Решение № 150 от 23.03.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Пещера, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240100794 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250, ал.1 ГПК.

С Решение № 95/26.02.2026г. по делото: е признато за незаконно и отменено, по иска с пр. основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, дисциплинарното уволнение на Г. К. В. с ЕГН **********, извършено на осн. чл. 330, ал.2, т.6 вр.с чл. 190, ал.1, т.2 от КТ, със заповед № 099/01.07.2025г., издадена от Кмета на Община Пещера, ЕИК 000351750; допусната е поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по сключения между страните трудов договор № 095/30.07.2021г., подлежащо на вписване в електронния трудов запис на работника, което вместо прекратено на дата 04.07.2025г. на основание чл.

330, ал. 1, т. 6 КТ - да се впише като прекратено на 01.06.2025г. – на осн. чл. 327, ал.1, т. 1 КТ; осъдена е Община Пещера с ЕИК 000351750, адрес ул. „Дойранска епопея“ № 17, да заплати на Г. К. В. с ЕГН ********** сумата от 897,83 евро (равностойност на 1756 лева) деловодни разноски; осъдена е Община Пещера, ЕИК 000351750, адрес ул. „Дойранска епопея“ № 17, да заплати по сметка на Районен съд – Пещера сумата от 434,60 евро (равностойност на 850лева) деловодни разноски.

1

В срока по чл. 250, ал.1 ГПК са постъпили молби с вх. № 1385/26.02.2026г., вх. №1405/27.02.2026г. и с вх. № 1427/02.03.2026г. от ищцовата страна, с които се сочи, че съдът е пропуснал да се произнесе по иска с правно основание чл. 222, ал.2 КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 327, ал.1, т.1 КТ), в размер на 992,64 лева, ведно със законна лихва върху тази сума от деня на входиране на исковата молба; като се иска допълване на решението и в частта по уважения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, като в съответния диспозитив се впише като отменена и „Заповед № 101/10.07.2025г.“ издадена от Кмета на Община Пещера.

Съобразно разпореждане № 781/02.03.2026г. молбите на ищеца са връчени на насрещната страна на дата 12.03.2026г., като въпреки указанията на съда – в едноседмичният срок по чл. 250, ал.2 ГПК отговор по тях не е представен от ответника.

Съдът, след като разгледа постъпилите молби, взе предвид изложените в тях доводи, както и данните по делото намира, че същите са процесуално допустими, доколкото са подадени в срока по чл. 250, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, като в случая не е необходимо призоваването на страните в открито заседание. Разгледани по същество молбите се явяват основателни, по следните съображения:

Действително още с исковата молба е предявен иск с правно основание по чл. 222, ал.2 КТ, чиято основателност настоящият състав, макар да е обсъдил в мотивите на решението си, е пропуснал да отрази в диспозитива на съдебния си акт, което предпоставя допълването на решението. С оглед обоснованото в мотивите на решението уважаване на конкретния иск – на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД следва да се присъди в полза на ищеца като законова последица и претендираната от подаване на исковата молба лихва за забава върху претендираната сума от 992,64 лева.

В мотивите на съдебното решение е ясно посочено, че: „С приложената заповед № 099/01.07.2025г., ответникът е наложил дисциплинарно наказание – уволнение на ищеца, което принципно е юридическият факт, поради който настъпва прекратяване на трудовото правоотношение. Последвалата заповед № 101/01.07.2025г. на Кмета на Община Пещера е ирелевантна в тази връзка, 2 доколкото логически сама по себе си тя не може да съществува без заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, на която се позовава.“ В същия смисъл в Решение № 43 от 10.02.2014 г. по гр. д. № 4082/2013 г., IV г. о., ГК на ВКС е обяснено, че: „Липсва изрично законово изискване за издаване на две заповеди - една за налагане на дисциплинарно наказание, и втора - за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това издаването само на една заповед, с която се налага дисциплинарното наказание "уволнение" е напълно достатъчна, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред. Няма обаче пречка работодателят да издаде и втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Това обаче не означава, че той е бил задължен да извърши това. Характерът на тази втора заповед ще има само констативен характер, тъй като връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" ще произведе ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато обаче работодателят издаде само заповед, основаваща се на разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, той прекратява трудовото правоотношение по дисциплинарен ред именно с тази заповед. Тази заповед обаче трябва да съдържа също реквизитите, визирани в чл. 195, ал. 1 КТ.“

В Решение № 440 от 14.12.2011 г. по гр. д. № 960/2010 г., III г. о., ГК на ВКС също е разяснено, че: „Поначало не е необходимо да се формулират и разграничават двете й части (на заповед), тъй като както налагането на дисциплинарното наказание "уволнение", така и прекратяването на трудовото правоотношение на това основание, имат една и съща последица - преустановяване на трудово-правната връзка от деня на връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение - чл. 195, ал. 3 и чл. 335, т. 3 КТ.“, поради което е прието, че молбата за допълване на решението е неоснователна в частта, в която се иска да се посочи и „че отмяната на незаконната заповед за уволнение…, касае не само наложеното наказание "дисциплинарно уволнение", но и прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ“

В Решение № 10 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 533/2010 г., III г. о., ГК, обаче се сочи, че : „…с решение № 737 от 13.10.2009 г. по гр. д. № 3119/2008 г., 4-то г. о. и решение № 89 от 26.04.2001 г. по гр. д. № 278/2010 г.

3 на ВКС, 4-то г. о. е прието, че заповедта, с която се прекратява трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение след издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" не е нищожна, поради което при предявен иск с правно осн. чл. 344, ал. 1 КТ за незаконосъобразност на уволнението същата следва да се преценява относно нейната законосъобразност.“

При тази парадоксална практика на върховната инстанция - за настоящият състав остава несъмнено, че допълването на решението с исканото от молителя вписване в диспозитива и на последващата заповед, само констатираща прекратяване на трудовото правоотношение, е безсмислено, но доколкото няма практическо значение – няма и пречка да бъде уважено.

При тези мотиви съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение № 95/26.02.2026г. по гр. д. № 794/2025г., като:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, по иска с пр. основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, дисциплинарното уволнение на Г. К. В. с ЕГН **********, извършено на осн. чл. 330, ал.2, т.6 вр.с чл. 190, ал.1, т.2 от КТ, със заповед № 099/01.07.2025г., и последващата Заповед № 101/10.07.2025г., издадени от Кмета на Община Пещера, ЕИК 000351750.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 222, ал.2 КТ, Община Пещера с ЕИК 000351750, адрес ул. „Дойранска епопея“ № 17, да заплати на Г. К. В. с ЕГН ********** сумата от 507,52 евро (равностойност на 992,64 лева) - обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 327, ал.1, т.1 КТ), в размер на - две брутни трудови възнаграждения на ищеца, ведно със законна лихва – от 21.07.2025г. до изплащане на тази сума.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 4