Определение № 516 от 17.09.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Враца, 17.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251400500418 по описа за 2025 година

Производството е по реда на вр. чл.413, ал.2, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба № 12763/01.09.2025 г. на "Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *** срещу Заповед за изпълнение № 1408 на Районен съд – Враца по ЧГД 2370/2025 г., входирана ведно с възражение с вх. № 11513/05.08.2025 г. на същия длъжник срещу посочената заповед с правно основание чл. 414а ГПК.

В жалбата се поддържа, че така постановеният съдебен акт е неправилен в частта за разноските. Излагат се аргументи, че с заповедта за изпълнение длъжникът е осъден да заплати на заявителя сумата 154,88 лв. главница, представляваща вземане за заплатени без правно основание суми по прогласен за нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 17.08.2020 г., сключен към договор за потребителски кредит № ***/17.08.2020 г., ведно със законна лихва, считано от 24.07.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; 21,50 лв. сторени съдебно-деловодни разноски и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Намира, че сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение е прекомерна, доколкото делото не се ползва с правна и фактическа сложност. Счита, че предоставянето на безплатна правна помощ не представлява отговорност за разноски по реда на чл. 78 ГПК и разноските в този случай не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване, а съдът следва да следи да не се злоупотребява с това право. Цитира практика на ВКС, която моли да бъде взета предвид и отбелязва, че Наредба № 1/2004 за възнагражденията на адвокатската работа не следва да се прилага.

Моли да бъде изменена атакуваната заповед в частта за разноските, като вместо присъдените 400 лв. адвокатско възнаграждение съдът да присъди 150 лв. адвокатско възнаграждение.

По жалбата е постъпил отговор от процесуалния представител на заявителя – 1 адв. П. П., в който се излагат съображения за правилност на заповедта за изпълнение. Подчертава, че в случая адвокатското възнаграждение е ефективно заплатено въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие и в този смисъл съображенията на частния жалбоподател във връзка с безплатната правна помощ са ирелевантни. Излага, че настоящата редакция на Наредба № 1/2004 г. не предвижда минимални размери, а критерии за заплащане на адвокатската работа, което не я прави несъответстваща на правото на ЕС, както и че при извършване на преценка за нищожност следва да се съобразяват изключенията по чл. 101, па. 3 ДФЕС. Независимо от всичко изложено счита, че присъденият адвокатски хонорар в размер на 400 лв. не е прекомерен и съответства на действително извършеното по делото. Моли Заповедта да не бъде изменяна, а частната жалба да се остави без уважение.

Настоящият състав намира частната жалба за преждевременно администрирана, като за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред Районен съд-Враца е образувано по заявление от Т. Т. Ч. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на следните суми: 154,88 лв. – главница, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор, ведно със законна лихва за периода от 24.07.2025 г. до окончателното изплащане; 21,50 лв. – платена държавна такса; 400.00 лв. – адвокатско възнаграждение.

В срока за доброволно изпълнение длъжникът „Ай Тръст“ ЕООД е заплатило сумата от 177,80 лв., които представляват присъдените главница ведно със законна лихва и платената държавна такса. Ведно с частната жалба, предмет на настоящата проверка, длъжникът е депозирал и възражение по чл. 414а ГПК, с което е представил на Районния съд доказателства за извършеното плащане и е изложил аргументи за недължимост на адвокатско възнаграждение в присъдения размер, като моли заповедта за изпълнение да бъде обезсилена. Възражението е връчено на заявителя, като от последния е постъпило становище по чл. 414а, ал. 4 ГПК.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че е налице хипотезата на чл.

414а, ал. 5, изр. 2 ГПК, като Районният съд следва да се произнесе по възражението и становището. Разглеждането на жалбата по чл. 413, ал. 1 от ГПК е обусловено от произнасянето на заповедния съд по чл. 414 а, ал. 5, изр. последно от ГПК. Ако заповедният съд приеме за основателно възражението по чл. 414 а от ГПК, той ще обезсили заповедта за изпълнение в частта за разноските и за жалбоподателя ще липсва правен интерес от производството по частната жалба, което би я характеризирало като недопустима и безпредметна.

След направена служебна справка се установи, че по подаденото възражение по чл. 414а ГПК Районният съд не се е произнесъл. Предвид изложеното настоящото производството следва да бъде прекратено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по възражението и становището на другата страна на основание чл. 414а, ал. 5, изр. 2 ГПК, след което евентуално жалбата да бъде администрирана, ако са налице предпоставки за това и частната жалба не бъде оттеглена.

Водим от горното, Окръжен съд – Враца

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 418/2025 г. по описа на Окръжен съд – Враца.

ВРЪЩА ч. гр. дело № 20251420102370/2025 г. на Районен съд – Враца за произнасяне по възражението по чл. 414 а от ГПК, след което жалбата отново да се администрира за произнасяне на въззивната инстанция.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Враца, 17.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251400500418 по описа за 2025 година

Производството е по реда на вр. чл.413, ал.2, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба № 12763/01.09.2025 г. на "Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *** срещу Заповед за изпълнение № 1408 на Районен съд – Враца по ЧГД 2370/2025 г., входирана ведно с възражение с вх. № 11513/05.08.2025 г. на същия длъжник срещу посочената заповед с правно основание чл. 414а ГПК.

В жалбата се поддържа, че така постановеният съдебен акт е неправилен в частта за разноските. Излагат се аргументи, че с заповедта за изпълнение длъжникът е осъден да заплати на заявителя сумата 154,88 лв. главница, представляваща вземане за заплатени без правно основание суми по прогласен за нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 17.08.2020 г., сключен към договор за потребителски кредит № ***/17.08.2020 г., ведно със законна лихва, считано от 24.07.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; 21,50 лв. сторени съдебно-деловодни разноски и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Намира, че сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение е прекомерна, доколкото делото не се ползва с правна и фактическа сложност. Счита, че предоставянето на безплатна правна помощ не представлява отговорност за разноски по реда на чл. 78 ГПК и разноските в този случай не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване, а съдът следва да следи да не се злоупотребява с това право. Цитира практика на ВКС, която моли да бъде взета предвид и отбелязва, че Наредба № 1/2004 за възнагражденията на адвокатската работа не следва да се прилага.

Моли да бъде изменена атакуваната заповед в частта за разноските, като вместо присъдените 400 лв. адвокатско възнаграждение съдът да присъди 150 лв. адвокатско възнаграждение.

По жалбата е постъпил отговор от процесуалния представител на заявителя – 1 адв. П. П., в който се излагат съображения за правилност на заповедта за изпълнение. Подчертава, че в случая адвокатското възнаграждение е ефективно заплатено въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие и в този смисъл съображенията на частния жалбоподател във връзка с безплатната правна помощ са ирелевантни. Излага, че настоящата редакция на Наредба № 1/2004 г. не предвижда минимални размери, а критерии за заплащане на адвокатската работа, което не я прави несъответстваща на правото на ЕС, както и че при извършване на преценка за нищожност следва да се съобразяват изключенията по чл. 101, па. 3 ДФЕС. Независимо от всичко изложено счита, че присъденият адвокатски хонорар в размер на 400 лв. не е прекомерен и съответства на действително извършеното по делото. Моли Заповедта да не бъде изменяна, а частната жалба да се остави без уважение.

Настоящият състав намира частната жалба за преждевременно администрирана, като за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред Районен съд-Враца е образувано по заявление от Т. Т. Ч. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на следните суми: 154,88 лв. – главница, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор, ведно със законна лихва за периода от 24.07.2025 г. до окончателното изплащане; 21,50 лв. – платена държавна такса; 400.00 лв. – адвокатско възнаграждение.

В срока за доброволно изпълнение длъжникът „Ай Тръст“ ЕООД е заплатило сумата от 177,80 лв., които представляват присъдените главница ведно със законна лихва и платената държавна такса. Ведно с частната жалба, предмет на настоящата проверка, длъжникът е депозирал и възражение по чл. 414а ГПК, с което е представил на Районния съд доказателства за извършеното плащане и е изложил аргументи за недължимост на адвокатско възнаграждение в присъдения размер, като моли заповедта за изпълнение да бъде обезсилена. Възражението е връчено на заявителя, като от последния е постъпило становище по чл. 414а, ал. 4 ГПК.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че е налице хипотезата на чл.

414а, ал. 5, изр. 2 ГПК, като Районният съд следва да се произнесе по възражението и становището. Разглеждането на жалбата по чл. 413, ал. 1 от ГПК е обусловено от произнасянето на заповедния съд по чл. 414 а, ал. 5, изр. последно от ГПК. Ако заповедният съд приеме за основателно възражението по чл. 414 а от ГПК, той ще обезсили заповедта за изпълнение в частта за разноските и за жалбоподателя ще липсва правен интерес от производството по частната жалба, което би я характеризирало като недопустима и безпредметна.

След направена служебна справка се установи, че по подаденото възражение по чл. 414а ГПК Районният съд не се е произнесъл. Предвид изложеното настоящото производството следва да бъде прекратено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по възражението и становището на другата страна на основание чл. 414а, ал. 5, изр. 2 ГПК, след което евентуално жалбата да бъде администрирана, ако са налице предпоставки за това и частната жалба не бъде оттеглена.

Водим от горното, Окръжен съд – Враца

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 418/2025 г. по описа на Окръжен съд – Враца.

ВРЪЩА ч. гр. дело № 20251420102370/2025 г. на Районен съд – Враца за произнасяне по възражението по чл. 414 а от ГПК, след което жалбата отново да се администрира за произнасяне на въззивната инстанция.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове: