Решение № 76 от 18.05.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Кърджали, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20265100500043 по описа за 2026 година С Решение рег.№ 550/05.12.2025 г., постановено по гр.д. № 1618/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали е признато за установено по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК, че О. дължи на „С.“ ЕООД сумата в размер на 12 086.70 лв. с ДДС – главница, представляваща неизплатена сума по фактура № 0000000420 от 18.10.2023 г. и сумата в размер на 1 507.07 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 18.10.2023 г. до 11.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението 11.09.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 575/12.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1258/2024 г. на Pайонен съд – Кърджали, като е отхвърлил иска за забава в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 1 831.98 лв. и за останалия период, като неоснователен. С решението О. е осъдена да заплати „С.“ ЕООД направените разноски: 271.88 лв. –държавна такса за заповедното производство и 2 300 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, както и направените в исковото производство разноски в общ размер на 3 061.69 лв. съразмерно уважената част на исковете.

Въззивното производство е

1 образувано по жалба вх.

№14327/19.12.2025 г.(п.кл.18.12.2025 г.), подадена от ответника О. чрез пълномощника адв. Г. Б., с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно, несъобразено с материалния закон и необосновано. Излагат се съображения. Жалбоподателят твърди, че съдът е кредитирал изцяло свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели на ищеца и само с техните показания е приел за установени фактическите обстоятелства.

Жалбоподателят счита тези изводи за неправилни. Твърди, че по делото са приобщени доказателства за наличие на формални правила за поемане на задължения и плащане на такива и не е съгласен с изводите на съда, че същите са без правно значение. Излага съображения, че по делото не са представени доказателства, установяващи спазването на съществуващите при ответника формални правила за поемане на задължения.

Изтъква, че макар договорът за търговска продажба да е двустранен, неформален, комутативен и консенсуален, то при доставката на стоките, предмет на договора, е необходимо да има и приемо-предавателен протокол или друг документ, удостоверяващ предаването и приемането на стоката.

Изтъква още, че на основание чл. 24, ал. 2 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост на родово определени престации, правото на собственост се прехвърля само когато вещите бъдат индивидуализирани по съгласие на страните или бъдат предадени на купувача. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият „С.“ ЕООД чрез представител по пълномощие адв. С. М. е подал отговор на въззивната жалба, в който са изложени съображения за неоснователността й. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание жалбоподателят О. не се представлява. Чрез процесуалния си представител представя писмено становище, ведно със списък на разноските по чл. 80 от ГПК и фактура № 0000002581/17.12.2025 г. за извършено плащане на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемият „С.“ ЕООД чрез пълномощника си адв. М. оспорва въззивната жалба, като поддържа направените в подадения й отговор съображения. Представя писмена защита. Поддържа искането си за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

2

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното изцяло първоинстанционно решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „С.“ ЕООД против О. обективно кумулативно съединени искове по чл. 422, вр. чл.

415 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл.286, ал.1, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които да бъде признато по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в размер на 12 086.70 лв. с ДДС – главница, представляваща неплатена сума по фактура № 0000000420/18.10.2023 г., както и сумата в размер на 1 831.98 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 18.10.2023 г. до 21.11.2024 г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение № 575 от 12.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1258/2024 г. по описа на Pайонен съд – Кърджали, както и направените разноски в заповедното и в исковото производство.

От приложеното заповедно производство по ч.гр.д. №1258/2024 г. по описа на Pайонен съд – Кърджали се установява, че в полза на „С.“ ЕООД против О. е издадена Заповед № 575 от 12.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 12 086.70 лв. с ДДС – главница, представляваща неизплатена сума по фактура

№

0000000420/18.10.2023 г., сумата в размер на 1 507.07 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 18.10.2023 г. до 11.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.09.2024 г. до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 271.88 лв. – внесена държавна такса и 2 300 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.

3

Срещу така издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника О., и в дадения месечен срок заявителят „С.“ ЕООД е предявил исковата претенция, т.е. установява се допустимостта на производството по реда на чл. 422, във вр.с чл. 415, ал. 4 от ГПК.

От фактическа страна се установява, че съгласно Протокол за приемане на извършена услуга от 18.10.2023 г., с възложител О. и изпълнител „С.“ ЕООД, подписан за възложител от разпитания в производството свидетел Н.

В., в неоспореното му качество към този период на ********* „И.“ при О., ищецът е доставил инертни материали – филц и пясък за нуждите на стадион „А.“, гр. К, в посочените в протокола количества на стойност 10 072.25 лв., които с начислен ДДС от 2 014.45 лв., възлизат на обща стойност 12 086.70 лв.

В този аспект свидетелят Н. В. установява, че подписът за възложител е положен от него, като преди да подпише процесния протокол, е направил оглед на място, за да установи дали описаните в протокола материали, а именно филц 275 тона и пясък 69 тона са реално доставени (на 3-4 курса), за които си е водел записки и е извършил замервания. Същият свидетелства протоколът е съставен, след като установил, че материалите са реално доставени. Впоследствие уведомил *******а, че доставката е изпълнена и има изготвена фактура от фирмата-доставчик, която *******а следва да подпише.

Установява се, че за извършената доставка е издадена процесната фактура № 0000000420/18.10.2023 г. на обща стойност 12 086.70 лв. с ДДС, която сума ответникът – получател по същата не доказва да е заплатил.

От заключението на назначената по делото първа съдебно–счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура е надлежно осчетоводена в счетоводството на ищеца „С.“ ЕООД и е включена в дневник продажби за данъчния период м. октомври 2023 г., като данните са подадени със справкадекларация по ЗДДС и приети в ТД на НАП-Пловдив. От заключението се установява още, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ответника О. като разходи за материали по см. 6018 от 4010 Доставчика на обща стойност 12 086.70 лв., като по нея не е извършвано плащане. Не е начислен ДДС за ползване на данъчен кредит. Съгласно експертизата, законната лихва върху неплатения размер от 12 086.70 лв. за периода от 18.10.2023 г. до 21.11.2024 г. е 1 831.98 лв.

4

От заключението на назначената по делото втора съдебно–счетоводна експертиза се установява, че в О. са утвърдени правила за функциониране на системата за финансово управление и контрол на О., като част от процедури за предварителен контрол при поемане на финансово задължение за извършване на разход в О.. За фактура № 0000000420/18.10.2023 г. не е налице предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължение от О., който се документира с попълване на заявка за поемане на задължение и искане за извършване на разход. Експертизата установява, че такива документи не са налични за фактура № 0000000420/18.10.2023 г. и същата е представена в сектор „Финансов контрол“ за извършване на предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължение и съответно регистрирана в регистрите за поемане на задължение и извършване на разход, като данните са представени с искане № 1043/02.11.2023 г.

Разпитаният в производството св. Х. А., към момента на издаване на процесната фактура ******* на О., в откритото съдебно заседание потвърждава, че положеният подпис в процесната фактура за получил стоката, е негов и че материалите са доставени по искане на ръководството на футболния клуб за поддръжката на стадиона. Фактът на получаване на материалите се потвърждавал чрез направен контрол от служители „Инвеститорски контрол на строителството“ от

О., както и чрез потвърждение от служителите, които поддържат стадиона. Свидетелства, че фактурата се представяла на *******а на общината след като се окомплектова от счетоводния отдел и отдел „Инвеститорски контрол на строителството“.

При тези данни, следва да се приеме, че страните са сключили договор за продажба на инертни материали (пясък и филц), установен пряко от подписаните помежду им – протокол за приемане на работа от 18.10.2023 г. и фактура № 0000000420/18.10.2023 г., като от страна на купувача не е изпълнено задължението за плащане на цената на доставката, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение, настоящата инстанция, съобрази следното:

По силата на чл. 327 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната 5 цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение. В случая, ищецът основава вземането си от ответника на сключен между страните неформален договор, за който е издадена и двустранно подписана фактура № 0000000420/18.10.2023г., придружена от също двустранно подписан протокол за приемане на извършена услуга от 18.10.2023 г. Изобилстващата в този смисъл съдебна практика, обективирана в Решение № 103/11.07.2014 г. по т. дело № 2334/13 г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, II т. о. и др. приема, че договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата – стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, която отговаря на изискванията на чл. 6 от ЗСч, то същата съставлява доказателство за сключването на договора. В тази връзка оспорването на сключения между страните договор за търговска продажба, съдът намира за неоснователно, доколкото представената по делото фактура съдържа необходимите индивидуализиращи белези на правоотношението, по повод на което е издадена – страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху вещите, обект на продажбата. А с установеното от двустранно подписания протокол за приемане на извършена услуга от 18.10.2023 г., респ. от показанията на св. Н. В., в неоспореното му качество към същия период на ********* „И.“ при О., е изпълнено и изискуемото се, съгласно цитираната във въззивната жалба изискване на чл.