Определение № 309 от 22.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 309 гр. София, 21.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600351 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 22 от НПК вр. с чл.249, ал.3 вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Постъпил е протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Видин срещу протоколно определение № 92 от 21.02.2024 г. по НОХД № 378/2023 г. на Окръжен съд – Видин, постановено в разпоредително заседание, с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ОП-Видин, за отстраняване на допуснати в досъдебната фаза и в частност при изготвяне на обвинителния акт, съществени нарушения на процесуалните правила.

В протеста се заявяват оплаквания за неправилност на съдебния акт, изразяваща се в незаконосъобразност. Твърди се, че определението е несъответно не само на закона, но и на съдебната практика и нормалната житейска логика. Изтъква се, че защитникът на подсъдимата и тя самата не са направили възражения, в разпоредителното заседание, за наличие на процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата й, ерго връщането се отклонявало от разбирането, вложено в ТР № 2/07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС. Оспорва се критиката на съда за липса на фактическо описание в обвинителния акт за това, в какво са се изразявали нарушенията на правилата за движение по ЗДвП, с контрааргумент, че били достатъчно ясно отразени. В този смисъл се иска, връщането да се третира за излишно и недопринасящо за легитимните цели на правораздаването и се настоява за отмяна на определението, с оглед продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Апелативен съд – София, като въззивна инстанция, след като се запозна с протеста и с приложените по делото материали, намира следното:

Протестът е подаден от активно легитимирана страна, в законоустановения 1 срок и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, е основателен.

Производството пред първата инстанция е образувано по внесен на 26.04.2023 г., в Окръжен съд – Видин, обвинителен акт против подсъдимата И. Е. Х., за това, че на 16.09.2022 г. в гр. Видин, при управление на МПС (л.а.

„Фиат“), в средната лента на бул. „Панония“ в посока ГКПП „Дунав мост 2 Видин – Калафат“, нарушила чл.5, ал.2, т.1 и чл.20, ал.1 и ал.2, изр. 2 от ЗДвП, при което блъснала с предната част на автомобила пешеходеца М. Н. от гр.В. и по непредпазливост причинила смъртта му – престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, пр.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Коментираното понастоящем разглеждане на делото пред ОС- Видин е трето по ред. При първото разглеждане (НОХД № 163/2023 г.), съдебното производство е прекратено в разпоредително заседание, а делото – върнато за отстраняване на нередовности в обвинителния акт. При второто (НОХД № 201/2023 г., чието начало е поставено тъкмо с обвинителния акт, внесен на 26.04.2023 г.), е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК и е постановена осъдителна присъда. Същата е обжалвана от частните обвинители и от подсъдимата, като с Решение № 386/15.11.2023 г. по ВНОХД № 1147/2023 г. на САС, присъдата е отменена, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

В решението си, въззивният съд е констатирал не само процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция, но и такива при изготвянето на обвинителния акт, които изключително подробно е развил на стр.5-7 (номерация на решението). Указанията за отстраняване на пороците са обвързвали новия съдебен състав на ОС-Видин, който, за да върне делото, в атакуваното си определение, почти дословно е възпроизвел констатациите на въззивната инстанция.

Наведените в протеста оплаквания срещу тях, са изцяло несъстоятелни.

Годен обвинителен акт на практика липсва, защото обвинителният титул е единство на фактическо и юридическо обвинение, а в случая фактическото напълно отсъства. То е заместено с извадки от съдържанието на някои доказателства (протокол за оглед, експертни заключения и свидетелски показания), без никакво излагане на прокурорска воля, в какво се е изразявало инкриминираното събитие и поведението на основните участници в него (подсъдимата и потърпевшия). Иначе казано, липсва обосноваване с факти на признаците от състава на вмененото на подсъдимата престъпление, в т.ч. на допуснатите от нея нарушения на правилата за движение по пътищата. В този си вид, обвинителният акт категорично не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и ограничава процесуалните права, както на подсъдимата, така и на наследниците на починалото от ПТП лице (явяващи се пострадали на собствено основание и разполагащи с правото да се конституират в съдебна фаза, в качеството на частни обвинители и/или граждански ищци), да узнаят в какво се изразява повдигнатото обвинение. Чисто обструктивни са 2 възраженията в протеста, че процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правата на подсъдимата нямало, щото такава позиция заел защитникът й и тя самата, в разпоредителното заседание. За процесуалната изрядност на обвинителния акт – дали същият удовлетворява изискванията на процесуалния закон, както и критериите за разбираемост, достъпност и непротиворечивост, съдът следи служебно, ръководейки се от съдържанието му, а не от изявленията на страните, преследващи различни интереси.

Всички съображения на протестираното определение, които на практика са и съображения на отменителното въззивно решение, във връзка с липсата на адекватна индивидуализация в обвинителния акт, на неспазените от подсъдимата правила за движение, отново изцяло се споделят. Те изглежда са останали неразбрани от подателя на протеста, който чрез твърдението си в насока, че не се касаело за процесуален порок, а по-скоро за „правна прецизност“, омаловажава хаотичното струпване в обвинителния акт на норми от ЗДвП, без да е ясно, дори за съда (и в този му състав), на какви инкриминирани действия или бездействия отговарят.

И още – според доказателствените препратки в обстоятелствената част на обвинителния акт (само според тях, поради отсъствие на описание на събитието по виждането на прокурора), ПТП е настъпило в гр.Видин, на градски булевард, до жилищен квартал, а скоростта на движение на управлявания от подсъдимата автомобил, към момента на удара, е била около 55 км/ч. Няма обаче, никакви аргументи на прокурора, от които да е видно, защо и поради какви обстоятелства, скоростта не е преценявана в контекста на максимално допустимите й стойности за населено място, какви са били въобще тези стойности за конкретния участък (общо регламентираните, пониски или по-високи от тях) и защо въпреки горните данни, поведението на Х. е било отнесено към разпоредбите на чл.5 и чл.20 от ЗДвП.

При това положение, отсъстват основания за уважаване на протеста, а оспорваното с него определение, като обосновано и законосъобразно, подлежи на потвърждаване.

С оглед изложеното, Апелативен съд – София, НО, 11 състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 92 от 21.02.2024 г. по НОХД № 378/2023 г. на Окръжен съд – Видин, постановено в разпоредително заседание, с което съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на прокурора, за отстраняване на допуснати в досъдебната фаза и в частност при изготвяне на обвинителния акт, съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4