Решение № 17598 от 01.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17598 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20231110154090 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК от „.........” ЕАД срещу Б.

Т. Л. и М. С. Л. с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: 2213,14 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 363,34 лв. за периода 15.09.2020 г. до 15.11.2022 г., както и суми за дялово разпределение: главница в размер на 30,36 лв. за периода м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г . до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в размер на 6,26 лв. от 01.12.2019 г. до 15.11.2022 г., при квоти както следва:

З а Б. Т. Л. с ЕГН: ********** - 1/3 от целия дълг, а именно 737,71 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 121,11 лв. за периода 15.09.2020 г. до 15.11.2022 г., както и суми за дялово разпределение: главница в размер на 10,12 лв. за периода м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в размер на 2,09 лв. от 01.12.2019 г. до 15.11.2022 г.;

За М. С. Л. с ЕГН: ********** - 2/3 от целия дълг, а именно 1475,43 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 242,23 лв. за периода 15.09.2020 г. до 15.11.2022 г., както и суми за дялово разпределение: главница в размер на 20,24 лв. за периода м.10.2019 г.

1 до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в размер на 4,17 лв. от 01.12.2019 г. до 15.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 6666/2022 г. по описа на СРС, 24-ви състав.

Ищецът твърди, че между него и ответниците, като съсобственици на процесния имот с аб. № ........., находящ се в гр. ............, е налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като последните не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали общ отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Поддържат, че в процесния имота и за процесния период не е доставена топлинна енергия. Навеждат твърдения, че претенцията за главница и акцесорни задължения във връзка с услугата „дялово разпределение“ е предявена при липса на активна легитимация за това, тъй като услугата „дялово разпределение“ не е извършвана за имота от „.........“ ЕАД, а за част от периода, за който е заявена, същата е обхваната от сила на пресъдено нещо по влязло в сила в тази му част Решение на СРС по гр.д. № 7146/2022 г. Претендират вземането да е погасено по давност. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират присъждане на разноски.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца субективно материално притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за доставената топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна 2 енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. ...., ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че ответниците притежават правото на собственост върху процесния недвижим имот. По делото не са представени, респективно приобщени преки доказателства относно правнорелевантния факт, че ответниците притежават право на собственост или вещно право на ползване върху процесния имот. Но след анализ на веригата от косвени доказателства може да се направи категоричен и безпротиворечив извод за принадлежността на правото на собственост върху топлоснабдения имот. От 3 приложения списък на етажните собственици се установява, че ответникът М. С. Л. обитава процесния апартамент 11, каквито са и твърденията на ищеца. Ответниците са извършили действие по разпореждане с процесния недвижим имот, за което свидетелства представения Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ....... г., том, per. № ......, дело № 193/2008 г. на нотариус с per. № .... на НК. По делото са приобщени като писмени доказателства 1) препис от заявление с дата 20.08.2018 г., подадено от двамата ответници и имащо за адресат ответника, в което се признава наличието на договорна връзка и се релевира възражение за погасяване по давност на претенции за заплащане на топлинна енергия за периода от 2011 г. до 2017 г.; както и 2) Споразумение от 20.08.2018 г. за разсрочено плащане на задължения, сключено от двамата от ответниците, в съдържанието на което отново е налице признание за съществуваща облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия за конкретния недвижим имот. Съдът кредитира описаните писмени доказателства като извънсъдебно признание на факт, арг. чл. 175 ГПК, т.е. признание на неизгоден за страната правнорелевантен факт за наличието на облигационна връзка между страните, обусловена от притежаваното право на собственост върху процесния топлоснабден имот. Извънсъдебното признание на страните на неизгодни за тях факти съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед на всички обстоятелства по делото. Съгласно практиката на Върховния касационен съд доказаното в процеса извънсъдебно признание на факт има същата стойност както и направеното пред съда признание на факт по реда на чл. 175 ГПК. Виж Решение по т.д. № 2675/2013 г. на ВКС, I т.о; Решение № 122/09.11.2015 г. по т.д. 1946/2014 г. II т.о., на ВКС; Решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 513/2010 г., ІV г.о на ВКС. Поради което след съвкупен анализ на целия доказателствен материал съдът приема, че ответниците са обективирали на два пъти извънсъдебно признание на факта, че притежават процесното право на собственост, което при преценка с останалите косвени доказателства води до извода, че ответниците са материално легитимирани да отговарят по порцесната претенция.

Ищецът претендира заплащане на задължението в условията на разделност, както следва от Б. Т. Л. с ЕГН: ********** - 1/3 от целия дълг, респективно от М. С. Л. с ЕГН:

********** - 2/3. Тъй като по делото не са представени преки доказателства относно придобивният способ, обусловил възникването на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, то не може да се направи извод за размера на притежаваните от всеки от ответниците идеални части от правото на собственост. Следователно приложение намира презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС, според която частите на съсобствениците се считат за равни до доказване на противното.

Настоящият съдебен състав приема, че всеки от ответниците притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот в обем на ½ идеална, поради което са материално легитимирани да отговарят за заплащане на цената на доставената топлинна енергия, съгласно притежаваните от тях квоти в съсобствеността, арг. чл. 30, ал. 3 ЗС. Но доколкото съдът е обвързан от принципа на диспозитивното начало, арг. чл. 6 ГПК, то следва да се произнесе със СПН единствено и в рамките на определения от ищеца предмет 4 на делото, т.е. при следните квоти 1/3 за Б. Л. и 1/2 за М. Л..