Определение № 508 от 16.08.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. Габрово, 15.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500312 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 3266 от 17.07.2023 г. от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, чрез юрисконсулт Б. Т. против Определение № 553 от 23.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 393/2023 г. по описа на Севлиевски районен съд, с което е обезсилена заповед № 221 от 13.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 393/2023 по описа на Районен съд – Севлиево по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД против Б. С. М..

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като разпореждане № 691 от 16.05.2023 г. е получена от частния жалбоподател на 15.06.2023 г. и в предвидения от закона срок са предявили иск, като това процесуално действие е извършено на 30.06.2023 г. Представя доказателства за това.

Габровски окръжен съд, след извършване на проверка на действията на Дряновски районен съд, установи следното:

Пред Районен съд - Севлиево е подадено заявление по чл. 410 ГПК от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Б. С. М. и е образувано ч.гр.д. № 393/2023 г.

По подаденото заявление, съдът се е произнесъл със Разпореждане и е издал Заповед № 221 от 13.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с което е уважил искането срещу длъжника са сумата от 387,99 лв.- главница, по договор за паричен заем № 4241837; 16,92 лв. договорна лихва за периода 23.09.2021 г.-22.12.2022 г.; 7,99 лв. законна лихва за забава за периода от 23.09.2021 г.-05.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 19.01.2023 г. до изплащане на задължението, както и за сумата от 75,00 лв. за юрисконсулстко възнаграждение и държавна такса. Отхвърлил е заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД срещу Б. С. М. в частта за сумата в размер на 103,80 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 60,00 лв. неплатени такси по повод процеса на събиране на кредита.

До длъжникът е изпратено уведомление за издадената заповед, което е било връчено 1 на длъжника Б. С. М. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Указано е на заявителя, че може да предяви иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Съобщението е било връчено на „АПС Бета България“ ЕООД на 15.06.2023 г., чрез Е.

Щ. Датата на връчване не се оспорва от частния жалбоподател.

С определение № 553 от 23.06.2023 г., съдът е приел, че едномесечният срок е изтекъл 15.06.2023 г. /четвъртък, присъствен ден/, като към дата 23.06.2023 г. по делото не са представени доказателства за предявяване на иска в посочения срок. На основание чл. 415, ал. 5 от ГПК е обезсилил издадена заповед.

Въззивната инстанция, като взе предвид данните по делото и прецени обжалваното разпореждане, намира същото за неправилно по следните съображения:

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е допустима, разгледана по същество същата се явява основателна.

По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415 ГПК предявяването на установителен иск е ограничено с преклузивния едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражения срещу заповедта за изпълнение. Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск.

Видно от приложеното по делото съобщение, разпореждането на съда е било връчено на страната на 15.06.2023 г. От представените с частната жалба разпечатки от системата за сигурно електронно връчване, „АПС Бета България“ ЕООД е изпратило до Районен съд – Севлиево исковата молба и молбата на 30.06.2023 г.

Във връзка с горното, срокът за подаване на искова молба по реда на чл. 422 ГПК е изтекъл на 17.07.2023 г. /тъй като 15.07.2023 г. е неприсъствен ден-събота/, предвид на което срокът за подаване на исковата молба е бил спазен в хипотезата на чл. 62, ал. 2 ГПК.

По изложените мотиви, обжалваното Определение № 553 от 23.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 393/2023 г. по описа на Севлиевски районен съд за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, поради неспазване на законоустановения срок следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Във връзка с горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 553 от 23.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 393/2023 г. по описа на Севлиевски районен съд.

ВРЪЩА делото на Районен съдопроизводствените действия. съд

-

Севлиево за продължаване на

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3