Решение № 4832 от 20.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4832 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110144040 по описа за 2024 година

Предявен е от В. С. С. срещу „Кредито“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от Договор за потребителски кредит от разстояние № ОL00085428 от 12.10.2023г. е нищожна, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 65,65 лева /съгласно увеличение на иска, допуснато с протоколно определение от 13.03.2025г./, представляваща платена без основание по нищожната договорна клауза такса за експресно разглеждане на заема, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 22.04.2024г., до окончателното й изплащане.

Ищецът В. С. С. твърди, че на 12.10.2023г. бил сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № ОL00085428. Страните били договорили отпуснатият заем да е в размер на 350 лева със срок за погасяване 15 дни. В посочения договор кредиторът бил уговорил, че ГПР е в размер на 48, 05 %, а договорната лихва в размер на 5,69 лева. Била начислена и такса бързо разглеждане в размер на 65,65 лева, като по този начин общият размер на задължението възлизал на 421,34 лева. Сочи, че погасил изцяло задълженията си по договора. Поддържа, че клаузата, с която било уговорено заплащане на такса в размер на 65,65 лева била нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Счита, че клаузата противоречи на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Не оспорва, че с ищеца бил сключен процесния договор, както и че на ищеца е бил предоставен заем в размер на 350 лева. Била договорена лихва от страните в размер на 5,69 лева за 1 ползване на кредита за срок от 15 дни при ГЛП по кредита 39 % и ГПР 48,05 %. Не оспорва, че ищецът е погасил задължението си по кредита за всички суми по договора. Поддържа, че на 18.04.2024г. ищецът е получил от Кредито сума в общ размер на 330,38 лева като надвнесена по 5 броя кредити, измежду които и процесният. Прилага разписка № 2000000406502943 от 18.04.2024г. По процесния кредит била върната събраната такса експресно разглеждане в размер на 65,65 лева и надвнесената сума в размер на 5,31 лева. За извършения превод бил уведомен ищеца по имейл. С оглед извършеното плащане намира исковете за недопустими, евентуално за неоснователни. Изложени са подробни съображения за липса на правен интерес у ищеца от предявяване на процесните искове. Искането към съда е да прекрати производството по делото, евентуално да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С протоколно определение от 13.03.2025г. съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на предявения осъдителен иск чрез увеличение на размера му до сумата от 65,65 лева и е оставил без уважение искането за изменение на размера на предявения осъдителен иск чрез увеличението му до сумата от 70,96 лева /със сумата от 5,31 лева, остатък по сметка/.

Предвид което съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от Договор за потребителски кредит от разстояние № ОL00085428 от 12.10.2023г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 65,65 лева, представляваща платена без основание по нищожната договорна клауза такса за експресно разглеждане на заема.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Релевираното от ответника възражение за недопустимост на иска за прогласяване нищожността на договорната клауза е неоснователно. Действително, както е посочено в отговора на исковата молба, ищецът няма правен интерес от предявяване на установителен иск за нищожност на договора тогава, когато е платил вземанията по него и разполага с осъдителен иск за връщане на платеното поради липса на основание. Това разрешение, обаче, е приложимо само тогава, когато ищецът изобщо не е предявил осъдителен кондикционен иск, а единствено установителен иск за нищожност на договора. В хипотезата на предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, въпросът за валидността на правоотношението, по което е извършено плащането, е преюдициален по отношение на основанието за имущественото разместване, и съдът поначало дължи произнасяне по него в мотивите на съдебния акт. При това положение кумулативно съединеният установителен иск за нищожност на това правоотношение има характера на инцидентен установителен иск, с който се иска произнасяне със сила на пресъдено нещо по преюдициалния за осъдителния иск въпрос. Подобно съединяване е допустимо, както когато е извършено с исковата молба, 2 така и когато е извършено по реда на последващото обективно съединяване на искове съгласно чл. 212 ГПК.

По предявените искове в тежест на ищеца е да установи сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, както и извършеното плащане на процесната сума в полза на ответника на основание оспорената договорна клауза.

В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.

В конкретния случай с определението от 13.01.2025г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 13.03.2025г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е бил сключен на 12.10.2023г. Договор за потребителски кредит от разстояние № ОL00085428 от 12.10.2023г., както и че В. С. С. е погасил изцяло задълженията си по кредита в това число и начислената такса за експресно разглеждане в размер на 65,65 лева.

Горните обстоятелства се установяват от приетия препис от Договор за потребителски кредит, както и от приетата справка по индивидуален кредит № OL00085428, в която е посочено, че кредитополучателят е погасил по процесния кредит задължения в общ размер от 420,96 лева, разпределени както следва: 350 лева, главница, 65,65 лева, такса експресно разглеждане и 5,31 лева, остатък по сметка.

По делото е приет препис от Индивидуален договор за потребителски кредит номер OL00085428 от 12.10.2023г., сключен между „Кредито“ ЕООД и В. С. С., с който страните са договорили предоставянето на кредит в размер на 350 лева при лихвен процент по кредита39 %; годишен процент на разходите- 48,05%; лихва- 5,69 лева; такса експресно разглеждане в размер на 65,65 лева; брой погасителни вноски- 1; дата на падеж- 27.10.2023г.; обща стойност на плащанията по кредита- 421,34 лева и срок на кредита – 15 дни.

Относно изложените в исковата молба съображения за нищожност на клаузата, регламентираща такса за бързо разглеждане съдът намира следното.

В параграф от договора, наречен „Такса за експресно разглеждане“ е посочено, че индивидуално договорена и приета за разумна от страните е такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга, по искане на кредитополучателя, за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя в срок до 20 минути от постъпването му при кредитора, ако искането е постъпило в работен ден от 09.00 часа до 18.00 часа. Ако е постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден.

Съгласно т. 2.1. от договора кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 20 работни 3 дни, считано от получаването му, като се свърже с кредитополучателя и му даде изричен отговор, а ако 20-ият календарен ден се пада в неработен ден, отговорът трябва да бъде даден в първия следващ работен ден.

В т. 2.2. от договора е посочено, че кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна, незадължителна услуга, за експресно разглеждане на кандидатури за кредит, която гарантира експресно разглеждане на искането за кредит от кредитополучателя. Експресното разглеждане на искането за кредит гарантира получаването на отговор до 20 минути от изпращането му. Услугата се предоставя изцяло и без забавяне веднага след получаване на искането за отпускане на кредит.

Съгласно т. 2.3 от договора в случай когато искането за отпускане на кредит постъпи извън официалното работно време на кредитора /преди 09:00 ч. и след 18:00 ч./, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 20 минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и ускорена процедура за отговор на такива кандидатури в срок до 1 час от началото на първия следващ работен ден.

В т. 2.4 от договора е посочено, че кредиторът не отговаря за забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя /например при изключен мобилен телефон/, като кредиторът се задължава да изпълни услугата веднага, когато това стане възможно.

Съгласно т. 2.5 от договора за допълнителната незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане. Общата дължима сума за допълнителната незадължителна услуга била видима на сайта на кредитора и била описана в условията и параметрите на договора за кредит.

В т.2.6 е посочено, че таксата за експресно разглеждане на кандидатури по т. 2.5 се дължала от кредитополучателя само в случаите, когато кредитът бъде одобрен и не се дължи ако искането бъде отхвърлено.

Съгласно чл. 2.7 допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит.

В Приложение № 1 към договора е обективиран погасителен план към същия, в който е посочена първа и единствена вноска на 27.10.2023г. в размер на 421,34 лева, от която 350 лева, главница, 5,69 лева лихва и 65,65 лева, такса експресно разглеждане.

По действителността на уговорената клауза съдът намира следното:

Действително в чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за покриване на административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по 4 предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на действията по усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава възможността в тежест на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен да извърши преди и по време на сключването на договора за кредит. Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от кредитодателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите задълженията преди и при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за предоставяне на задължителната предварителна информация.