-късно, да е изменил, по реда на чл. 214 ГПК, предявения от него установителен иск в осъдителен такъв, а и предявяването на осъдителен иск би било недопустимо, лишено от правен интерес, по изложените по-горе съображения.

Въпреки, че не е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и въпреки липсата на правен интерес от предявяването на такъв иск, първоинстанционният съд е осъдил, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивника да заплати на въззиваемото дружество сумата 16,53 лв. – обезщетение за забавено плащане в периода 16.12.2019г.

– 28.07.2020г. на главницата 300,45 лв., за която претенция има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.06.2020 г. по гр.д. № 72818/ 2019 г. на СРС, ГО, 82 състав.

Осъдителният диспозитив по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 16,53 лв. – обезщетение за забавено плащане в периода 16.12.2019 г. – 28.07.2020 г. на главницата 300,45 лв. съдържа в себе си и признаване на вземането на ищеца за тази сума, тоест произнасяне и по установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, за посоченото вземане.

Ето защо първоинстанционното решение е допустимо в частта, с която е постановено, че „Е.а.“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 16,53 лв.

– обезщетение за забавено плащане в периода 16.12.2019 г. – 28.07.2020 г. на главницата 300,45 лв., за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.06.2020 г. по гр.д. № 72818/ 2019 г. на СРС, ГО, 82 състав, и недопустимо в частта, с която е постановено присъждане на тази сума в полза на „Топлофикация София“ ЕАД. Като недопустимо в осъдителната част, първоинстанционното решение ще следва да бъде обезсилено в същата.

В частта, с която е признато за установено, че „Е.а.“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 16,53 лв. – обезщетение за забавено плащане в периода 16.12.2019 г. – 28.07.2020 г. на главницата 300,45 лв., за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.06.2020 г. по гр.д. № 72818/ 2019 г. на СРС, ГО, 82 състав, решението следва да бъде потвърдено, поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд досежно дължимостта на тази сума. С подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 16.12.2019 г. кредиторът 4

„Топлофикация София“ ЕАД е поставил в забава длъжника „Е.а.“ ЕООД за главницата от 300,45 лв., поради което и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, длъжникът дължи законна лихва върху същата, считано от 16.12.2019 г. до окончателното й изплащане – в случая до 28.07.2020 г. Размерът на законната лихва върху главница 300,45 лв. за периода 16.12.2019 г. – 28.07.2020 г. възлиза на 18,83 лв., поради което вземането на кредитора следва да бъде признато за предявения размер от 16,53 лв.

С оглед цялостното уважаване на предявения положителен установителен иск за сумата 16,53 лв., представляваща обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено плащане в периода 16.12.2019 г. – 28.07.2020 г. на главницата 300,45 лв., първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено в частта, с която в полза на ищеца е присъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 68,64 лв. – разноски в исковото и в заповедното производство, направени във връзка с тази претенция. По отношение на разноските, направени пред настоящата инстанция, съдът намира, че на въззиваемото дружество „Топлофикация София“ ЕАД не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. От името на същото във въззивното производство са били предприети процесуални действия по подаване на отговор на въззивната жалба и по подаване на молба за разглеждане на делото в отсъствие на процесуален представител на дружеството, за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но нито в отговора, нито в молбата са изразявани мотивирани становища, касаещи основателността на въззивната жалба, нито дружеството е представлявано в проведеното по делото открито съдебно заседание.